Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

1717 г.: България е под турско, а английска аристократка се хвали колко е хубаво в София

Разказите на лейди Монтегю вдъхновили и известната картина “Турска баня” на Енгър в Лувъра

Една изискана дама от английския двор през 1717 г. вкарва София в красиво недоразумение, което сияе и до днес на картата на Европа. Описвайки екзотиката на Ориента (тогава градът ни е в рамките на Османската империя), любопитната и попрочела доста пътешественица само с едно писмо качва древния град на сердите отново на световната сцена. Ето как...

Лейди Мери Уортли Монтегю е съпруга на новия британски посланик при султана Едуард Уортън Монтегю. В ранната пролет на 1717 г. пътуват през цяла Европа по маршрута Виена – Белград – Ниш – София - Пловдив – Одрин - към Цариград. В първите дни на април спират за ден и в града под Витоша.

Водена от

славата на София

като минерален курорт, 28-годишната благородничка пожелава да посети... банята. Да, обществената женска баня - от чисто изследователски и откривателски интерес.

Резултатът е потресаващ. Изисканата дама най-неочаквано и за пръв път попада сред разкошотиите, философската фриволност и широкия светоглед на високо развита, древна и изтънчена цивилизация. Нищо чудно, след като още по времето на Древен Рим в Сердика се строят прочути из цялата империя минерални бани. През Средновековието те биват трансформирани в турски.

И до наши дни в образования свят обичат да цитират лейди Мери Монтегю, която в първата половина на 18. век има смелостта да заяви: „Турските жени са по-свободни от английските”. Докато пътува из Изтока, споделя впечатленията си в писма до приятели от английския двор. След смъртта й те са събрани в книги, преиздавани многократно.

Да отворим „Писма от Турция” на лейди Мери Монтегю и да се насладим на писмо № ХХVІ, до милейди Рич, писано на 10 април 1717 г. в Адрианопол (дн. Одрин). Сиреч, да влезем заедно с нея в Софийската минерална женска баня преди около 300 лета, в годините на “мрачното” Средновековие:

“Адрианопол,

10 април 1717 г.

Сега съм в нов свят; всичко, което виждам, ми прави впечатление като смяна на декора в театъра. Пиша Ви, милейди, с голямо задоволство; занапред също ще намирате в писмата ми очарованието от новото и няма да ме упреквате, че не съм Ви разказала нещо странно.

Няма да Ви изморявам с отегчителното описание на пътуването ни. Тук ще Ви съобщя какво забележително видях в София, един от най–красивите градове в турската империя. София се слави със своите топли минерални бани, които се посещават колкото за здраве, толкова и за развлечение. В този град останах цял един ден, за да ги видя. В желанието си да не бъда позната, качих се на една турска кола. Тукашните коли никак не приличат на нашите, но

с тях се пътува много по-удобно

в тази страна, където горещината е толкова голяма, че стъклата по вратите биха произвели истински задух.

Турските коли много приличат на наемните коли в Холандия. Дървените им решетки също така са боядисани и изпъстрени с рисунки, представляващи кошници с цветя, между които се виждат изписани мисли в стихове. Решетките са изцяло покрити със светлочервен копринен плат, отчасти богато бродиран. Когато поискаш, тази завеска се вдига и жените могат да гледат през решетките, без да бъдат забелязвани отвън. Четирима души спокойно могат да седнат в колата, чиито седалища са меки като възглавници.

С такава покрита кола отидох на банята към десет часа. Тя вече беше пълна с жени. Постройката е изградена от камък, във формата на купол, с прозорци само на покрива; които обаче дават достатъчно светлина. Имаше пет от тези куполи, свързани заедно: първото помещение с най-малкия купол служи за вестибюл; в него стои жената – портиер. Знатните жени обикновено дават една крона или десет шилинга; толкова дадох и аз, за да спазя церемонията. Следващата зала е много голяма и е постлана с мрамор; наоколо има два реда мраморни пейки за сядане, едни над други, във вид на легла. В това помещение имаше четири чешми със студена вода, попадаща първо в мраморни легени и след това на пода в малки канали. По тях водата изтича в съседната зала, пак с мраморни дивани, но по-малка. Тук става толкова топло от струите с мирис на сяра, че

човек не може да стои облечен

Другите два купола са горещите бани. В едната има и чешма със студена вода за разхлаждане на горещата вода по желание на къпещите се.

Аз бях в пътническо облекло, сиреч в рокля за езда, което се оказа извънредно много за това място. Решително и очевидно не бях една от тях, но жените не показаха и най-малка изненада или неуместно любопитство. Напротив, всички ме посрещнаха с възможно най-учтиво благоприличие. Знам, че няма европейски двор, където дамите биха се държали толкова учтиво с един странник.

(От 37-а стр.)

В банята имаше около двеста жени. Но аз не видях нито една високомерна усмивка, не долових никакво подигравателно шушукане, каквито често се срещат в нашите събрания, появи ли се някой, който не е облечен точно по модата. Чух няколко пъти с устремени в мене очи да казват: “Гюзел, чок гюзел”, което значи: “Хубава,

много хубава!”

