Той е необуздан и арогантен, но въпреки всичко е безрезервно обожаван както в своите възходи, така и в паденията си. На 24 години момчето, родено в бедняшки квартал на Ланус близо до Буенос Айрес, което мечтае единствено да купи огромна къща на майка си, вече се е позлатило и се потапя в свят на изобилие. Младият футболен гений е купен от “Барселона” за рекордните 5 млн. паунда и алчността му да черпи от живота тогава го кара да направи най-голямата си грешка - да посегне към кокаина и да освободи своите демони.

Диего Марадона и днес продължава да бъде една от най-обичаните футболни легенди въпреки всичките си бесове, които го отвеждат до ръба през годините и го забъркват във всевъзможни скандали. Дори неадекватното поведение на 57-годишната звезда преди дни на трибуните по време на инфарктния мач на Аржентина с Нигерия обаче не успя да му навлече гнева на феновете.

Той танцува с пищна нигерийка в ложите, в края на първото полувреме заспа, по време на втората част се молеше, с ръце обърнати към небето, а при победния гол на “гаучосите” избухна като факел и размахваше средни пръсти, след което изпадна в безпомощно състояние и трябваше да бъде прегледан от лекар. Случилото се събуди подозренията, че знаменитият аржентинец изобщо не се е спасил от наркотиците, както уверяваше всички в последните години, но въпреки това дори родните запалянковци въздъхваха, докато наблюдаваха изцепките му по време на мача: “Дон Диего е велик!”

Сякаш е невъзможно Марадона да изпадне в забвение за почитателите на играта и

всичко е простено на футболиста,

който в един-единствен мач подарява на света “Божията ръка” и “Гола на века”.

На фона на подвизите му на терена изцяло бледнеят проблемите му с наркотиците, връзките с мафията, извънбрачните деца и неплатените данъци.

Дори Емир Костурица засне биографичен филм за Златното момче през 2008 г., като продукцията започва с думи, в които прозира тайната на този неразрушим от нищо авторитет: “Бог е единственият, на когото не се налага дори да съществува, за да властва.”

Диего е петото от цели осем деца в семейството си и в своето детство добре познава лишенията, за които забравя, щом се докосне до топката. Още на осем години той се присъединява към "Лукчетата" (Los Cebollitas), които с негово участие печелят 136 последователни мача и националния шампионат. На 16 години прави професионалния си пробив в мъжкия отбор “Аржентинос Хуниорс” и в 166 мача вкарва 111 гола, а само няколко месеца по-късно става най-младият дебютант в историята на аржентинския национален отбор, като играе срещу Унгария. Способностите му не могат да останат скрити и много скоро той заема своето място в “Барселона”, като среща пагубните изкушения

и се отдава на пороците си.

“Тогава опитах наркотици за първи път. Най-голямата грешка в живота ми - признава легендата. - Но се считам за късметлия, защото успях да се откажа. Ако бях продължил по този начин, със сигурност щях да умра. Ако не бях взимал наркотици, щях да бъда феноменален играч. Още преди да дойда да играя в Европа, знаех, че с техниката, която имам, бих могъл да се справя с всеки един защитник. Когато владееха топката другите, можеха единствено да ми се възхищават”.

След два сезона в “Барселона” Марадона изиграва последния си мач с отбора във финал за Купата на краля срещу “Атлетик Билбао”, който се превръща в

най-грозното и агресивно фиаско

в историята на испанския футбол. Темпераментният аржентинец не е забравил как година по-рано Андони Гойкоечеа е счупил брутално крака му и едва не е опропастил кариерата му.

След края на мача на "Сантяго Бернабеу" започва невиждано меле. Дон Диего раздава ритници по играчите на “Атлетик” и към него се присъединяват всички останали в ожесточен бой пред очите на самия крал.

Ехото от този грозен спектакъл отеква дълго след това, а футболистът спокойно преминава в “Наполи” с нов трансферен рекорд - 6,9 млн. паунда и печели 2 титли на Италия, Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Посредственият тим сменя своя облик благодарение на аржентинския дявол, който се превръща в светец за местните. В “Наполи” и до днес Марадона е боготворен от всички и от 1984 г. насам

всеки 4 от 10 деца се кръщават Диего.

По онова време шампионът е във вихъра си и пак с неговото участие в главната роля на световното първенство през 1986 г. Аржентина става № 1. Тогава се разиграва и един от най-незабравимите мачове в историята - знаменитият четвъртфинал срещу Англия, в който Марадона отбелязва онези 2 феноменални гола, които се сдобиват с безсмъртни имена. Кокаинът обаче изправя феноменалния играч пред най-големия му позор още на следващия мондиал. Четири години след “Божията ръка” през 1990 г. отборът на Аржентина губи с 0:1 на финала от Германия. В Рим освиркват Марадона, а той псува всички пред камерата. На следващата година футболистът дава положителен тест за кокаин и е дисквалифициран за 15 месеца. Последва и напускането му на “Наполи”.

За опасната му зависимост по времето, в което играе за същия отбор, свидетелстват дори гангстерите, които го снабдяват с наркотици тогава. Наред с това един от босовете на неаполитанската мафия - Салваторе Ло Русо - дори признава преди време, че призът “Златната топка” на Марадона от 1986 г., който бе откраднат от него, е бил разтопен на златни кюлчета. Русо искал да върне трофея на аржентинеца, но разбрал, че това е невъзможно.

След “Наполи” Марадона преминава в “Севиля”, а през 1994 г. по време на първенството в САЩ звездата се провинява пред ФИФА - хванат е в

употреба на забранената съставка ефедрин.

Отстранен е от националния отбор на Аржентина, като по това време играе с екипа на “Нюелс Олд Бойс” от година. През 1995 г. се завръща в “Бока Хуниорс”.

