Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Рибари от Силистренско спорят с румънски граничари за остров в Дунав СНИМКИ: Авторката

Рибари по Дунав се оплакват, че от години ги тормозят румънските граничари. Причината е остров Ветрен, който според конвенция от преди 110 години трябва да е български, но на практика е румънски. Граничните власти гонят местните рибари, конфискуват лодките им и рибарските им принадлежности.

Остров Ветрен, който румънците наричат Чоканещи се е образувал през 1928 година. Оттогава до днес рибарите от нашата страна на Дунав казват, че островът е български. Знаят го като Ветрен, по името на селото, край Силистра. Познат е и още и като „Бялата пръст“.

Принадлежността му е спорна, но към днешна дата се намира под фактически румънски контрол със статут на природен резерват. По стари данни размерът на парчето земя класира островът на 8-мо място по големина сред българските дунавски острови – с дължина три километра и половина и ширина почти километър. На практика от българският бряг го отделя канал в който е разположен по-малкия остров Девня. Обрасъл е предимно с върба. При високи дунавски води ниските му части се заливат, а при спадане нивото на реката двата острова се свързват – пресъхва и канала между тях и брега.

Хората от Ветрен са потомствени рибари. И днес Петко Григоров си спомня как като деца са играели на острова, а дядо му е водил на паша стадото им с овце там. От там са се снабдявали и с дърва за зимата, и с материал при строежа на къщи.

Днес обаче на остров Ветрен има разположени румънски гранични власти и когато българските рибари минават покрай него или риболуват,биват задържани, а лодките, принадлежностите и уловът им конфискувани.

Някои от тях дори са били давани на румънски съд, заради навличането в чужди териториални води.

Преди месец Валентин Йорданов се е разминал на косъм, само с предупреждение, че ако още веднъж го хванат ще му вземат всичко.

Рибари разказват, че граничарите чертаят по картата с химикал и казват, границата минава тук и с обвинението, че са навлезли в тяхна територия ги арестуват. Без да се интересуват, че остров Ветрен във всички лоцмански карти за навигация по Дунава се води български, нито че в сателитната карта на Гугъл е посочен като част от нашата територия.

Учудващото е, че само, когато румънските граничари са сами патрул, тогава санкционират ветренските рибари. Когато са с българите, не ни закачат, сподели Петко Григоров

Докато обаче бъде направено официално прекрояване на речната ни граница, рибарите от Ветрен ще продължават да изкарват прехраната си със страх. А във Ветрен има регистрирани 50 рибари, които с това издържат семействата си. Искат да работят честно, без да нарушават законите.

Запознати коментират, че всъщност причината румънските граничари да упражняват натиск върху нашите рибари не е толкова навлизането в чужди води, колкото самия риболов. Рибата в румънската половина на Дунав е повече като количество, казват те, тъй като там риболовът не е така развит като у нас. Освен това нашите рибари имат разрешително за България, но за да им разрешат румънците, трябва да бъдат регистрирани като юридически лица. Третият и всъщност най-важен момент е, че нашенци използвали найлонови мрежи, а в Румъния това се третирало като престъпление срещу природата.

Късчето суша е спорна територия днес, но според Конвенция подписана от България и Румъния през 1908 година островът трябва да е български. И не е само той. Подобна е съдбата и на още няколко острова в участъка на Силистра.

Споразумението от тогава казва, че речната граница ще следва средата на реката при най-ниските й води, които текат в едно единствено легло и средата на ръкава, който съдържа талвега на реката, когато се раздели на два и повече ръкава. Или казано по друг начин в този участък на реката границата трябва да бъде определена от талвега – най-дълбоката точка, а покрай остров Ветрен талвега минава от северната му страна, което ще рече тази земя е българска.

Но до 50-те години на миналия век Ветрен/ Чокънещи се е считал за румънски заради териториалните размествания на Балканите по време на различните войни. През 1956 година след ново споразумение между двете разделени от Дунава държави и в съответствие със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на България, влажната територия отново става собственост на нашата страна. С уговорката, че двустранна междудържавна комисия има право да заседава на всеки десет години, за да определи дали по поречието на Дунава не са настъпили промени, които да коригират талвега на водите, така че остров Ветрен да се окаже територия, чиято принадлежност трябва отново да се уточнява.

Факт е обаче, че към днешна дата всеки дърпа островът към своя бряг, а е нужно речната граница да бъде прекроена.

Преди 5 години Николай Димов, областен управител тогава на Силистра, изпрати писмо до МРРБ с въпрос има ли промяна в речните граници на България и ако да, откога са те и какъв е статутът на българския според нашите управници остров , разположен близо до биорезервата “Сребърна”. Отговор така и не последва.

Хората разказват, че румънците ползват острова за дърводобив, отглеждат там животни. Дори се говори за европроекти и финансиране с цел запазване биоразнообразието на острова.

По непотвърдена информация, във Външно министерство вече имало създадена работна група, която да инициира събирането на българо-румънска комисия, която да се произнесе относно принадлежността на островите. И това е следствие на парламентарните питания на народният представител от Силистра Александър Сабанов. Въпроси вече са зададени към министър Захариева и министър Московски. На Сабанов са предоставени и карти, по които ще трябва да се произнесе и Гранична полиция.

Опасенията обаче са, че България може и да загуби територии. Тъй като коренно различна е ситуацията край Плевен. Там островите се водят български и то острови, на които се развива стопанска и друга дейност, за разлика от необитаемите земи край Силистра.

Коментара ()

Вашият коментар