Пейките от първия ред бяха покрити с възглавници и скъпи килими, на които седяха знатните дами, а на втория отзад - техните робини. Жените тук не можеха да се различат по ранг според облеклото, защото всички бяха в природно състояние, казано на прост език – голи-голенички, без никаква пречка за красотата или скрити дефекти. Никоя от тях обаче не издаваше някаква непристойна усмивка; някакво неприлично движение. Те се разхождаха из помещението с онази величествена походка, каквато Милтон придаде на Ева. Много от тях притежаваха точните пропорции на богините, излезли изпод четката на Гуидо или Тициан. Цветът на кожата на повечето от тях бе бляскаво бял, а красивите им коси бяха разделени на много кичури, оплетени с перли или панделки, които падаха върху раменете им. Това бяха перфектни фигури на грации.

Забелязах, че дамите с най-деликатна кожа и най-добри форми имат най-голям дял от възхищението ми, въпреки че лицата им понякога са по-малко красиви. Но ако на мода беше да ходят голи, лицето едва ли щеше да е приоритет за наблюдения... Искрено Ви признавам, че у мен се породи нечестивото желание г-н Жервас да бъде с мен тук невидим. Мисля си, че той би достигнал по-голямо съвършенство в изкуството си, ако види толкова много голи и красиви жени в различни пози: някои в разговор, а някои работят, други пият кафе или шербет и много небрежно си лежат на техните възглавнички, докато робините им (обикновено хубави момичета на седемнадесет или осемнадесет) са заети с плетене на косите, влагайки фантазия и въображение. Накратко, тук е кафе- сладкарницата на жените, където се донасят всички градски новини, където се измислят всички скандали и други истории. Жените идват тук веднъж в седмицата и остават поне четири или пет часа, без да настинат от незабавно следващите от гореща вана в студена зала. Това също бе много изненадващо за мен.

Жената, която, изглежда, се радваше на най-голямо уважение, ме помоли да седна до нея. Сторих го, а тя старателно се зае да ме съблече за баня. Аз се извиних с известни затруднения. Когато обаче всички около мен сериозно взеха да ме увещават, аз най-сетне бях принудена да си отворя ризата и да им покажа корсета си. Това задоволи любопитството им изцяло. Бяха разбрали и повярвали, че съм заключена в този уред и не мога да го отворя. Разбира се, приписаха хитрото изобретение на съпруга ми.

Бях очарована от тяхната учтивост и красотата. И дамите трябва да са били много доволни от нашата среща, защото искаха да остана повече време при тях. Но г-н Уортли бе решил на другия ден рано сутринта да продължи пътуването си и аз бързах да видя развалините на Юстинияновата църква. Картината с жените, които изоставих преди малко, бе несравнима с новата - малко повече от купчина камъни.

Сбогом, госпожо. Описанието на една гледка, която никога не сте виждали в живота си, и за която никой пътеводител няма да ви даде сведение, сигурно добре ви е забавлявало.”

“Една гледка, която никога не сте виждали в живота си...”? Странно, преди триста години не са ли чували за обществени бани в Лондон?!

Че в София по същото време са били точно пет на брой... Ето ги документирани през 1656 г. от турския пътешественик Евлия Челеби: “...в София има 5 минерални бани: женска, християнска, гръцка и еврейска, които имат еднакви свойства, но не всички са хубави и гевгирени... Петата баня се намира в центъра на града, има голямо кубе и може да побере хиляда души. В средата има басейн и шадраван...”. Може да побере 1000 души!!!

Руските войски влизат в София по днешната улица “Московска” през лютата зима на 1877-78 г. Заварват 15-хилядно население в един позабравен от боговете и султана град. Отминала е епохата, която описват Евлия Челеби и лейди Монтегю – епоха на разцвет в ХVІ и ХVІІ век, когато градът под Витоша е столица на голяма провинция в Османската империя (бейлербейство). Опирайки се на логиката (защото източниците у нас са твърде оскъдни), слагаме на кантара баня за 1000 души и 20 000 население. Има обаче още четири бани за различни съсловия, които опровергават редовното ползване на водата само по религиозни и верски причини... Изчислявайки средната посещаемост, стигаме до извода, че в късното Средновековие софиянци са се къпели доброволно, редовно и масово...

Скромното ми прозрение говори за високо цивилизационно стъпало на хигиената по нашите земи. За същия период – Средновековието, френският учен Мишле пише: “Хиляда години без една баня, мърсотията е такова качество, че

цяла Европа

се чеше.”

Лейди Монтегю живее дълго и щастливо (1689 – 1762). Покрай дипломатическата мисия на съпруга си успява да обиколи много и любопитни кътчета на Ориента, надниква и в интимния свят на богатите – харемите. Всички свои преживявания предава в писма до близките си.

Едно изпитание като родител обаче й донася световно признание и известност. Заболяване на детето й от едра шарка, която до този момент е нелечима в Западна Европа, я принуждава да потърси спасение при народен лечител. Постъпката, освен крачка на отчаяние, е смела и за радост чудотворна. Детето е излекувано с древен източен цяр, писмото с рецептата е изпратено до английския двор, скоро цяла Европа вече има лекарство срещу едрата шарка.