Колкото и да се опитва да се задържи в небесата обаче, Дон Диего сякаш се е пуснал по наклонена плоскост и лети със 100 км в час надолу. Здравето му се влошава заради страстната му афера с кокаина, осигурила му и сърдечни проблеми. Той е принуден да се откаже от футбола през 1997 г. и да се изправи срещу порока си. В този момент ръка му протяга самият Фидел Кастро, когото Златното момче нарича свой втори баща. Кубинският лидер впряга държавните здравни служби изцяло на разположение на футболната звезда, която е приета в клиниката “Ла Пердера”.

“Фидел отвори вратите на Куба за мен,

когато Аржентина ги бе затворила

- споделя Марадона. - Срещал съм се с велики хора, но по-голям от Фидел Кастро не съществува. Един ден той ме пита как изпълнявам дузпи, а аз му отговорих: “Фидел, когато някой изпълнява дузпа, има 50 хиляди души, които очакват да вкараш гол. И още 50 хиляди, които се надяват да не отбележиш. Така че това не е лесна работа”. Той продължи: “А как точно го правиш?”, а аз му казах: “Отдръпни се”. Преди да взема топката, аз поглеждам вратаря. Тогава Фидел нареди на един войник да стане на вратата на стаята, защото нищо не му било ясно. Стигнах до топката, стрелях и... гол. Той въздъхна: “Браво, трябваше и аз да играя футбол”. Но е играл бейзбол и така светът е изгубил един добър футболист.”

Въпреки интензивното лечение, на което се подлага в Куба, легендарният аржентинец изглежда не успява да се справи със своята слабост. Той се разминава на косъм със смъртта през 2004 г., когато получава хипертонична криза, предизвикана от свръхдоза. В онзи момент десетки негови почитатели му носят с плач негови портрети, включително и плакат с посланието: “Бог да те благослови, Марадона!”

По всичко личи, че Дон Диего отново не си научава урока и не може да се кротне, защото три години по-късно отново е приет в болница в Буенос Айрес заради хепатит и злоупотреба с алкохол. Тогава тръгва ужасяващият слух, който сломява феновете, че техният идол е починал, но в крайна сметка това се оказва фалшива новина.

Така след това разминаване с фаталния край Марадона обещава, че спира с алкохола и се кълне, че не е докосвал наркотици от години.

През 2008 г. той е назначен за селекционер на Аржентина, а когато две години по-късно отборът отпада от световното след 0:4 от Германия, е уволнен.

През 2013 г. пък е погнат от Агенцията по приходите в Италия за 40 милиона неплатени данъци за времето от престоя му в “Наполи”. И съвсем в своя безцеремонен стил звездата обвини бившето ръководство на клуба и се обяви за жертва.

Личният живот на легендата е също толкова засегнат от слабостта на ангелите му. Неговата първа любов Клаудия, с която се запознава още 16-годишен, години наред преглъща и прощава многобройните му афери с аржентинската кинозвезда Адриана Бродски, италианските киноактриси Лоредана Берта и Хизер Паризи, “Мис Фантастична гръд” и т.н. Футболистът има две дъщери от Клаудия - Далма Нереа и Джанина Динора, и чак след тяхното раждане се жени за майка им, като се охарчва с 2 милиона долара за дълго чаканата от нея сватба. На въпроса дали някога е изневерявал на съпругата си, той отсича:

“Никога. Но ако това се случи, аз

за нищо на света не бих си признал”

През 1987 година обаче неаполитанката Кристиана Синагра заявява, че е родила син от Марадона - Диего Синагра. Аржентинецът отказва да направи тест за бащинство и дори след като съдът постановява, че детето може да носи фамилията на бащата и той трябва да плаща издръжка, футболистът упорства и натрупва дългове към майката на детето.

Историята се повтаря и през 1996 г., когато 20-годишната Валерия Сабалаин казва, че баща на нейната дъщеря Жана е Диего Марадона.

Всички тези скандали изтощават необратимо Клаудия и на 7 март 2003 г. тя подава молба за развод. На следващата година, когато раздялата вече е официална, легендата намеква, че може и да е баща на Диего Синагра. Така двамата се срещат през същата година на голф турнир в Италия и все пак аржентинецът никога не признава своето бащинство.

“Аз имам две дъщери - плод на моята любов. Те се казват Далма и Джанина - заявява той в тв интервю. - С пари плащам своите грешки от миналото.”

Марадона има своите велики триумфи и своите падения, ненадминати способности и много, много слабости, защото като всеки идол той е луд, той е

титан, коленичещ

само пред себе си и своите демони.

И все пак Дон Диего не само не забравя откъде е тръгнал, но не се отрича и от онова малко, бедно и свръхталантливо момче с големи мечти.

“Животът ми следваше пътя на успеха - изповядва се в интервю Марадона. - Трябва да благодаря на Бог, защото още от дете сънувах, мечтаех да купя къща на майка си. Това бе моята единствена цел. Целта ми не е била днес да живея в палат, нито да играя на световно първенство и да го спечеля, или пък в Примера дивисион за “Барселона” и с парите от това да си купя свой дом. Имах четири сестри и нито една нямаше как да осигури дом на майка ни. Затова си поставих за цел да изпълня това, когато започнах да играя. Е, после й купих три къщи. Вярвам, че именно това нещо ме е водило в живота напред и ме пази и до днес.”

И рече Диего: “Да бъде футбол”. И футболът го отведе и в рая, и в ада.

Още четете:

Силни емоци донесе Аржентина на Диего Марадона в ложите

Марадона се продаде на единствената страна в Европа, която изпълнява смъртни присъди