ВИП сепаре за императора не е открито

По-късно в него живели хора, замазвали пода 9 пъти

Намерени са 18 мечи зъба, служили за амулет, и оловен медальон, който е бил билет за вход

Амфитеатърът се е намирал извън източната порта на Сердика - там, където е била и махалата на проститутките, разказа археологът Жарин Величков, ръководил разкопките, преди да бъдат замразени. Точно до античната зала - на мястото на старата сграда на Националния институт за недвижимото културно-историческо наследство, е имало хан, а срещу него е

бил разположен друг,

наречен Тетевенския.

Известно е, че той е бил свърталище на проститутки в края на ХIХ век.

И нищо чудно - това е на около 300 метра от източната порта на Сердика, където са се събирали бедните. Богатите не са пристъпвали в тази част, те са живеели около ЦУМ.

Археолозите не са се натъкнали на ВИП сепарета за императора или високопоставени велможи на империята. Възможно е да са все още неразкрити, защото са разкопани само източната, западната и част от северната част на амфитеатъра.

“Специалните ложи

при подобни зали са

разположени в центъра,

което в нашия случай означава откъм южната страна, където не сме копали", обясни археологът Жарин Величков. Има и друг вариант - да са били изграждани временни трибуни от дърво за велможите, защото те едва ли са идвали в столицата на провинция Вътрешна Дакия толкова често.

За сиромасите обаче е осигурен амфитеатър. Седалките са разположени само нагоре към "Московска". От другата страна - откъм "Дондуков", не е имало места за сядане.

Там са разположени т.нар. контрафорс подпори. Това са триъгълни зидове, които са перпендикулярни на стената и я поддържат да не падне.

Арената, която е покрита с пясък (точно това означава на латински думата арена - бел. ред.), е била 62,50 на 43,20 метра, а тази на Колизеума в Рим е 88,20 на 55,30 м. Съоръжението в италианската столица е разположено на 24 дка, тоест

около 6 пъти по-голямо от

това в Сердика.

Нашето се приближава до това в Пула, Хърватия (67,95 на 41,65 метра) и в Ел Джем, Тунис (65 на 39 метра).

Според археолозите целият комплекс под бул. "Дондуков" и ул. "Московска" е заемал 5 декара.

За съществуването му свидетелства плоча с гладиаторски борби, открита през 1919 г. Но оттогава чак до 2004 г., когато започва строителството на х. "Арена ди Сердика", не се е знаело къде се е помещавал амфитеатърът.

Започнат е от император Диоклециан. Той е минал през града през 284 г. по сведения на хроникьорите му. Колизеумът е финализиран от император Константин Велики през 322 г.

Около век преди това на същото място е имало театър. Така руините около бул. "Дондуков" съчетават уникално две различни съоръжения.

Разкопавайки заради амфитеатъра, археолозите се натъкват и на други зидове 2,30 на 0,55 метра, пет на брой, разположени радиално. В центъра е била сцената, посипана с речни камъчета и пясък.

Открити са и много помещения около скелето. Очевидно това са били гримьорните на актьорите. Реквизит не е намерен. Предполага се, че по време на готското нашествие около 270 г. театърът е изгорен.

Съвпадението на локацията на двете антични зали не е случайно. Причината е в удобството на естествения разлом на скалите от "Московска" към "Дондуков", където може да се разположат седалките.

Първата част на амфитеатъра е построена от 294 до 305 г. Става въпрос за арената и една редица седалки. В древността са се наричали конеуси (гръцка дума, която означава място за сядане - бел.ред.). Общият капацитет е до 3200 души, плътно седнали един до друг, или 2500 по-спокойно разположени, а като се прибавят и правостоящите, публиката е стигала до 25 000 души. На каменните седалки са били поставяни възглавници за удобство на посетителите.

Зрителите вероятно са влизали от четири входа, макар че засега са открити три.

Предполага се, че има и четвърти, който не е разкопан,

и затова не е ясно дали той води извън комплекса, или влиза в друго помещение.

В посока изток-запад са двата големи т.нар. вомиториума - изходи, през които бързо може да се изтеглят зрителите на зрелищата.

Древните жители на Сердика са идвали в амфитеатъра главно за забавление и спорт. По онова време основното развлечение са били гладиаторските битки. Но когато е построена залата, класическите гладиаторски битки вече са били забранени с едикт на императора от II век.

