Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мъжът, помогнал за залавянето на затворника беглец от Ловеч, пред “168 часа”: Бях очи в очи с него! Мислех, че вече е заровил дядо ми

Затворникът Борис Иванов беше в къщата на дядо ми. Видях го пред мен. Застанахме очи в очи и за момент си помислих, че дядо вече е мъртъв."

Това каза пред "168 часа" 26-годишният Здравко Ванков. Той е един от двамата мъже, помогнали за залавянето на рецидивиста Борис Иванов, който на 21 юни избяга от ловешкия затвор, докато работеше на външен обект. Опасният престъпник излежаваше 13-годишна присъда за блудство и кражби. Три дни по-късно той беше заловен в град Летница.

Няколко дни под полицейска блокада бе целият район между ловешките села Александрово, Дренов и Деветаки. Мащабната полицейска акция се проведе именно там, но благодарение на местни жители органите на реда успяха да стигнат до 48-годишния рецидивист. Оказва се, че преди да бъде хванат, мъжът обикалял в град Летница и влизал в различни къщи, откъдето крадял храна.

Очи в очи с избягалия затворник се сблъсква и Здравко Ванков. Родом той е от град Левски, но от дълги години живее със съпругата си Петя и малката си дъщеря в Летница. Там има и дядо, когото посещава всеки ден.

"Градът е спокоен и точно това ми харесва тук - разказва пред "168 часа" Здравко. - Живеят приблизително 3 хил. души, дори по-малко, и всички се познаваме. Никой не е очаквал, че този опасен мъж ще се навърта точно тук."

На 23 юни към 11,30 ч. Ванков отива до дома на дядо си, за да го види. Говорят за кратко и мъжът си тръгва с уговорката, че два часа по-късно ще се върне, за да му донесе храна.

"Правя го всеки ден - обяснява още той. - Като традиция ни е. По това време аз отивам хем да го видя как е, хем да му занеса и нещо за обяд."

По думите му мъжът се прибрал до дома си, свършил малко работа там, взел в една торбичка храна и се запътил към своя роднина.

"Дядо, тук ли си? Аз съм, нося ти храната", провикнал се той от входната врата, докато влизал в къщата. Нямало отговор. Провикнал се втори път, но резултатът бил същият. Вече влязъл вътре, той чул необичайно силен шум от едната стая.

"Все едно някой ровеше по шкафовете и вадеше предмети - спомня си Здравко. - Хвърляше ги на земята, после пак тършуваше. Аз пак казах "дядо" и в този момент шумът спря. Изведнъж, като отворих вратата, и гледам пред мен този мъж с метална бухалка. Помислих си, че съм мъртъв."

Ванков веднага разпознал издирвания рецидивист, тъй като бил виждал неговата снимка, която се разпространяваше и във фейсбук. Направило му впечатление, че на нея той изглеждал плешив, докато на живо имал коса. Това обаче по никакъв начин не му попречило да се сети кой всъщност е влязъл в дома на възрастния му дядо.

"В момента, в който застанахме очи в очи, аз отстъпих назад една крачка, а той направи напред една към мен - разказва Здравко. - Веднага се обърнах с гръб и започнах да тичам през стаите, за да изляза. Три врати трябваше да отворя, докато напусна къщата. През това време чувах зад себе си как и той блъска вратите

една след друга и тича по мен. Външната врата по принцип заяжда, но извадих късмет и този път веднага се отвори."

Всичко станало за секунди, но в главата на Ванков се въртял само един въпрос - дали дядо му е жив?

"Взел ли го е за заложник, или вече го е убил и заровил някъде?", питал се още мъжът.

Когато вече бил на улицата, забелязал, че беглецът от правосъдието бил застанал на входната врата, която била в остъклено помещение.

"Стоеше и ме гледаше - спомня си мъжът. - Нищо не казваше. Той също беше стъписан като мен, но не тръгна да ме гони по улицата."

Веднага след това той се качил в автомобила си и звъннал на 112, но оттам му обяснили, че в момента не могат да се свържат с местната полиция.

"Нямаше никакво време за губене, затова запалих колата и потеглих към районното - разказва Здравко. - Там успяха да ме свържат с шефа на ловешката полиция, който ми каза да намеря в центъра на града жандармерията. Отидох при тях и им обясних кого съм видял. В първия момент те изобщо не ми повярваха - нито че затворникът е в дома на дядо, нито че съм говорил с шефа на полицията в Ловеч. Около десет минути им обяснявах едно и също, но те така и не повярваха.

Един от тях обаче ми донесе една снимка и ме попита дали това е човекът, когото съм видял."

На фотоса бил именно Борис Иванов, а Здравко, напълно сигурен, отговорил, че това е той. Когато обаче половин час по-късно отишли в дома на дядо му, беглеца вече го нямало. Мъжът си отдъхнал, когато видял, че неговият роднина се прибира. Оказало се, че дядото на Ванков точно в този момент не бил в къщата, а на разходка.

Направило му впечатление, че зад къщата, където имат външна стая, на земята имало събрани чаршафи. Мъжът предполага, че престъпникът е пренощувал там предната вечер. Къщите в близост до дядото на Здравко били необитаеми и не било изключено той да е нощувал там.

"Час-два по-късно затворникът беше заловен - казва Ванков. - Взел е за заложник 61-годишна жена, която също е местна. Вдовица е, но много често нейните деца и внуци я посещават. Добра и възпитана. Събудил я, както си спяла, и я карал да му дава храна, пари и да му свива цигари."

По думите на Здравко сега тя е уплашена, но близките й били до нея. В деня, в който престъпникът влиза в дома й, той не се задържа дълго там. Борис Иванов този път кара и жената да тръгне с него, като я заплашва, че ще й се случи нещо, ако се противопостави. Двамата тръгват към близката нива, която се намира на метри от къщата й в края на града. През цялото време по пътя не си говорят нищо. Спират, за да отдъхнат под едно дърво, тъй като горещината ставала все по-силна. Там ги вижда кварталният полицай, който се приближил до мъжа и жената и ги попитал какво правят тук по това време.

"Любовна авантюра, ние сме двойка", казал му беглецът от правосъдието. В този момент обаче жената успяла да направи знак на полицая, с който да му каже, че всъщност е заложница на Борис Иванов. От страх да не ги убие тя мълчала, но за да даде знак на униформения, се потупала по рамото на мястото, където по принцип стоят полицейските пагони на униформата, научи "168 часа". Този жест накарал кварталния да се усети, че нещо не е наред. Веднага след като отминал, той се обадил на колегите си и им съобщил къде се намира затворникът. Борис и възрастната жена тръгнали към нивите, но някъде по пътя тя изостанала, защото й прилошало. Беглецът продължил сам. След обаждането на кварталния обаче последвала акция, която завършила с предупредителен изстрел. Рецидивистът бил заловен. Сега Борис ще трябва да излежи останалите му 5 години затвор, на които е осъден. Към тях обаче може да бъдат прибавени и още три заради бягството.

За какво е лежал в затвора Борис Иванов, четете в печатното издание на "168 часа".

Четете още:

Задържаха избягалия затворник Борис Иванов. Опитал да вземе баба за заложник

Борис Иванов оставил заложничката си в гората, за да не го забави

Коментара ()

Вашият коментар