17 юли 2018 година. Изминали са 48 часа от финала на световното първенство по футбол на стадион “Лужники” в Москва. На 2000 километра югозападно, в София, на “Виваком Арена - Георги Аспарухов” “Левски” играе своя финал на европейската сцена за сезон 2018/2019... В първия квалификационен кръг на Лига Европа срещу “Вадуц” от Лихтенщайн.

Измъчената победа с 3:2 не е достатъчна за класиране, след като седмица по-рано “сините” допускат една от най-срамните загуби (0:1) в 104-годишната си история.

Ясно е, че причината за отпадането не е единствено във вече бившия старши треньор Делио Роси, но също толкова сигурно е и, че италианецът не направи почти нищо от това, което се очакваше от него, когато беше назначен преди по-малко от 12 месеца: “Левски” не спечели трофей; “Левски” не заигра така, както искат милионите му привърженици в България. “Левски” остана на 24 (!) точки от шампиона “Лудогорец” и на 17 от втория ЦСКА. А какво да кажем за афишираната цел “участие в груповата фаза на Лига Европа”? Мисля, че отпадането от “Вадуц” каза достатъчно!

Но да се върнем към началото на “ерата “Роси”. Италианецът беше приет изключително добре от

изстрадалите,

но и взискателни

запалянковци на “Левски”.

А и как иначе след 377 мача в Серия “А” и триумф за Купата на Италия с любимия на много левскари “Лацио”! Футболистите също, поне привидно, приеха добре специалиста и постигнаха три поредни победи при голова разлика 9:0... Кулминацията на силното начало при Роси, което Джордж Лукас със сигурност би нарекъл “Нова надежда”, беше домакинският мач срещу “Лудогорец”, в който по трибуните на “Герена” присъстваха рядко срещаните на едно място 18 000 “сини” фенове. Двубоят (разбира се) завърши 0:0, а през първото полувреме вратарят Божидар Митрев беше изгонен за игра с ръка извън наказателното поле. Нулевото равенство и червеният картон на капитана в онази среща сякаш бяха предзнаменование за това, което ще гледаме при сеньор Роси - скучен футбол и вратарски грешки (предимно от Митрев). В следващите 12 мача “Левски” вкара повече от един гол в само два двубоя и с впечатляваща лекота футболистите и треньорското ръководство пращаха в историята рекордите по слаба резултатност. Походът в турнира за Купата на България обаче продължаваше - с притеснително трудни победи срещу втородивизионните “Ботев” (Гълъбово) и “Монтана” и значително по-лесен успех на четвъртфиналите срещу “Дунав” (Русе).

На фона на всичко това не трябва да бъдат подминавани въпросите към собственика на “сините” г-н Спас Русев защо в клуба нямаше спортен директор и защо новосъздадената роля на “главен мениджър и координатор по спортно-техническите въпроси” просъществува едва няколко месеца. Тази длъжност беше заемана от Асен Букарев - човек, 

който познава обстановката

на “Герена” отлично

и който в последните години неизменно беше част от треньорския щаб на “Левски”. Дотук - добре, само че по време на зимната подготовка (10 дни преди подновяването на първенството) ръководството и Букарев се разделиха по взаимно съгласие, като бившият футболист на “сините” оприличи клуба на “гнила ябълка”, а позицията беше захвърлена в кошчето.

И така сеньор Роси остана без спортно-технически директор. Въпреки проведената изцяло по негов вкус подготовка в Малта отборът продължаваше да се мъчи на терена. А на трибуните привържениците също продължават да се мъчат. Да, имаше и проблясъци (най-вече отстраняването на ЦСКА в полуфинала за Купата на България), в които дори се усети възстановяването на толкова важната връзка футболисти - треньор - публика.

Но тогава, когато “Левски” бе на само един мач от прекратяването на деветгодишната суша откъм трофеи, на пътя на “сините” отново застана добрата стара “Славия” с добрия стар Георги Петков на вратата. Около 30 000 “сини” фенове на Националния стадион “Васил Левски” трябваше да преглътнат поредното разочарование.

В защита на Роси трябва да отбележим, че италианецът успя да загуби трофея по различен сценарий спрямо последните големи финални провали на “Левски”. През 2013 г., когато “сините” бяха на една победа срещу “Славия” от шампионската титла, Димитър Везалов си отбеляза автогол за 1:1. През 2015 г. във финала за Купата на България “Левски” успя да загуби от “Черно море”, въпреки че игра един час с човек повече и въпреки че водеше в резултата! На 9 май 2018 г. Делио Роси заложи на ненужно предпазлив подход и независимо от пропуснатата дузпа и още няколко по-опасни положения трудно може да говорим за някакво смазващо превъзходство на “Левски” срещу далеч по-скромния тим на “Славия”, който в крайна сметка се добра до трофея след изпълнение на дузпи.