Разрешен е бил боя на мъже с животни. Това става ясно от намерените при разкопките предмети. Археолозите смятат, че

гладиаторите са се биели с по-дребна порода лъвове.

Те са били превозвани от Африка с кораби до Гърция и после с кервани до Сердика. Гладиаторите са се биели още с бикове и мечки.

В края на IV век амфитеатърът губи своето предназначение. През 391 г. император Теодосий забранява театралните постановки със специален едикт, както и зрелищата и надбягванията с колесници, за да вкара всички в базиликите. Оттогава изграденото от камъни съоръжение в Сердика се превръща в кариера и се използва за строителството. А служи също и за

подслон за бездомници.

Това става ясно от находките. В единия от тунелите археолозите са открили 9 подови нива - тоест 9 пъти подът е бил замазван и ремонтиран. Между края на IV и края на VI век вътре са живели хора.

Тези жилища в бившия амфитеатър са били покрити с конусовиден свод, открит рухнал на пода.

Намерени са и други вещи от бита от началото на II почти до ХIХ век, а също и останки от по-ранния театър. Като например две пещи, датирани чрез паднала монета с лика на Василий Втори от ХI век. Те работели като модерните камини.

Археолозите ги почистили и първо не знаели за какво служат. Видели парчета тухли, камъни и кал. Отгоре между камъните било залепено малко коминче и в него пепел. Така се досетили какво са открили. Запалили огън и коминчето взело да дърпа.

Колизеумът е имал и други удобства. Бил е оборудван със система за оттичане на водата. По средата през дължината на арената минава

канал, който събира цялата вода

и я извежда на изток - към "Дондуков". Широк е 60 см и също толкова дълбок.

"Беше пълен с кал. Като го почистихме, веднага заработи. Изпълнява си функциите и сега. Само плочите, които са го покривали, ги няма", разказа Жарин Величков.

Освен ВиК приспособления археолозите намерили и някои ценни предмети. Като например златна женска обеца.

Интересното е, че са открили и плочка с изображение на т.нар. Дунавска конница. Датирана е от VI век, защото бойното снаряжение на войниците е от късноантичния период.

Находката е около 20 см, но тежи доста, защото е направена от олово. Това е втората в София, а такива били изкопани също в Перник и Брезник. Представлява издялани двама конници един срещу друг с елементи на украса около тях.

Как тези предмети са се озовали в София и съседните градове, които са далеч от голямата река, не е ясно. Наречени са Дунавски конници от румънците, които първи откриват такива плочки.

В амфитеатъра на Сердика е намерена и

работилница за производство на костни предмети.

Но е останал само един от тях - обков на сложно изработен лък и рязани рога. Античното оръжие е от края V и началото на VI век.

На арената е имало и паднала сребърна фибула - малка безопасна игла като катарама, която са използвали славяните. Тя е копие на готските, но те са големи.

Най-многобройните находки от колизеума са монети от различно време - от края на I до ХV век. По-късните са сечени в Одрин по времето на Мехмед Втори.

Става дума за две сребърни османски акчета и много медни пари. Попаднали са в Сердика малко преди средата на ХV век, защото, когато през 1453 г. пада Константинопол, монетарницата е преместена от Одрин в Цариград.

Монетите са били пъхнати във фишек в една от дупките, служещи за тоалетни. Те не са съществували в античния период. Такива екстри не са били предвидени за зрителите, а са изкопани, когато амфитеатърът е използван за жилищни помещения.

До нас са достигнали и някои странни предмети. При разкопките

са намерени

18 мечи зъба.

В древността са ги продавали като амулети. В крепостните стени на Сердика досега е открит само един такъв, а на арената на амфитеатъра - доста повече. Не е ясно дали са били носени на врата, защото не са пробити. Но около съоръжението са идвали улични търговци, които разпъвали сергии с дрънкулки.

Има и един много интересен меден медальон с изображение на битка, който е представлявал билетът за вход. "Чудехме се за какво е служил и колежка от Пловдив ме подсети. При театъра на Филипопол са намерили няколко такива. Купуваш го, влизаш, гледаш и на излизане връщаш", обясни Жарин Величков.

Защо светът няма да види амфитеатъра на Сердика, четете тук.