Предупредителни сигнали, намеци, обещания и полуобещания за тайнствени оферти Брюксел най-накрая поднесе на София решението си. В края на миналата седмица.

Пускат ни в чакалнята пред еврозоната и в банковия съюз в един и същи ден, но... след около една година.

През което време трябва да изпълним няколко ангажимента. Около 5 на брой. Подбрани от нас самите.

Капан, зад който наднича любезно отпращане за неопределено бъдеще време, ли е това решение?

Или напротив - стимул за България да се захване бързо с набелязани от самата нея належащи реформи?

Очаквано ли беше

поставянето ни под

карантина за година,

а може би и за повече. Както и “изобретяването” на специален механизъм, приложен за първи път към нас, според който трябва не само да обещаем някои неща, но вече и да ги изпълним. През което време ще ни гледат под лупа. Веднъж на всеки три месеца.

Нещо като онези, леко позабравени години, когато МВФ пристигаше за дежурната проверка.

Сега ролята си е съвсем същата, но изпълнителите ще са други - Европейската комисия и Европейската централна банка.

Всъщност изненадани май няма. Оказва се, че и двете страни - и ЕК, и България, отлично са знаели какво да поискат една от друга. И какво могат да си предложат за определения срок.

Доказателството: за да получи одобрение, кабинетът пое 5+1 ангажимента, които трябва да изпълни. Съветът на финансовите министри от Еврозоната ги одобри.

Само ден след това Съветът на Европа анализира два стратегически документа на българското правителство- конвергентната програма и програмата за реформи. И ни отправи препоръки.

Подозрително

сходни с поетите

от нас ангажименти

България е в много добра кондиция. Икономическите и фискалните условия са особено благоприятни за реформи, окуражиха ни старейшините. Напълно заслужено, най-малкото защото ръстът ни от 3,9% е по-висок от повечето държави, вече членки на еврозоната, а задлъжнялостта ни е в пъти под онези 60% от БВП, които се смятат за норматив.

Икономическите показатели на държавните компании са слаби в сравнение с тези на частните и поставят под риск публичните разходи, гласи първият съвет. Деликатен начин, за да ни кажат - намалявайте още присъствието на държавата, приватизирайте, търсете концесионери, изисквайте от държавните мениджъри това, което правят частните компании.

И престанете да “подпирате” с пари на данъкоплатците всяко тръгнало към фалита дружество. Преценявайте добре кое да запазите, и за кое да потърсите инвеститор.С основанията за тази препоръка ще се съгласи всеки.

Тя, вярвам, е истински

балсам за

финансовия ни

министър,

с вечните искания за пари. За да се спасяват затънали до ушите в дългове компании. В т.ч. и от безхаберно управление на чиновници, вместо истински мениджъри.

Така, за вдъхването на живот на дружества в клинична смърт” отиват стотици милиони всяка година. Които биха могли да се използват по-ефективно.

Фирмите ви трупат дългове и това е бомба със закъснител, който може да заплаши финансовата ви стабилност, продължават препоръките. Защото точно това се крие зад чиновническия израз : “нивото на необслужваните корпоративни разходи е високо.”

Всички знаем, и то от години, че това е така. Е, сега ще се наложи да ускорим “топенето” им. А как да го направим, далите съвета ни подсказват- пипнете законодателството, ускорете преструктурирането на дълговете. Направете нов закон за фирмените фалити. Изискайте от съдебната всистема да не влачи фирмени дела , а да ги решава бързо.

Лека изненада може би се съдържа единствено в посочването с пръст към неравенството в доходите.

Докато всички като че ли очакваха да получим “жълт картон” заради темповете, с които ще догонваме най-ниските за ЕС, получихме строго мъмрене... заради нашето си, вътрешно неравенство.

В богатите домакинства влизали цели 8 пъти повече доходи от тези в бедните домове, ни казаха оттам. Впечатляваща и наистина взривоопаасна разлика. Която трябва да бъде стопена или поне свита до нормални размери за около година. Добре, че в одобрения документ не сме обещали

да стопим тази

разлика за

година време

Защото нямаше да го изпълним. Което съвсем не означава, че посоката ни трябва да е друга. А поредният съвет е логично продължение на този- погрижете се адекватно за деца, пенсионери, роми, хора с увреждания, хората, живеещи на село.

Истинско попадение на подбиралите документа хора от финансовото министерство и БНБ енамерението ни да засилим надзора над банките ни. И в допълнение- над застрахователи, пенсионни фондове и целия финансов сектор. Което означава- нови стрес тестове. По европейска методика. И вече под надзора на ЕЦБ. След трусовете около КТБ, това май е единственият начин да убедим хората, че всъщност

банките ни

са в отлична

кондиция и

добро здраве

А ако стрес тестовете потвърдят и стабилността на частните фондове, които управляват парите за пенсии, и на застрахователите ни, това ще е отлична новина за всеки.

Преди близо месец, опитах да прогнозирам какъв ще бъде отговорът на Европа на искането ни за членство в еврозоната. Събрани заедно възможните предупреждения наклониха везните в полза на това, че не Европа, а ние самите можем да се препънем по този път. Например с раздуване на държавните разходи в първите години. С шоково изливане на обезпечението на борда в икономиката, за да стигнат едни пари до едни хора. С неефективно използване на натрупания фискален резерв - вместо за реформи за популистки решения.

Днес, когато решението вече е взето, а ангажиментите- поети, прогнозата се оказва същата. Ако някой може да ни попречи след година да влезем в бленуваната чакалня и във все още недонаправения банков съюз, това ще сме единствено ние самите.