Заострям вниманието! Лейди Монтегю е дамата, отървала Европа от смъртоносната дотогава едра шарка. След физическата й кончина писмата са събрани, подредени и издадени в книги. Превръщат се в хит и са издавани многократно в Лондон, Париж и Берлин.

“Много от тях притежаваха точните пропорции на богините, излезли изпод четката на Гуидо или Тициан.”.....

Сто години по-късно френският художник неокласицист Жан Доминик Енгър чете описанието на лейди Монтегю и си скицира идеята. През 1863 г. световно известното платно “Турска баня” е завършено и изложено в Лувъра.

И платното на Енгър, както писмата на лейди Мери Монтегю, придобива световна известност. Ориент, Изток, романтика, някъде далеч-далеч при красивите къпещи се жени в Адрианопол, в рая на свободните нрави, там, където е пътувала и живяла най-известната дама на Просвещението...

Така в историята на платното от Лувъра поради небрежност при разчитането на текста, и със сигурност непознаване на географията на района ни, вече от около 140 години стои формулировката, че “Турска баня” на Жан Доминик Енгър изобразява разкоша на банята в Адрианопол.

Точно тук се крие красивото недоразумение, на което са посветени всичките красиви редове.

“Турска баня” на Жан Доминик Енгър

изобразява картина от банята в София,

а не в Адрианопол (Одрин). Само писмото е писано и пуснато оттам – следващата спирка по пътя на съпрузите– дипломати от Виена до Цариград. Световноизвестната баня си е насред Софийското поле, досами Жешкио бунар (Големия Централен минерален извор).

Преди няколко години в зелените площи до джамията Баня Баши археолози се погрижиха за останалото от турската баня и го отбелязаха като една от културните забележителности на София. Тази турска баня обаче е строена и прилепена до още по-стара римска баня.

В книгата си “Моят роден град София” Райна Костенцева разказва детски спомени от последните години на ХІХ век: “Жешкио бунар” се намираше на улиците “Триадица” и “Сердика”. Беше обграден с висока дъсчена ограда и имаше един отвор за вход. Служеше и за пералня на града и край него винаги беше оживено. Ползването на водата беше безплатно.

От някогашните бани бяха останали за къпане само турската и мъжката. Турска наричаха женската баня, защото в нея през всяко време се къпеха само жени, а в мъжката баня жените имаха достъп само два пъти седмично - в петък и сряда. В баните, както и днес, имаше първа и втора класа...

Турската баня беше типичен турски хамам с няколко подразделения и басейнчета, мраморен под и курни. Имаше отделение и за пране на бельо...

Мъжката баня е

останала от

римско време

Римляните са строили обществени бани в големи размери, защото банята за тях е била нещо като клуб за срещи, за устройване на веселби и угощения. В баните философи и поети са устройвали литературни четения, чели са откъси от свои произведения или цели произведения. Младежите пък са си устройвали вакханални празненства...

Оцелялата от римско време баня имаше просторен продълговат басейн, заобиколен с курни и нарове за сядане. В курните протичаше студена и топла вода. Вляво от входа се намираше помещение за разхлаждане и маркуч за пръскане и обливане със студена вода. До това помещение имаше друго - за запарване. Подът и курните бяха от мрамор, а дъсчените пейки в него бяха наредени амфитеатрално...

В банята не можеше да се влезе по голо, а само с покривка, а в по-ново време - със специална банска риза, която откриваше само шията и краката... Басейнът на банята се пълнеше чрез бронзов чучур, изобразяващ лъвска глава. Всяка от къпещите се гледаше да се добере и облее под него, но никоя не бързаше да се отстрани. Времето на чакането преминаваше в сладки приказки. Тук си даваха среща приятелки, както това става днес на “журовете”.

Край на цитата. Описанието на римска баня на Райна Костенцева, запазена в оригинален вид в София чак до 1895 г., е почти идентично с тези на антични автори – Плиний, Апулей, Петроний и пр. И тази запазена и работеща до ХХ век бронзова глава на лъв... Невероятно, но факт. Древните римляни са вярвали, че минералната вода дава лъвска сила и затова са оформяли чучурите така. А като предупреждение да не киснеш дълго и нездравословно във водата, на другия край на басейна монтирали скулпторки на жаби.

Да не обиждаме интелигентността на читателя, но и българската, и британската писателки говорят от дистанцията на близо 200 години за една и съща сграда – римската, а не турската баня в София. Ето го и второто красиво недоразумение, тръгнало от лейди Мери Монтегю. През 1717 г. тя е посетила римска баня от древността, а й е дала световна слава, наричайки я “турска”.

Още един аргумент. Специалистите твърдят, че каптажът на Централния минерален извор (“Жешкио бунар”) е строен също от римляните и работи успешно и днес вече... 2000 години.

Още четете:

140 г. търсят четника Георги Комитчето, обезглавен край Чирен. Само в "168 часа" историци разкриха кой е той

Нещастната съдба на оцелелите Ботеви четници: осъдени, убити и угаснали в мизерия

Коментара ()

Вашият коментар