Приемането на еврото ще стимулира политици ни да последват финансовата безотговорност на гръцките си колеги.

Kолкото повече се говори за потенциалното приемане на еврото в България, толкова по-често се среща аргументът, че страната ни ще успее да привлече повече инвестиции по този начин.

Това е основната линия, по която се твърди, че влизането в еврозоната ще обогати българските граждани – повече инвестиции означават повече работни места, повече продуктивност и по-високи заплати.

Звучи много добре, но проблемът е, че най-вероятно няма да се случи.

България вече е извлякла всички възможни позитиви

от приемането на еврото, по простата причина, че левът е прикрепен към него чрез валутния борд. Сега, ако приемем еврото като официална валута вместо лева, може да се сдобием единствено с негативи и рискове.

Влизането в еврозоната няма магически да подобри инвестиционната среда в България. Да се твърди, че официалното приемане на еврото като валута ще е съществен фактор за привличането на повече инвестиции, е не просто погрешно, а направо манипулативно.

Този аргумент се уповава на това, че много големи институционални и международни инвеститори биха предпочели да работят с еврото, отколкото с лева. Това, на което никога не се дава отговор обаче, е защо?

На пръв поглед този аргумент е логичен с оглед на факта, че

еврото е една от най-употребяваните валути в света

и се ползва с много висока степен на доверие. Логично е, че държава с подобна валута, която се управлява от престижна и доверена институция като Европейската централна банка (доколко този престиж и доверие са заслужени, е друг въпрос), ще е по-привлекателна за инвестиране, отколкото такава, която използва своя собствена, непопулярна, слабо използвана на глобално ниво валута, управлявана от някаква далеч по-дребна централна банка, която няма нито престижа, нито доверието на ЕЦБ.

Но дали наистина е така? Данните не показват подобна закономерност. Ако влизането в еврозоната привлича повече инвестиции само по себе си, то тогава е логично да очакваме, че растежът на БВП на страните членки ще се ускори след присъединяването към съюза. В действителност се наблюдава по-скоро обратната тенденция.

По данни на Евростат средното ниво на растеж на БВП на членките на ЕС извън еврозоната е по-високо, отколкото на тези вътре в нея (единствено Ирландия е изключение от това правило). А ако погледнем какво се случва с растежа на БВП на страните членки на еврозоната след влизането им в паричния съюз, виждаме, че той всъщност се забавя.

Свързан с този аргумент за инвестициите е и аргументът, че влизането в еврозоната ще намали валутния риск. Това е рискът от поевтиняване на дадена валута (особено когато е рязко и неочаквано) и съответния спад на стойността на активите, деноминирани в тази валута.

Инвеститорите често се притесняват от този тип рискове,

особено когато инвестират в по-малки държави, които имат история на непостоянна и безотговорна монетарна политика и чиято валута не е прикачена към някоя от големите глобални валути (като долар и евро).

Проблемът с този аргумент е, че не отговаря на реалността – съществуването на валутен борд в България го обезсмисля напълно. Понеже имаме паричен съвет, левът е прилепен към еврото с фиксиран курс. Това означава, че няма абсолютно никакъв валутен риск, защото нашата централна банка (и съответно правителството) няма правото да провежда активна монетарна политика.

При наличието на валутен борд сме длъжни постоянно да поддържаме курса на лева към еврото стабилен при фиксираното от борда ниво. Нашата централна банка е задължена просто да имитира паричната политика на ЕЦБ дотолкова, доколкото да поддържа фиксирания курс на лева към еврото. И това е огромно предимство на настоящата ни система спрямо монетарния режим на еврозоната.

В момента нашето правителство не може да се възползва от инструментите на паричната политика, за да финансира бюджетни дефицити и безотговорни харчове. Това е най-голямото предимство на настоящата система на валутен борд. Откакто съществува, тя затяга определен обръч на фискална отговорност около всяко едно българско правителство. Този обръч принуждава нашите политици да са фискално отговорни поне в определени граници.

От една страна, както казах, защото не могат да се възползват от инструментите на паричната политика, за да финансират безотговорни харчове. От друга страна, те трябва и да са по-внимателни в своята икономическа и фискална политика, защото извън еврозоната няма кой да ни спаси от държавен фалит.

Германия няма да ни се притече на помощ с колосални безлихвени заеми, както се случи с Гърция, защото не споделяме една валута. Ако започнем да употребяваме една и съща валута обаче, можем да се сбогуваме с фискалната дисциплина на нашите политици. Завинаги. Те вече ще могат да възползват инструментите на активната монетарна политика.

В еврозоната те няма да са по-ограничени, отколкото са сега, а точно обратното. Те ще могат да правят това, което гръцките и други политици правеха в продължение на близо десетилетие – да се възползват от ниските лихви на ЕЦБ, за да финансират опасните си и безотговорни държавни харчове, които преразпределят пари към определени свързани с тях бизнеси.

Ако влезем в еврозоната, възможностите са 2 – или България ще е от групата на фискално дисциплинираните страни като Германия и Холандия, или от групата на фискално безотговорните като Гърция, Италия и Португалия. Отговорът е очевиден. И като манталитет, и като качество на публичните институции, и като нива на корупция сме много по-близки до южните си европейски съседки, отколкото до северните. А всички знаем колко голяма е разликата между развитието на тези две групи държави, дори като част от еврозоната.

Една от мръсните тайни на еврозоната е, че тя всъщност така и не постига търсената по-висока степен на икономическа конвергенция между страните членки. Даже напротив. Например, откакто бе създадена еврозоната, разликите в икономическото развитие между Гърция и Германия само се задълбочиха.

Най-вече защото Гърция изостана още повече поради кризата, в която се вкара с безотговорната си фискална политика. Политика, която бе стимулирана именно от монетарния режим на еврото и възможността на гръцките правителства да се възползват от евтин кредит на гърба на немските данъкоплатци.

В крайна сметка и гръцките, и немските граждани пострадаха от това, но дългосрочните последствия за първите са далеч по-тежки.

Но нека допуснем, че нашите политици няма да са като гръцките. Да се абстрахираме от реалността за момент и да се потопим в блажената фантазия, в която българските управници са честни и отговорни и никога не биха злоупотребили със своята власт. Дoри да допуснем, че те не биха предприели политика, която би застрашила фискалната стабилност, това не означава, че нашето членство в еврозоната задължително ще е цветя и рози.

В ситуация, в която ние сме в групата на фискално отговорните страни членки на паричния съюз,

ще трябва да плащаме за грешките

на фискално безотговорните. Както немските данъкоплатци трябваше да плащат за грешките на гръцките политици. И така отново влизането в еврозоната носи далеч по-големи рискове за българския данъкоплатец, отколкото потенциални плюсове.

Както виждаме, какъвто и път да поеме България след влизането в еврозоната, едно е ясно – рисковете от еврото са ясни и значителни, а евентуалните позитиви са най-вероятно несъществуващи. Валутният борд предоставя много по-високи нива на финансова стабилност в страната, отколкото еврото, защото той налага усмирителна риза на родните политици, като не им позволява да водят активна монетарна политика.

Европейската централна банка вече веднъж доказано се провали в своята задача да принуждава националните правителства на страните членки на еврозоната да бъдат отговорни. Именно този провал доведе до кризите в страни като Гърция. В същото време ние бяхме отличници по фискални показатели именно благодарение на валутния борд. Нека не заменяме нещо, което доказано работи, за нещо, което вече веднъж доказано се е провалило.