Логично след този грандиозен провал доверието към Роси от трибуните (но не и от ръководството) започна да намалява.

“Левски” все пак се класира за Лига Европа след успех в директния сблъсък срещу “Черно море”.

Но хаосът, който властваше на

и извън терена, продължи.

Италианецът шокира с изказването си, че не той има последната дума относно селекцията, а поантата на престоя на Роси в София беше твърдението, че не вижда нищо срамно в загубата от “Вадуц”. Прекрасно олицетворение на ситуацията при 26-кратните шампиони на България е фактът, че новият наставник няма да изведе тима срещу “Черно море” в понеделник заради... невъзможността раздялата с Роси да бъде уредена достатъчно бързо - италианецът и неговият екип държат на неустойка за уволнение, докато Спас Русев обяви, че раздялата е “по взаимно съгласие”.

Което ни отвежда към още въпроси, на които Спас Русев би трябвало да даде отговор

- къде е английският “мачдей”, 

за който толкова много говори

при поемането на диригентската палка на “Герена”?

Оправдани ли са (а и плащат ли се изцяло и навреме) заплатите на звездите, преминали през английската Висша лига Габриел Обертан и Жорди Гомес, които заедно имат вкарани общо 8 (осем?!) гола. Каква част от тези около 50 000 евро, които двамата получават на месец, се възвръща от продажбата на фланелките им и какво би станало, ако поне част от тези пари бъдат инвестирани в подобряването на клубната база и детско-юношеската школа? Като странични наблюдатели трудно можем да кажем доколко стабилизирането на финансовото състояние и погасяването на дълговете са в ход, но състоянието на “Левски”, което виждаме на терена, е направо плашещо... А големият въпрос сега е може ли да го промени новият старши треньор Славиша Стоянович?

Словенски специалист със сръбски корени, който има внушителна визитка. 48-годишният Стоянович е двукратен шампион на Словения с “Домжале” през 2007 и 2008. Учи се от може би най-популярното име в словенския футбол - Сречко Катанец, на когото е помощник в националния отбор на Обединените арабски емирства. След това в продължение на повече от година води националния отбор на Словения, но постига само една победа в официален мач.

Стоянович се гордее най-много

с титлата на Сърбия с “Цървена звезда”

през сезон 2013/2014, с която слага край на шестгодишната доминация на големия съперник на “звездашите” “Партизан”. Страстен любител на рок музиката, роден на 50 километра от българската граница, Стоянович най-вероятно ще използва добре познатата в “Левски” схема 4-2-3-1, като според спекулациите ръководството на “сините” се е наело да осигури на новия треньор едно или две свежи попълнения. Дали това, заедно с наличния кадрови потенциал ще е достатъчно на специалиста, предстои да разберем в следващите месеци. Както и способен ли е бившият селекционер на Словения да се справи с назряващото недоволство на “звездите” в съблекалнята. Може би това ще стане с възстановяването на ролята “спортен директор”? Но според Спас Русев подобно назначение няма да има до зимата, което води до още и още въпроси, като например

чия ще е решаващата дума

относно селекцията в “Левски”?

В същото време привържениците на столичния клуб се надяват да видят “онзи” “Левски”, който ги кара да стават от местата си на стадион “Георги Аспарухов”. Или поне любимият им клуб да печели трофеи. Или да отстрани съперник в Европа. Или да е поне малко по-близо до “Лудогорец”. Или просто СлавишаСтоянович да работи с повече отдаденост на “синята” идея в сравнение с това, което показваше Делио Роси...

Защото след 19-ата (!) треньорска промяна в “Левски” в последните 9 сезона “сините” запалянковци не знаят какво да очакват. Идентичността на терена отдавна я няма... все пак изминаха 7 години, откакто един треньор (Ясен Петров) започна даден сезон и го завърши. Тогава средната посещаемост беше близо 9000 зрители, а “Левски” постигна 2 победи и равенство в групите на Лига Европа (в компанията на “Спортинг” - Лисабон, “Лил” и “Гент”).

Сега подобно постижение изглежда мираж

или поне далечно бъдеще.

Та от 2011-а година насам, “Левски” е отстранявал съперник в Европа... един-единствен път! Едва ли някой има еднозначен отговор на многопластовия въпрос “какво се обърка?” и едва ли Славиша Стоянович е човекът, който ще върне “Левски” обратно на славния път, по който “сините” толкова често са вървели през годините.

Но би било добро начало тимът да изкара цял един сезон без да се прави треньорска промяна.

И този треньор да направи така, че хората отново да тръгват към “Георги Аспарухов” усмихнати и с надежда... Все пак единственото, което остана на “Левски” след години на тежки сътресения, е и най-важното - любовта на привържениците...

*Георги Славчев е спортен коментатор на БНТ от седем години. Специално за "168 часа" Славчев дава експертния си анализ на една от най-горещите и актуални теми в родния футбол.