В СССР записват музика върху стари рентгенови снимки

Заклеймяването на изпълнителите като "упадъчни" е съпроводено от изключително оскъдни запаси от плочи в музикалните магазини. Можем да говорим дори за пълното им отсъствие. Това принуждава много младежи да търсят начин да се снабдят със записи на любимите си групи отвън или сами да записват мелодии от радиото.

ЦК на ДКМС успяват да засегнат и тази тема в своето писмо за борба с буржоазното влияние:

"Налага се, според нас, да се възложи на ДИП "Радиопром" да изработва магнетофонни записи с подбрана музика за продажба на населението, а също така да потърси възможности за намаляване цените на грамофонните плочи, които са неколкократно по-високи, отколкото в СССР."

Цените на оригиналните плочи, ако те въобще могат да бъдат намерени на родна земя, са огромни. Започват от 25 лв. нагоре, а в тогавашни пари това са почти 250 лв. Не всеки може да се докопа до легална музика.

Онези, чиито родители, роднини или приятели работят в чужбина, успяват една идея по-лесно да се сдобият със "западна музика". Плочи и касетки биват доставяни с корабите, внасяни от чужбина, а от грамофоните и касетофоните звучат първокласни мелодии. Тези, които нямат този късмет, презаписват и презаписват от оригиналните носители до момент, в който дори не можеш да различиш коя е песента. Колекционери на музика има дори в Държавна сигурност, макар че те потъпкват собствените си правила.

Онези, които нямат късмета да се докоснат до западния свят я чрез някого, който пътува, я чрез Корекома, записват любимите си песни по най-трудния начин - чакайки ги по някое чуждо радио, хванато от сърбия например. С магнетофон под ръка младежите чакат Let it be, за да успеят да я запишат. Така се ражда понятието "магнитофонната младеж".

До 1980 г. "Балкантон" почти не издава плочи със западна музика. За 30 години не се събира и по една издадена грамофонна плоча на година. Всички се появяват едва след 80-те, когато на социалистите им става ясно, че експериментът е неуспешен и идеологическият натиск започва да отслабва.

В СССР, където също няма достъп до западната музика, отчаяните младежи правят нелегални записи върху рентгенови снимки вместо винилова грамофонна плоча - така наречената "музыка на костях".

А в България дори няма значки на популярните групи. Няма как да намериш дори дънково яке. Затова често се сформират пътувания до близките съветски държави, където все пак такива предмети се продават. Всеки търчи, за да си купи плоча на "Стоунс" или значка на "Деф Лепард". От там в родината ни навлизат и първите дрехи, характерни за субкултурите.