Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

През 2007 г. Иван Гарелов посреща семейството на осиновения от него д-р Ахмед Мелиджи на летището.  СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
През 2007 г. Иван Гарелов посреща семейството на осиновения от него д-р Ахмед Мелиджи на летището. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

“Такава е съдбата на палестинците - обречени. Разболя се от преживяното”, каза телевизионерът след кончината на д-р Мелиджи

Иван Гарелов призна, че е загубил много скъп за него човек. Журналистът обяви в социалната мрежа, че от този свят си е отишъл д-р Ахмед Мелиджи.

"Тази сутрин почина Ахмед - палестинското момче, което през 1981 г. доведох от Ливан. По искане на съпругата му Раджа д-р Ахмед Мелиджи ще бъде погребан в Бейрут", написа Иван Гарелов във фейсбук.

През 1979 г. българският журналист Иван Гарелов отразява ливанската гражданска война в Ливан. Там той се запознава с Ахмед и го кани да дойде в България, където да осъществи своята мечта да стане лекар.

Известният ни журналист се грижи за момчето и му осигурява възможност да реализира мечтата си.

Отглежда го като син,

без формално да го осиновява.

"Историята е дълга, но накратко: през 1979 г. заминах за Бейрут. Имах една покана и реших да направя филм за палестинските деца и как ги обучават да бъдат войници - разказва Иван Гарелов пред "168 часа". - Тогава ме запознаха с Ахмед - едно много живо, много умно сираче. Опитахме да снимаме, но за съжаление, филмът все нещо не се получаваше.

Тръгнахме си. А когато през 1981 г. Бейрут беше превзет от израелската армия, точно преди да замина отново видях моя Ахмед с калашник на цветна снимка в "Тайм" под статия със заглавие "Деца във война".

И когато пристигнах и вече направих успешен филм, потърсих и намерих Ахмед. Отначало той се държеше студено - нормално е, защото в онази военна ситуация всички се отнасяха със съмнение към хората, които снимат. После постепенно се отпусна, взе да се усмихва и след кратко съвещание със семейството си реших да го взема у дома. Не беше лесно."

Трябвало да пътуват през Турция с кола. Но първо се налага да преодолеят няколко военни заграждения. Първото е американско. Доколкото САЩ не са преки участници в конфликта, там ги пускат сравнително лесно. Но след това трябвало да крият Ахмед, защото следващото заграждение било на фалангистите.

"А ако те го бяха намерили, вероятно щяха

да го убият

- продължава разказа си Гарелов. - След това се наложи да минем и през Сирия, а там не обичаха палестинците. По-точно сирийският режим не ги обичаше."

Имат проблем с визата за 13-годишното момче. Тв водещият веднага се разтичал, потърсил контакти и намерил познати в Дамаск, които помогнали да се издаде виза. После през Турция го довеждат у нас.

"Спомням си, че в началото се чудеше, че в България не е много студено и има кока-кола - споделя Гарелов. - След десетина дни го попитах: Е, как е тук? Всичко е наред, но не мога да разбера защо тук в превозните средства възрастните сядат, а децата им правят място, докато при нас е обратното, отговаря ми.

Първата година учи български, после гимназия и след това завърши медицина. Роди му се първото дете и, естествено, го кръсти на мен - Ива."

След като получава образованието си у нас, Ахмед

опитва отново

да се върне в Ливан

Но преди няколко години д-р Ахмед Мелиджи пак пристига у нас заради последната война в Южен Ливан. Гарелов отново му помага да се установи в село Старцево, Златоградско.

"Първоначално започна работа в болница близо до София. Но тогава у нас имаше малко неприязън към лекарите от арабски произход от страна на колегите им. Затова замина за Ливан и опита да работи там, но палестинците нямат право и му беше трудно - вземаше някъде около 100 долара заплата. Върна се със семейството си в България и започна работа в Златоград. Местните много го обичаха. Но вероятно заради всичко, което преживя, Ахмед се разболя тежко. Откараха го в болницата в Кърджали. Не мога да повторя точно сложната диагноза, но вероятно се касае за някакво заболяване на кръвта. Накрая

започна да блика кръв отвсякъде

и жизнените му системи отказваха една по една. Обадиха ми се от Златоград, а жена му Раджа успя да дойде вчера (Бел. ред. - 12 март 2018 г.). Такава е съдбата на палестинците - като обречени", казва тъжно в заключение Иван Гарелов.