Жан-Клод Юнкер - с болна опашка или на чашка
Когато шефът на Еврокомисията залита и се прави на шут, душманите на ЕС трупат точки
Не съм пиян. Но бих искал да бъда.” Така през юни в реч пред ирландския сенат Жан-Клод Юнкер описа колко е отчаян, че до сделка с Лондон за Брекзит може и да не се стигне.
Но по принципа две в едно той поде още една болезнена тема – обвиненията, че е алкохолик.
Главата на Европейската комисия за пореден път се замая на срещата на НАТО в Брюксел в сряда, както става на много еврофоруми. На път за официалната вечеря 63-годишният Юнкер се клатеше, залиташе назад, едва изкачи стълбите. Президентите на Финландия и Украйна и холандският и португалският премиер го подпираха от двете страни. Накрая бе вкаран на количка.
Негов говорител и колегите му го защитиха с обичайното обяснение, че е имал болки в опашката заради остър пристъп на ишиас – болест, от която страда след катастрофа през 1989 г. Но политикът от Люксембург не само се олюлява. Държи се еуфорично, целува по челото авторитетни политици, пляска им шамарчета, мушка ги с пръст в корема, сравнява вратовръзката си с техните. В сряда седна на празното място на Доналд Тръмп и позира за снимки, които обиколиха света. На срещата на ЕС в Рига през 2015 г. той приветства унгарския премиер Виктор Орбан със „Здравей, диктаторе”, а на конференция на ООН в Женева се блъскаше в банките и според очевидци е бил “видимо пиян”. Вече негодуват не само враговете, но и колегите му.
Логичният въпрос е как може Европейският съюз да се излага така, давайки силни козове в ръцете на душманите на обединена Европа, които гонят други интереси и пълнят социалните мрежи с ругатни. Не може ли “лицето” на ЕС да бъде държано далеч от чашката за няколко часа на важни срещи?
“Аз съм си такъв. А щом някой с поведението си разчупи клишето, веднага го изкарват луд или алкохолик - брани се Юнкер. – Мислите ли, че щях да бъда на този пост, ако закусвах с коняк? Това много ме натъжава и накара дори жена ми да се усъмни дали не пия скришом, тъй като у дома не близвам.”
Според по-състрадателните заради възпалението на седалищния нерв той е жертва на силни обезболяващи, които го карат да се кандилка дори след чаша-две вино. Има и камъни в бъбреците.
Интелигентен, полиглот и вещ в игрите на Стария континент, Жан-Клод Юнкер всъщност е смятан за доста смислен човек. Той пое Еврокомисията през ноември 2014 г. като консенсусна фигура и избраник на най-голямата група в Европарламента – на дясната Европейска народна партия.
Роля изигра и почти 20-годишният му опит като премиер и финансов министър на Люксембург – време, през което миниатюрното херцогство сключи изгодни данъчни сделки на ръба на закона със световни корпоративни гиганти и се превърна в глобален финансов център. Без Юнкер не минава нито един евродебат от Маастрихтския договор до разширяването на изток. А през 2005-2013 г. бе шеф на Еврогрупата (финансовите министри на ЕС).
“Ако не друго той спази обещанието си да насочи ЕК към големите политически задачи, а комисарите – към ясни позиции, които да обявяват открито. При него комисията заработи по-ефективно”, писа сп. “Политико”. Юнкер даде повече пълномощия на вицето си, за да може да се заеме сам с главните проблеми като бежанската вълна и дълговата криза, особено гръцката. Защити съхраняването на кохезионните фондове, но ги обвърза с правовата държава. Предупреждава, че ако иска стабилност, ЕС трябва да предвиди средства за Балканите.
Обвиняват го, че няма цялостна стратегия, а преследва краткосрочни тактически цели и набляга на пиара. С подкрепата си за федерализма, тясната интеграция и против цепенето на континента на север и юг и бедни и богати, той си спечели много врагове – в Лондон например го ненавиждат. “Но ако Юнкер не може да навигира отношенията между Брюксел и националните правителства, то никой друг няма да може”, цитира “Политико” негови поддръжници.
Няма спор, че политикът от Люксембург върти европейското кормило в тежки времена на свади между страните членки, Брекзит, набези на бежанци и терористи и опасения, че ЕС ще се разпадне. А фактът, че пред публика Юнкер едва се държи на краката си, прави дебелашки жестове и нетактични изказвания, допълнително влошава картината. Медиите се шегуват, че неговият проблем не е алкохолът, а липсата му. Извадиха му прякор “г-н Пиандер”. При това си позволявал да пуши като комин. Срамота!
Не че досега не сме чували за държавници-любители на чашката, управлявали с десетилетия – от Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил до Ричард Никсън, Леонид Брежнев и Борис Елцин. А Доналд Тръмп не пие, но това не му пречи да се държи като натряскан.
Но в днешна Европа популизмът е вървежен. Без много да му мислят, хората са склонни да винят Брюксел за всичките си проблеми. Така че имиджът излиза на преден план и не е изключено симпатичният Юнкер да падне негова жертва. Това обаче едва ли ще стане от днес за утре, а мандатът му и без това изтича догодина.
КРИТИК
“Препъващият се Юнкер, подкрепян от няколко държавни глави на срещата на НАТО, направи целия Европейски съюз за смях. Той заслужава всичката помощ на света, за да се пребори с очевидните си проблеми, но трябва да освободи креслото в Еврокомисията незабавно. Всички в Брюксел знаят за какво всъщност става въпрос.”
Харалд Вилимски,
евродепутат от крайнодясната австрийска Партия на свободата
ЗАЩИТНИК
“Комисията е изправена пред многобройни кризи, които не е възможно да реши сама. Той обаче има дарбата да не ги влошава или да усилва съществуващото напрежение между страните членки.”
Кристоф Кареш,
френски евродепутат социалист
ОПОРА
Холандският министър-председател Марк Рюте бе сред лидерите на срещата на върха на НАТО в Брюксел, които се включиха да прикрепят олюляващия се шеф на Еврокомисията. “Доколкото знам, той няма сериозни здравословни проблеми, но за известно време имаше проблем с гърба”, коментира по-късно Рюте.
ЖЕНИТЕ
Една от най-прочутите случки с Юнкер е от юли 2017 г., когато той дава пресконференция в Еврокомисията в Брюксел заедно със словашкия премиер Роберт Фицо и вицепрезидента на ЕК Марош Сефкович.
Жан-Клод Юнкер е към края на изявлението си пред журналисти, когато звънва телефонът му. “Жена ми звъни”, казва Юнкер, вади старата нокия от джоба си и натиска копчето. После поглежда екрана, мълчи няколко секунди и добавя: “Не, била е Ангела Меркел”, на която току-що е хлопнал телефона. Всички избухват в смях.
Юнкер има не един
събрат по градус
Жан-Клод Юнкер има не един събрат по чашка сред световните политици. За британския външен министър от 60-те г. Джордж Браун разказват следния анекдот: На един прием поканил на танц дама в червено и получил отговор: “Отказвам ви по три причини: Първо, сте пиян. Второ, това не е валс, а националният химн на Перу. И трето, аз съм архиепископът на Лима”.
И Борис Елцин често бе “на градус” – танцуваше неистово на официални сбирки, падна в река край дачата си, а през 1996 г. на визита в САЩ охраната го намери по бельо пред Белия дом – отивал за пица.
Под влияние на водката Никита Хрушчов удряше с обувка по трибуната в ООН. A Леонид Брежнев съветваше дамите как се пие зубровка: “Първо 50 грама, после още 100 и още 150 – винаги ще се чувствате добре”.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория