В разграбеното книгохранилище на търновската Куршум джамия е имало безценна информация за миналото ни.

У Петко Славейков намираме следния прелюбопитен откъс, който гласи: “Приказваше ми големият Марко Хекиминът /доктор Марко Павлов (1785/6-1864 г.)/ на 1850 (год.) да е слушал от Хаджи (Хамза) ефенди, 80-годишен турчин, че преди 300 или 250 год. изгоряло Търново; само една къща останала на Исаря (хълма Царевец).

В това време една богата турска библиотека изгоряла с много книги и други стари работи.

После пожара улемите (ислямските учени) и бейовете се събрали на съвет... и решили да турят няколко писци, за да препишат всичко, що се намервало частно записано, и от каквито книги имало у частни лица преписани съставили нова по възможности библиотека, която е основание на днешната библиотека в новата,

най-голямата турска джамия в чаршията Хаджи Есат ефенди, син на речения Хаджи Хамза ефенди, който прочел тази библиотека, ... приказвал много любопитни неща за българската история, за превземането и падането на България.

Пожарът, за който става дума в откъса, е най-вероятно 6-дневният (от 20 до 25 март) през 1680 г., отбелязан в една приписка от Арбанаси с думите: "Цялото Търново изгоря. Само една къща остана – къщата на стария Ибрахим паша."

Петко Славейков като учител в Търново “Новата, най-голямата” джамия, за която се споменава в откъса, е тъй наречената Куршум (или Куршумлъ, т.е. с оловен купол) джамия, намирала се до 1895 г. на мястото на бившата Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий."

В североизточния ъгъл на двора около джамията се издигала отделна каменна сграда с две големи стаи (помещения) и дълбока изба под тях, които се заключвали с големи кофари. В "Пътеводителя на гр. В. Търново... " от 1907 г. четем за тази сграда: "Тука се съхраняваше една от големите турски библиотеки с голям брой ценни книги, от които повечето в хубава разкошна подвързия.

По разказите на турци(една) част от тези книги са били с религиозно съдържание, (а друга) част са били с историческо. Между последните е имало и такива, в които са били изложени събитията от самото завладяване на Търново от турците (17 юли 1393 г.) до изгонването им от него (25 юни/7 юли по нов стил 1877 г.).

Тази библиотека се пазеше и уреждаше от особен ходжа, който се ползваше с голяма почит и уважение. Той се смяташе за учен турчин. Когато градът се превзе от руските войски в 1877 г., помещението на библиотеката, като турско, се разби, книгите бяха разграбени и разхвърлени по подовете на джамията и улицата.

Не се намери ни един българин или русин, който да тури ръка на тази ценна за историята ни библиотека и да я запази! Няколко седмици подред се изнасяха книги из това съкровище и, като турски, късаха се по улицата или се продаваха на бакалите за увиване на пипер, маслини и др. Улицата от тази джамия до Конака беше постлана с хартии, изпъстрени с черни, червени и сини турски писмена.“

Търново в дните на Освободителната война (руска гравюра). Вдясно се откроява Куршум джамия. Очевидецът на описания погром през юни - юли 1877 г. над библиотеката при Куршум джамия – докторът по история Тодор Янков, тогава 12-годишен, си спомня след много години: "Когато след превземането на града (Търново) от русите започна "ямата" – разграбването на турските чаршии и къщи, - не бе пощадена и тая библиотека, която, както отпосле стана известно, съдържала освен религиозни книги и такива с историческо съдържание: за превземането на Търново от турците и др. подобни ценни съчинения. Спомвайки си това минало, виждам развличането и разкъсването на тия в скъпа подвързия книги, с дебели зеленикави вътрешни листове, прошарени с червени и сини турски писмена. Разкъсани - продължава Янков, – те покриваха пода на опустошените библиотечни помещения, двора и улицата. Много от листата на тия книги намериха практическо приложение по бакалниците без някому и наум да дойдеше, че по един вандалски начин – извинен, ще кажем за утеха, поради петвековното робство – се унищожаваха между другото и най-ценни източници за нашата история. Дори русите не направиха нищо за спасяването на тая богата библиотека".

Моско Москов 

Някои малки допълнения и подробности около погрома над османските книги ни дава и старият търновски историк Моско Москов (1863-1947), който пише: "Като дойдоха русите в града през Руско-турската война, намериха го (зданието на библиотеката) заключено с голям и здрав кофар. Разбиха вратата с желязо, влезнаха вътре и намериха книги, наредени добре в шкафове. Децата ги разграбиха, някои занесоха в общинското управление, а много пръснаха по улицата. Казваха по-сетне турци, че в тази библиотека се пазели много материални ръкописи за историята на България и за Търново."

Нека сега да видим с какви по-конкретни данни, освен беглите податки в приведените цитати, разполагаме относно съдържанието на историческите съчинения от библиотеката при търновската Куршум джамия. Най-напред ще се обърнем към доста обширните и ценни записки на Киро Тулешков (1845/6-1904). През 1858 г. неговият учител по турски език Афуз Шериф, който бил библиотекар на разглежданата тук османска библиотека към медресето (мохамеданско богословско училище) при Куршум джамия, узнавайки, че ученикът му се интересува от българска история, го завел в тази библиотека и му казал: "Ти, чоджум, научи се да четеш и пишеш по турски, че като искаш да знаеш кой е Асперик (Аспарух), кой Курум (Крум) и Шишман, ти видиш ли ги тези книги, които са натрупани около стените; те само с това са пълни. Когато едно време Челеби Фетхиджи (най-вероятно Челеби Сюлейман, големият син на султан Баязид I) завладя Търново, той събра всичките български книги от царския сарай и накара да ги преведат на турски. Преводът са тези, а оригиналите изгорихме."

Наивно е да се вярва напълно на Афуз - Шерифовите думи, в които явно има немалко самохвалство, пък и лукавство, но можем все пак да приемем, че на турски е бил преведен (например от помохамеданчени българи) поне някой старобългарски царственик, при това той може да е бил допълнен от самите османци със сведения за завладяването на българските земи и за действията на цар Иван Шишман. В тая връзка можем да приведем някои упоменавания в използваните от нас автори: така например на Моско Москов един турчин разказвал, че в техните книги, които до Освобождението се пазели в споменатата библиотека, било писано приблизително следното: "Като дошли турците около Търново, една част от богатото население, войската и духовенството се затворили в крепостите (явно и за турците Царевец и Трапезица са две отделни крепости, както е и според повечето среднобългарски писмени паметници – бел. Х. Б.), а тъй наречените "махалени" – бедното население – излезнало пред новите господари, изказало своите верноподанически чувства и целунало скута на Челеби и затова било пощадено и оставено да си живее и да се моли на Бога в своите храмове“. В по-късно време и на друго място Москов дава едно интересно сведение, което е близко по смисъл и допълва първата половина на цитираното. И това сведение също е "според турски източници", които, макар Москов да не конкретизира, все пак можем да предположим, че се касае до момент от разказа на същия турчин, почерпан из фонда на библиотеката при Куршум джамия. Сведението гласи, че "в Хисаря във време на турската обсада се били събрали семействата на велможите, на близките до царя хора, главното духовенство и царският двор, а на Трапезица са се събрали останалите главни фамилии и техните близки, които всичко възлизали на около 8 хиляди души. Останалото население било вън от тези две крепости".

Пак от Моско Москов научаваме, че в библиотеката при Куршум джамия имало книга, в която един турчин бил задължен да води летописни бележки. Този

търновски османски летопис

вероятно е започната най-късно към края на XVII век, когато (след пожара през 1680 г.) е създаден първоначалният фонд на посочената библиотека. Летописът, разбира се, може да е възникнал и в още по-ранно време. Учителят по турски преди Освобождението Петър Кьорчев (1849-1892), който много добре владеел този език, разказвал, че в бележки от този летопис пишело например, че Янтра била някога толкова спаднала, "щото можела да се побира в една керемида".

Г. С. Раковски

А Г. С. Раковски в свое писмо до Иван Мавриди от 19 февруари 1857 г. между другото отбелязва: "В мое за Галац пътешествие беше в парахода един турчин из Търново, кой ми приказва, че тамо имало у някой си такава една турска ръкопис, в коя приказвало обширно и пространно за колко време се е превзела България, кои градове са се с нападение превзели, а кои с условия... и какви са били сия условия – тя достигала до султан Селимово време (1512-1520) и проч. Казвах на някои приятели българи и ги молих да я земнат, но никой нищо не ми заслужи". Най-вероятно е тук да става дума за книга от библиотеката при Куршум джамия или поне за такава у частно лице, но несъмнено твърде близка и подобна по съдържание на част от библиотечните ръкописи с историческа тематика и насоченост. Ясно е във всеки случай, че до фаталните за разглежданата османска библиотека няколко седмици от юни - юли 1877 г. в нея между другите книги все ще е имало и някои османо-турски хроники, вероятно съдържащи подробности главно за

края на Второто българско царство и за първите векове на османската власт Османски хроники и други документи, и то немалко, разказващи за завладяването на България, наистина са познати и въведени в научно обращение и ние не знаем дали в търновската библиотека при Куршум джамия не е имало всъщност преписи от някои от тях (т.е. от известните днес османски хроники), на които Раковски и другите ни източници, понеже не са можели да ги видят и проучат, са надценили значимостта за нашата история. Възможно е например османската хроника, за която пише Раковски, да е тази на Коджа Хюсеин, стигаща именно до султан Селим I. Напълно е възможно пък и да не е тя, защото Коджа Хюсеин говори не "обширно и пространно", а съвсем бегло за завладяването на България. Едно обаче е пределно ясно: от погрома над османотурската библиотека при търновската Куршум джамия ние със сигурност не сме спечелили... И е твърде печално за българската историческа наука, че при изгрева на свободата заради османските варварства е заплатила османската култура...