Британската енциклопедия: Берлинският договор изкуствено разделя българската раса

Без умишлено фалшифициране на историята не е възможно да се отдели националното възраждане на Македония от българското национално възраждане, не е възможно те да се противопоставят едно на друго.

Съгласно официалната турска статистика в Македония през 1900 г. от общо 2 258 254 жители 1 181 336 са били българи.

В нея се съдържат и данни за българските училища и църкви в Македония: през 1900 г. в Македония е имало 1132 български основни училища с 637 174 ученици и 1776 учители, девет български средни училища с 1700 ученици и 108 учители. Броят на българските църкви и параклиси е бил 1294, а броят на българските свещеници - 1132.

В организираната през 1862 г. от Георги Сава Раковски Първа българска легия са

взели участие и много българи от Македония

Сред тях са Ильо Марков (дядо Ильо) от Берово (Малешевско) и Христо Н. Македонски от Горни Тодорак (Кукушко), който по-късно сам води въоръжена чета. В легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са известни имената на 15 българи от различни краища на Македония, в четата на Христо Ботев - на 12 души. Изградената от Васил Левски Вътрешна революционна организация (ВРО) обхваща Македония, така, както и другите краища на България. Сам Левски лично се е срещал с представители на революционните комитети от Белица (Разложко) и Крива паланка. На събранието в Оборище, на което се взема решение за обявяването на Априлското въстание, присъства и представителят на Разлог Георги Чолаков. В редовете на Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1877/1878 г. се сражават повече от 500 души българи от Македония. А българското население в Македония, научавайки, че европейските велики сили - боейки се от

нарастването на руското влияние

на Балканския полуостров - искат да откъснат Македония от новоосвободена България, на 20 май 1878 г. изпращат апел-протест към великите сили, започващ така:

"Всичкий български народ ся зарадва, като виде, че желанията му се изпълниха и нуждите му се удовлетвориха, и ний всите българе с силата на Св. Стефанский договор, чекахме с големо нетърпение освобождението си от беснующето още над нас Турско варварство." Апелът е подписан от "македонски българи - представители на разни общини от Македония". Подписите и печатите под апела представляват почти всички краища на Македония. След като Берлинският конгрес взима решение за

разделянето на България

на три части

- на Княжество България, обхващащо територията между Дунав и Стара планина, на Източна Румелия, разположена на юг от Стара планина, а Македония и цялото егейско крайбрежие е включено отново в границите на Османската империя, в Македония в знак на протест избухва Кресненско-Разложкото въстание.

Ясно е, че македонският въпрос не е възникнал преди векове, а е пряко следствие и

резултат от Берлинския конгрес За този договор дори и в изданието от 1911 г. на Британската енциклопедия се казва: "Берлинският договор със своето изкуствено разделяне на българската раса създаде трудния и заплетен "македонски въпрос". Поставянето в кавички на македонски въпрос от съставителите на енциклопедията показва, че те не са го считали за действително съществуващ проблем. На тъждествени позиции по отношение на Берлинския конгрес е и известният сръбски радикал-социалист Васа Пелагич, който отбелязва следното: "Според Санстефанския мир цяла България беше обединена в една държава и обхващаше земите от Дунав до Солун и от Черно море до Охрид... Такава българска държава не одобриха господа дипломатите."