Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Вдигат паметник на генерала, унищожил досиетата на ДС Генералите Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева в съдебната зала.

Общинският съвет на Велинград единодушно реши да вдигне паметна плоча на родната къща на Атанас Семерджиев. Партизанин, комунистически висш офицер и бивш вицепрезидент, заради прегрешения в миналото личността на покойния генерал отново разбуни духовете, както това е ставало неведнъж приживе. Неслучайно през последната седмица социалните мрежи буквално прегряха заради решението на общинарите в родопския курортен град.

"Генерал Атанас Семерджиев е абсолютно безспорна личност в негативен план. Не може да се вдигат паметници на хора с подобно минало - казва в тази връзка Христо Марков, депутат от Великото народно събрание. - Спомням си и как го сложиха по договорка и за вицепрезидент. Тогава Желю Желев въобще не се допита до нас. Четирима души от депутатите - аз, Петър Слабаков, Георги Бунов и Георги Липовански, гласувахме “против”. Причините са много. Още навремето съм слушал от велинградчани

истории за партизанските

му "подвизи"

Хората говореха, че като шумкар официална любовница му била Вела Пеева. Но за да стане такъв, той предал предишния приятел на младата партизанка и в крайна сметка властите затварят конкурента му. След 9 септември 1944 г. пък лично демонстративно убил човек набеден за убиец на Вела Пеева. (Както е известно след няколкочасова престрелка с жандармерията Вела Пеева сама слага край на живота си - бел. ред.).

Има опасност тази проява на особена почит да предизвика и международен скандал, защото като началник на Генералния щаб на БНА той лично е подписал и заповедта за нахлуването в Чехословакия. Чехите, които са по-стари членове на ЕС от нас, едва ли ще отминат този факт.

В по-ново време същият човек унищожи досиетата съвсем съзнателно,

за да не се търси отговорност

Въпреки че не разбираше нищо от вътрешни работи, беше назначен за министър именно с тази цел - потулване на миналото."

По повод изпращането на български войски за смазването на Пражката пролет приживе Семерджиев обяснява:

"Когато на пленум на ЦК на БКП издигнаха кандидатурата ми за вицепрезидент, аз отказах и обясних защо - смятам, че и аз нося отговорност за изпращането на български войски за смазването на Пражката пролет! Изпратихме в Прага два непълни мотострелкови полка... Макар че решението за тази акция на съюзните войски се взе на най-високо равнище, аз като началник на Генералния щаб също се чувствах съпричастен... До последния момент не знаех, че ще ме издигнат за вицепрезидент. Моята кандидатура беше компромисна, за да подкрепи БСП Желю Желев за президент. А всъщност достойната кандидатура за президент беше на д-р Петър Дертлиев!"

Името на генерала се свързва и с някои знакови събития от времето на демократичните промени у нас.

През юли 1990 г., разгневени от политиката на управляващите хиляди хора атакуват парламента и тогавашният вътрешен министър Семерджиев се колебае дали да не извика “баретите”, а после, по думите му, решава да се самоубие. Той разказва за случая така:

"Беше 27 юли 1990 г., а главното действащо лице беше Стоян Ганев. По негова инициатива СДС подготвиха голям концерт на Лили Иванова за участниците в “Града на истината”. Това означаваше струпване на хиляди в центъра на София. Същия ден парламентът трябваше да вземе решение дали да се вика Тодор Живков да дава обяснение пред депутатите. Целта беше

да се превърне Народното събрание в трибунал!

След концерта тълпи хора събориха металните заграждения и започнаха да блъскат по вратата на парламента. Като министър на вътрешните работи бях изправен пред решението дали да извикам “баретите”. Но, мислех си, за такова нещо не се иска много ум! Това означаваше да се пролее кръв в центъра на София при сблъсъка на българи с българи! Ако това се случеше по моя заповед, къде щях да се крия после – не от хората, а от своята съвест?! Имаше и друг изход! Куршум в собствената глава! Бях решен на това, може би бърках! В този момент си мислех, че само така мога да променя опасния развой на събитията – и в залата, и на площада. Бях готов да отида до края! Поисках пистолет от председателя на парламента акад. Николай Тодоров, не му обясних защо, но той ми каза: “Нямам!”. Поисках от охраната на северния вход на парламента, но те ми казаха, че им е забранено да дават оръжието си другиму, бил той и министърът на вътрешните работи. Всъщност Николай Тодоров после ми каза, че е преценил състоянието ми и им е казал в никакъв случай да не ми дават пистолет! В края на това заседание на Великото народно събрание аз подадох оставка като министър на вътрешните работи!"

Като вицепрезидент Атанас Семерджиев безучастно наблюдава и подпалването на Партийния дом - една от най-тъмните загадки на прехода. Докато огромната сграда в центъра на София потъва в пламъци, той стои съвсем наблизо, а според свидетели на лицето на бездействащия заместник на държавния глава дори се забелязвала игрива усмивка. Впоследствие той обяснява безучастното си поведение:

"Съжалявам! Защото ме натовариха с отговорности, с които не можах да се справя както трябва. Като при

опожаряването на Партийния дом

Бях лишен от всякакви права като вицепрезидент по статут..."

Покойният генерал е бил и сътрудник на Държавна сигурност. С решение №7 от 19 юли 2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Атанас Семерджиев в качеството му на съдържател на явка под името "Славейчето".

Но най-голямото провинение на генерала все пак си остава унищожаването на голяма част от досиетата на политическата полиция на режима.

След като през 1992 г. става известно, че две години по-рано (преди първите свободни избори) тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев е разпоредил тайно прочистване на досиетата, прокуратурата започва разследване срещу него. Обвиняем по делото е и началникът на отдел 03 “Архив” на Държавна сигурност ген. Нанка Серкеджиева. От материалите по процеса става ясно, че по тяхна заповед тайно от опозицията и обществото в първите няколко месеца на 1990 г.

са унищожени около 42% от досиетата

на агентурния апарат на ДС.

Разследването се проточва с години и е повлияно от конюнктурната смяна на политическите мнозинства, управлявали през 90-те години. Двамата генерали са обвинени в извършване на документни престъпления и нарушаване на нормативната база на МВР по отношение на съхранението и опазването на оперативния отчет.

Едва през 2002 г. прокуратурата вкарва делото в съдебна зала. Състав на Върховния касационен съд даде ход на съдебен процес и

признава за виновни Семерджиев и Серкеджиева

по обвинение в злоупотреба с власт и служебно положение. Ген. Семерджиев получи 4 години затвор, а Серкеджиева 2 години. Двамата подсъдими обжалват решението на първоинстанционния съд. През август 2003 г. 5-членен състав на Върховния касационен съд отменя първоинстанционното съдебно решение и връща делото за доразследване. Въпреки значимия обществен интерес делото не е внесено от прокуратурата за повторно разглеждане от съда през следващите години. Необезпокоявани от българското правосъдие, двамата подсъдими изживяват остатъка от живота си без повече да прекрачват прага на съдебна зала. Нанка Серкеджиева почина през 2012 г., а Семерджиев - през 2015 г.

Четете още:

С устна заповед от Григор Шопов ДС следи семейството на Тодор Живков

Досието на Ваньо Танов прочистено

Коментара ()

Вашият коментар