Президентът твърди, че действително прилича на Сталин – в профил

Спечелил доверието на Уго Чавес, като бдял над него по време на боледуването му от рак

Венецуелци продават чанти, изработени от 800 броя боливари, на цени от 10 долара. Банкнотите – по-евтини от фотокопия

"В света има хора, които ме смятат за карибския Сталин. И аз наистина приличам на него. Погледнете ме в профил".

Това казва в тв интервю един бивш шофьор на автобус от градския транспорт в Каракас, който не намерил за необходимо да завърши средното си образование, но днес е президент на Венецуела.

Николас Мадуро е истински гений на разрухата, защото успява да доведе до катастрофално състояние страната с най-големите нефтени резерви в света, която ще приключи настоящата година с инфлация от 1 милион процента.

Трагедията на Венецуела е отчайваща, а насред политическата, икономическа, социална и хуманитарна криза последният атентат срещу Мадуро сякаш доказва, че ще става и по-зле. Според официалната версия неуспешната атака срещу президента, която се състоя преди дни, докато той държи реч по време на парад, е извършена с дронове с бомби. Нито една от стотиците камери на събитието обаче не е заснела летателните машини, а пожарникари обявиха, че взривовете всъщност са предизвикани от газови бутилки.

Така се породиха съмнения, че "опитът за преврат" или "терористичната атака", при която Мадуро остана невредим, може би е просто негова инсценировка с цел да бъдат засилени репресиите срещу противниците и критиците му, пише в. "Сън". Според лидерите на опозицията президентът опитва да отклони вниманието от гибелта, на която е обрекъл Венецуела. Съветникът на президента Доналд Тръмп по националната сигурност Джон Болтън също заяви в интервю, че е твърде вероятно правителството да стои зад случилото се и че категорично САЩ нямат нищо общо с атаката.

Мадуро често обвинява американците в заговор и планове да го свалят от власт, след като САЩ наложиха санкции срещу представители на неговото правителство.

"Дронът летеше към мен, но имах щит от любов", обясни по-късно Мадуро.

Властите задържаха 6-има души за атентата по обвинения в заговор с хора, живеещи в Маями, и крайнодесни кръгове в съседна Колумбия, като бяха арестувани и 11 журналисти. В същото време малко известната бунтовническа група "Войниците с фланелки" пое отговорност за атаката.

Чрез съобщение в туитър организацията обяви, че са използвали безпилотни самолети, носещи пластичен експлозив С-4. И също така добави, че безпилотните самолети са "уязвими", след като венецуелската армия е успяла да ги свали, и че опитът за покушение "не проработи сега, но е въпрос на време".

Смята се, че групата е свързана с бившия служител от силите на реда и пилот Оскар Перес, който още миналата година обяви бунт срещу Мадуро. През юни Перес бе уличен, че стои зад открадването на хеликоптер и обстрелването с гранати на сградата на Върховния съд в Каракас - където с редица постановления президентът засилва правомощията си и подкопава властта на контролирания от опозицията парламент. С изстрели тогава е обсипана и сградата на МВР на Венецуела, която пък се смята за крепост на репресиите.

Това нападение от 2017 г. се случва и след три месеца на непрестанни протести на опозиционните лидери, обявили Мадуро за диктатор, съсипал процъфтяващата някога икономика на страната. При бунтовете от миналата година загиват най-малко 75 души, а стотици са ранени и арестувани.

Демонстрантите настояват за предсрочни парламентарни избори, мерки за облекчаване на тежката икономическа криза, свобода за стотиците хвърлени в затвора опозиционни активисти и независимост за Националното събрание. През цялото време Мадуро пък твърди, че враговете му се опитват да организират преврат срещу него, окуражени от американското правителство, което няма търпение да получи контрола върху петролните залежи на Венецуела - най-големите доказани в света.

Президентът гордо заявява, че е преживял поне двайсет опита за преврат и атентати, а с тези си думи сякаш опитва да подчертае своето всевластие. Според коментар на Ута Тоферн за "Дойче веле" режимът само черпи нови сили от всяка действителна или измислена атака на задграничните "империалисти" или на "дясноекстремистката" опозиция в страната.

През май Мадуро спечели втори шестгодишен мандат начело на обхванатата от криза държава с 5,8 милиона гласове слещу основния си съперник Енри Фалкон - 1, 8 милиона, при избирателна активност от 46 на сто. Тогава победителят отхвърли критиките на международната общност и обвиненията за купуване на гласове и изборни измами, като определи изборите за "безупречни" и довели до героична победа за демокрацията, конституционността и страната. Поддръжниците му отбелязаха триумфа с фойерверки и танци, а други го нарекоха "предизвестена измама".

