ЧУЖД разум. Сътворен на чужда планета - под чуждо слънце и сред чужди ветрове. Извънземен в буквалния смисъл. Фрагменти от мъртви вируси пришълци. Преди да загинат от радиацията, те преминават гигантски разстояния в космически прах върху метеорити и комети, за да достигнат една непозната планета. След хиляди години "децата" им ще я нарекат Земя.
"Дори и да пристигат мъртви, информацията, която пренасят, е достатъчна за възникването на живот. На всички ни е известна панспермията - хипотезата за микроорганизмите, които пътуват из Космоса, "натоварени" върху частици прах и небесни тела, ускорявани от звездната радиация. Повечето астробиолози скочиха срещу нея, обяснявайки, че именно електромагнитното лъчение обрича на смърт микробите. То убива в класическия смисъл на думата. Деактивира ги, разкъсва химическите връзки, свързващи молекулите. Но животът би могъл да разцъфне и от бездиханни родители. Това всъщност е некропанспермия. Като оставим настрани въпроса за Бог и свръхрасата-архитект, огромният проблем с първата идея е, че слънчевата радиация, разнасяща космическия прах, е убиец щ 1 за всички същества, включително и акостиралите на Земята. Същото е, ако твърдите, че аборигените са доплували сами от Африка до Австралия. Водата ще ги държи известно време и накрая ще ги удави. И все пак тук имаме мъртъв генетичен материал. Той е с потенциала да бъде възкресен, ако средата на новия свят е благоприятна" - убеден е астрономът Пол Уесън, преподавател в канадския институт по астрофизика "Херцберг".
Теорията му запълва огромните празнини, които първата хипотеза оставя. Според Уесън именно този генетичен материал е "корабът", засял планетата ни, независимо че екипажът загива по време на дългото пътуване. Все още не е ясно кои точно условия позволяват генетичната информация да се съхрани, възкреси и предаде като основа за клетъчния живот. Сътворението се е случило от мъртви и полумъртви миниатюрни "пришълци", които нещо или някой умишлено или несъзнателно е изхвърлил в космическото пространство. Силите, стоящи зад тези процеси, не са случайни. Неслучайността предполага замисъл, божествена намеса, свръхестествен план.
"Следователно нашите предшественици са всъщност извънземни микроби или може би по-развити същества, които забъркали в първичния бульон на Земята своите гени. И сега нашите прадеди, братовчеди, вуйчовци и лели са зареяни някъде из Космоса. Двете теории не си противоречат, а се допълват. Логично е до нашия свят да са достигнали както загинали, така и живи организми" - твърди Джей Мелош, геофизик от астрономическата лаборатория към университета в Аризона и професор във факултета по земни и атмосферни науки на университета "Пардю".
450 г. пр.н.е. йонийският философ Анаксагор пръв формулира идеята за всевиждащия и всеобхватен Разум, който разпръснал семената на живота из целия Космос. За него материята е безкрайно множество от незагиващи и вечни първични елементи. Всички те формират цялото и цялото е във всички тях. В този смисъл всичко е всички и всички са всичко. Елементите са семената (от гръцки - spermata) или първообразите, матриците на пшеницата и плътта, на звездите и птиците. Векове по-късно, през 1800 г., френският химик Луи Пастьор предполага, че спонтанното сътворение не се е случило на Земята. Британският физик и инженер Уилям Томсън, лорд Келвин, допълва хрумването на Пастьор с идеята за Вселената като инкубатор и детска градина на цивилизациите. Цели 30 години английските астрономи Фред Хойл и Налин Чандра Викрамасингх също търсят доказателства за скитащи из нея колонизатори. Още през 1970 г. те откриват следи от живот в прах около далечни звезди.
"Извънземни микроорганизми продължават да атакуват Земята и да "общуват" със съществуващите тук видове. Пренася ги слънчевият вятър. Така е било и преди милиони години. Ние всъщност сме пришълци и идваме от Космоса. Гените ни са донесени чрез комети, метеорити и прах, натоварени с миниатюрни пришълци. Досега науката твърдеше обратното. Възникнали сме в първичния земен океан, развили сме се от свръхпрости форми и сме преминали през дълга еволюция. Началото обаче е другаде. Астрономически изследвания от 1979 г. на брат му, професор Даял Викрамасингх от Австралийския национален университет и Дейвид Алън, показаха, че космическият прах е със състав, сходен с този на изсъхнали бактерии. Същото се отнася и до праха от Халеевата комета. Една трета от целия въглерод в междузвездното пространство се намира в органични частици с размерите на бактерии и със спектрални характеристики, които са идентични с тези на биологичната материя!" - обяснява Викрамасингх, професор по астрономия от университета в Кардиф.

