Като хлапе ходи да работи хамалче на Сточна гара, за да си изкарва джобните

Откъс от книгата "ГУНДИ, какъвто не го познавате" по случай 75-ата годишнина от рождението на Георги Аспарухов.

Авторите на книгата са събрали 28 истории за големия нападател. Точно колкото са годините, които Аспарухов бе на този свят. Внимателно са подбрани 28 уникални авторски снимки на големия майстор в спортната фотография Петър Спасов, предоставени лично от него за изданието.

Историите, които ще прочетете, са събрани от авторите Елица Младенова, Георги Иванов, Добромир Добрев и Кристиан Иванов през техния журналистически път. Лични срещи с най-близките хора на Аспарухов ще го разкрият пред вас в светлина, в каквато не сте го виждали. Ще прочетете емоционален пролог от жената до него - Лита, написан специално за юбилейното издание. В конкретния откъс ще ви разкажем за ученическите години на великия футболист.

"Нищо не учеше, беше скаран с уроците - разказва сестра му Лидия Карова. - Имаше в класа едни момичета, много го обичаха, и те му помагаха с домашните. Преди часа му обясняваха най-важното, за да не е неподготвен. Като имаше контролно или класно, той винаги на тях разчиташе. Така изкарваше тройки и четворки."

"Абе, как него ще го оставят мацките", включва се в разговора и великият ни волейболист и треньор Димитър Каров, който e зет на Гунди.

Малкият Георги

е палаво дете

и не го свърта на едно място.

"Като малък Гунди видеше ли, че някъде нещо се играе, веднага се включваше. С други деца сме играли на поляната зад къщата, а той идваше, събуваше се бос и почваше с нас. По-близки станахме, когато и двамата бяхме национали, той по футбол, аз по волейбол. Често ни събираха на една почивна станция на Витоша и там се сближихме", разказва Митко Каров.

Но тогава времената са трудни, войната още пази пресни раните, и за хората животът е труден и беден. Може би заради това децата са под по-слаб контрол от страна на родителското тяло. Всички се възползват максимално от свободата, спортуват, обикалят из кварталите и играят. Гунди не прави нещо по-различно от връстниците си. Въпреки това родителите на Гунди и Лидия

никога не са им се карали за нищо,

спомня си тя.

"Майка ми държеше да учим, но баща ми беше такъв добряк, че никога за нищо не ни се е карал, не ни е наказвал. Когато караха батко да сяда да учи, той все казваше, че има време и за това, ама после", смее се сестра му.

Заради беднотията в софийските квартали, на много деца се налага да работят, за да помагат за домашния бюджет. Това се случва и на бъдещия най-обичан български футболист. Още като 13 - 14-годишно момче, на Георги Аспарухов

се налага сам да си изкарва пари,

поне за джобни. По онова време ходи през лятната ваканция да хамалува на Сточна гара.

"Аз бях малка, но батко ходеше да работи като хамалин на Сточна гара - разказва сестрата на Гунди. - По това време строяхме къщата и помня, че той много-много не помагаше на строежа. През свободното си време все гледаше да играе с другите деца из махалата."

Голямата помощ у дома малкият Гунди също върши по принуда. "Да прави нещо вкъщи беше немислимо. Но понеже събираше бутилки и буркани, които да връща за някой лев, изнасяше ненужното от мазето. Така чистеше и подреждаше,

а мама и татко бяха много доволни",

спомня си още Лидия Карова. В махалата е и "официалният дебют" на Гунди като футболист. Само на 12 години той разкрил таланта си и впечатлил "печените" батковци. Спомените за онези красиви времена са на Архангел Петров. Тогава поляни колкото щеш и навсякъде се играе, я футбол, я волейбол, я а друг някакъв спорт.

"В нашата махала след Втората световна война много се играеше, също и футбол, бяхме много запалени. Наоколо имаше много поляни, идеален терен за спорт. Като деца щом излизахме от училище и започвахме да ритаме парцалената топка. Чантите служеха за греди на вратите. По-късно, като пораснахме, "дербитата" се пренесоха в двора на 4-то училище, тъй като полека-лека започна всичко да се застроява. То по-късно стана техникум по транспорт. Всяка неделя играехме на отбора на женените срещу този на ергените.

И там на терена се появи Гунди."

Младото момче веднага прави впечатление на всички с техника, желание и себераздаване. Какъв е резултатът при този негов дебют в кварталната люта футболна битка, историята не помни.

"Помня много добре как една неделя сутрин се появи едно 12-годишно момче. Височко, слабичко. Влезе в игра. Викаха му Гунди. Още тогава

загатна за качествата

си на голям футболист,

тъй като вече дори тренираше при юношите на "Левски". Това дете се оказа страшно упорито и идваше всяка неделя. Проявяваше качествата си и подобряваше играта си всяка седмица. Скоро стана ясно, че са го взели да тренира при по-големите в старшата възраст. Вече разбрахме, че той е бъдещ велик футболист", разказва Рашо Петров.

Но не само ритането на парцалената топка е интересно на младия Гунди - волейболът също му е голяма страст и замалко не го притегля необратимо.

"Често играехме и волейбол, той беше много добър и в него. Да не говорим, че имаше страхотни качества за лекоатлет. Бедни години бяха, но въпреки всичко намерихме едни железни греди, с които направихме волейболно игрище, мрежа нямаше. То беше точно зад къщата, в която Гунди живееше. Затова и той беше редовен в играта. И доста добър, макар и още дете", разказва Рашо Петров, който е сред основателите на Национален фен клуб "Гунди". А и е събрал хиляди експонати и снимки за музей на Футболист № 1 за 20-и век.

Аспарухов не блести само със спортните си умения, а от малък се показва и като добро, възпитано и скромно момче.

Никога не влиза в конфликт

с приятели и съперници.

"Беше много скромно момче. Никога не съм го чувал да се скара с някого. По време на мач често страстите се разгорещяват, но Георги никога не влизаше в конфликти. Първо ще те чуе какво казваш, след това ще ти даде отговор. Не бърза да приказва,

винаги изслушва.

Много интелигентен, тих и скромен си беше още от малък. Така беше и доста години по-късно, когато се превърна в един от най-известните хора в България, наред с артистите от телевизията", коментира още Архангел Петров.

А бива ли махленски мач да не бъде старателно анализиран? За целта още от време оно е ясно, че е нужна бира, вино или ракия. Но Гунди е още малък и му е позволена само лимонада. Мястото на тези сбирки е кръчма, наричана с любов "Куцото куче".

"Ние, по-големите, пиехме по ракия, може вино, който каквото му се ще. Но Гунди бе малък и го черпехме с лимонада. Винаги участваше в нашите спонтанни анализи, кой на кого трябвало да подаде, къде да ритне топката, кого да пази.

Имаше страхотно виждане

за играта

и макар да беше малък, ние го слушахме и на следващата седмица се стараехме да изпълним каквото ни е посъветвал", спомня си съкварталецът на най-обичания български футболист.