И двамата основни съперници на Мадуро заявиха, че изборите са невалидни, а представителството на САЩ в ООН ги определи като обида за демокрацията. Чилийският президент Себастиан Пинера също каза, че неговата страна няма да признае резултатите.

С всеки следващ ден от властването на Мадуро положението във Венецуела става все по-плачевно. Последното доказателство за това дойде от Международния валутен фонд (МВФ), чиито експерти посочиха, че страната ще приключи настоящата година не със сегашната 13 000 процента инфлация, а с такава от 1 милион процента. Тази оценка идва след определеното от опозицията като "безсмислено" и "ненужно" валутно преустройство на правителството, решило, че може да спре ужасната хиперинфлация просто като премахне пет нули от националната валута боливар, без изобщо да промени рамковите икономически условия.

"Още Уго Чавес, предшественикът на Мадуро, проведе "валутна реформа", просто зачерквайки три нули от боливара, за да опрости обичайните трансакции на сънародниците си - анализира ситуацията за "Дойче веле" Евен Ромеро. - Това стана обаче през 2008 година, когато инфлацията беше "само" 30 процента. Сега президентът Мадуро иска да повтори същия номер и масивно да обезцени местната валута. Понастоящем един щатски долар се обменя на черно срещу близо 3,5 милиона боливара. Само че т.нар. "валутна реформа" не може да бъде проведена - липсва твърдата валута, чрез която да се финансира печатането и разпространението на нови банкноти. Валутният "номер" на Мадуро струва 300 млн. долара, но не предвижда план за овладяване на инфлацията и поради това от самото начало е обречен на провал."

Не е изненадващо, че във Венецуела се провеждат по над 200 протеста на седмица. Цените растат главоломно и има недостиг на основни стоки - хранителни продукти, медикаменти, валута, електричество, питейна война, бензин, обществен транспорт.

Много венецуелци са недохранени. Мнозина напускат страната в търсене на спасение, хиляди всеки ден преминават границата с Колумбия в търсене на храна, лекарства или работа. Някои от емигрантите проявяват и изключителна изобретателност. Те изработват пъстроцветни дамски чанти и портмонета, които продават в Кукута - колумбийския град на границата с Венецуела.

Стоката е изработена от банкноти, като всяка дамска чанта се състои от 800 броя от напълно обезценилите се боливари, а всяко портмоне - от 200 банкноти.

С материала, от които е изработена една дамска чанта, в родината си човек би могъл да си купи най-много една безалкохолна напитка. В съседна Колумбия обаче той продава дамските чанти за по 10 долара парчето, които му стигат за килограм говеждо месо, цял хляб, малко зеленчуци и бутилка газирана вода, които просто няма как да си позволи у дома. Би било глупав ход вместо банкноти да се използват фотокопия, защото това би оскъпило стоката.

Настоящата предполагаема атака срещу Мадуро става и три дни след като той обяви новата си политика по отношение на бензина в момента, когато цял Каракас часове наред беше останал без ток. Освен това правителството разпореди да се проведе преброяване на автомобилите в страната, като само участвалите в това преброяване ще могат да се ползват от субсидираната цена на бензина. В момента един резервоар бензин във Венецуела струва по-малко от един евроцент, но самият бензин се внася, защото индустрията в страната отдавна е съсипана.

Според Ута Тоферн Венецуела е толкова съсипана, че ще й трябват десетилетия, докато успее поне да се доближи до жизненото равнище на съседните държави – макар навремето да е била най-богатата държава в Латинска Америка. А от многобройните дефицити вече страдат дори най-заклетите привърженици на бившия президент Уго Чавес, покойният предводител на "боливарската революция".

Иронията е, че преди да поеме президентския пост след кончината на Чавес, с изключителна увереност Мадуро заявява в интервю, че инфлацията в 14-те години преди предшественика му е 34%, след което спада на 22%, а неговата цел пък е да я намали с 50% през следващите десет години.

Бившият шофьор на автобус се издига в йерархията, като от въртенето на волана става профсьюзен представител в системата на градския транспорт, след това е избран за депутат в Националното събрание (парламента), а после се издига до негов председател.

Набира политическа популярност по време на протестите през 1992 г. за освобождаването на Чавес от затвора, където е заради неуспешния му преврат срещу тогавашния президент Карлос Андрес Перес.

През 2006 г. Мадуро става министър на външните работи, печелейки в следващите години доверието на Чавес, като бди неотлъчно до него и по време на раковото му заболяване и операциите му през 2011 и 2012 г. в Хавана. През 2012 г. държавният глава назначава Мадуро за вицепрезидент.

"Моето твърдо, цялостно, неотменимо и категорично мнение е, че ако се наложи да бъдат насрочени нови президентски избори, трябва да изберете за президент Николас Мадуро", казва на смъртното си ложе Уго Чавес.

Днес неговият завет води Венецуела към сигурна гибел.