 

5 тези

1. Животът и всеобщата генетичната информация произхождат не от Земята, а от космически източници.
2. Жизнеспособни микроорганизми пътешестват сред междузвездните облаци.
3. Бактериалните клетки се откриват и в облаците, от които се зараждат звезди, комети и планети.
4. Анаеробни бактерии се размножават и превръщат в мултимилиардни армии, използвайки топлите и течни кухини на кометите.
5. Кометите, 100 милиарда от които са само в нашата Слънчева система, разпространяват жив и мъртъв генетичен материал, разхвърляйки го по повърхността на планети като Земята, и връщат видоизменени микроорганизми обратно в Космоса, за да продължат отново процесите, описани в етапи от 2 до 5.

 

Инвазията продължава

АКО наистина сме деца на космически пришълци, следват няколко важни извода. Тъй като на Земята продължават да падат метеорити и останки от комети в количества от 100 тона дневно, те със сигурност "доставят" нови и различни микроорганизми. Невидимите завоеватели биха могли: 1. да се приземяват, без да влизат в контакт и без да взаимодействат със земните видове; 2. да взаимодействат със земните видове, променяйки геномите на растения и животни и ускорявайки еволюцията в никому неизвестна посока; 3. да атакуват земните видове и да предизвикват периодични или постоянни епидемии и пандемии от болести, превземайки и убивайки бавно населението.
"Още през 1996 г. учени от НАСА - припомня Викрамасингх - откриха фосили на марсиански микроорганизми в метеорит от Марс, паднал над Антарктида преди 13 хиляди години. Човечеството трябва да приеме ролята си на една от многото биологични форми на живот, зародила се на обикновена планета, сред милиарди други населени светове. Не сме венецът на сътворението. Възприятията ни за самите нас, чувството ни за единственост и неповторимост е напълно смехотворно. Време е да преосмислим кои сме и от какво сме застрашени".

 

Кой ни отглежда?

97% от некодиращите секвенции в човешката ДНК са генетичен код от извънземни биологични видове. Некодиращите секвенции са последователности в ДНК, които не кодират белтъци и са общи за всички живи организми на Земята. В човешката ДНК те съставляват голяма част от целия геном. Открити са преди години и са наречени "ненужна, излишна" ДНК. До този момент техните функции и предназначение остават неизвестни.
"В по-значителната си част нашата ДНК е неземна. Човешкото е събрано само в 3%. Извънземните ни гени работят усилено с останалите и се предават от поколение на поколение. След безброй анализи с математици, компютърни специалисти и други учени стигнахме до извода, че непознатата ни ДНК е написана от извънземен програмист. Той хитро ни е преметнал... Образно казано, чуждите сектори в собствената ни ДНК имат своите вени, артерии и имунна система, които се отбраняват срещу всяко разкодиране. Тоест в нас има програма, която не можем нито да отворим, нито да прочетем, нито да хакнем. Вероятно по-висши цивилизации си играят с колонизиране на необитаеми планети. Земята е една от тях. След програмирането нашите създатели ни отглеждат, както ние отглеждаме бактерии в стъкленици. Не знаем мотивите им. Не знаем дали това е научен експеримент или подготовка за инвазия, или е просто някакъв бизнес с парници тук и там из Вселената!" - категоричен е професор Сам Чанг, един от лидерите на международния проект "Човешки геном", стартиран през 1990 и завършил през 2006 г. Водещата цел на проекта е да се определи последователността от нуклеотиди, които съставляват човешката ДНК, и да се идентифицират 20-25 хиляди гени в човешкия геном.