Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Обвинен в шпионаж офицер се обесва на колана си, а "съучастникът" му си реже вените със стъкло Началникът на седми пограничен сектор полковник Марино- полски е един от тримата, замесени в шпионската афера през 1930 г

За разкриването на огромна шпионска афера в България съобщават в началото на септември 1930 г. водещите европейски вестници, като "Таймс", "Манчестър Гардиън", "Кориерe дела сера" и т. н.

Изнасят се сензационни подробности. Споменава се, че в случая са замесени десетки офицери от армията, висши полицейски чиновници и дори дами от софийския хайлайф. Изказва се предположение, споменават се имената и на няколко чужденци. Българските вестници също не остават по-назад и заливат читателите си с подробности. Започва

официално разследване, което установява, че в аферата са замесени три лица: железничарят Андрей Андреев, поручик Алексиев и полковник Маринополски.

Андреев е бивш железопътен чиновник на гара Цариброд (днес Димитровград в Сърбия). Документално е установено, че той е работил за югославската шпионска мрежа в България срещу 1000 динара месечно възнаграждение. Сведенията, които предава, са твърде незначителни и се базират на улични слухове и подслушвани разговори. В средата на август 1930 г. Андреев предприема един странен ход, който така и не получава своето обяснение. Той изпраща по пощата до началника на Кюстендилския гарнизон полковник Захов писмена информация, в която го осведомява за шпионаж в полза на западната ни съседка. Подчертава се, че са замесени военни лица и се посочва конкретно името на поручик Алексиев.

На 20 август полковник Захов и началникът на Софийския гарнизон генерал Жечев докладват случая в Генералния щаб. Това предизвиква силно впечатление и на началника на Кюстендилския гарнизон е заповядано да започне дознание, с цел да се съберат сведения за военния шпионаж и за участниците в него. Разпоредено е да се търси и да се залови Андреев, който е роден в Кюстендил и се предполага, че се укрива там. Същия ден към 16 часа поручик Алексиев получава заповед от полковия си командир да се яви вечерта на ъгъла на улиците "Витошка" и "Патриарх Евтимий", където е арестуван. Закаран е в Пазарджик и му е предявено обвинение за участие в шпионаж.

Поручикът е разпитван в продължение на три дни и прави пълни самопризнания.

В показанията си посочва, че в шпионажа са замесени началникът на седми пограничен сектор полковник Маринополски, който му е подавал сведенията, и двамата висши чиновници от Дирекцията на полицията, Крушовски и Нинов. От Генералния щаб в София е разпоредено дознанието да продължи в столицата. Наредено е по установения ред да бъде извикан полковник Маринополски, за да бъде разпитан. Разследване започва и Дирекцията на полицията срещу своите чиновници.

На 27 август рано сутринта полковник Маринополски пристига от Русе в София. Отбива се за кратко в дома на своя брат и след това се представя на началника на Софийския гарнизон ген. Жечев, с когото са добри приятели. Генералът му съобщава, че е заподозрян в тежко престъпление. Той го успокоява да запази спокойствие, тъй като според него обвиненията са плод на шантаж. Маринополски е задържан и откаран в офицерския арест в местността Погребите. На 28 август е проведена очна ставка между поручик Алексиев и полковник Маринополски. Поручикът потвърждава дадените показания и обвиненията срещу Маринополски, които категорично са отхвърлени от последния.

На следващия ден (29 август) развитието на аферата придобива драматичен обрат.

Към 18 часа полковник Маринополски е намерен обесен

на собствения си колан в ареста.

Разследването е поверено на Четвърти военен следовател при Софийски областен военен съд капитан Григоров. Крайната констатация е, че става въпрос за самоубийство. Същото заключение прави и военният следовател. В протокола той уточнява, че при разпита на свидетели не са установени доказателства или улики за виновност на трети лица и предлага делото да бъде прекратено поради липса на извършено деяние. Към протокола са приложени две писма, написани собственоръчно от полковник Маринополски преди да се самоубие. Едното е адресирано до брат му, инженер Стоянов, и в него пише:

"Йордане! Обвиняват ме в едно позорно престъпление, в което нямам абсолютно никакво участие. Позорът, който ми нанасят с клеветническото обвинение, не мога да понеса. Косю".

Второто писмо е отправено към началника на Софийския гарнизон генерал Жечев:

"Г-н генерал! Приписват ми позорно обвинение, което през ум не ми е минавало и което моята войнишка съвест никога не би допуснала. Обвинението ми е клевета от уловения в престъпление поручик Алексиев, което клеветнически прави за отмъщение, понеже съм го гонел от службата. Скроеният шантаж ми нанася позор, който не мога да понеса. Мизерията, в която съм поставен, е невъзможна. С войнишката си и другарска честна дума Ви заявявам, че съм съвсем чужд на скроеното ми клеветническо обвинение.

Полковник

Маринополски”

Трупът е откаран в моргата на Александровска болница, където е направена аутопсия. За смъртта са известени близките на полковника. Той е погребан само в присъствието на тесен кръг роднини и приятели, без да му се отдадат съответните военни почести.

Твърде противоречиво започва да става и държанието на поручик Алексиев. Той изпада в тежко психическо състояние и със стъкло от счупения прозорец от стаята си прерязва вените на лявата ръка. На стената написва с кръвта си думите

"Невинен съм!"

Поручикът е изпратен на лечение в армейската болница и след няколко дни се възстановява. От болницата той е откаран в Дирекцията на полицията, където е вече и заловеният кантонер Андреев, от когото тръгва цялата история. Направена е очна ставка между всички заподозрени в аферата. Първоначално Андреев поддържа показанията си, че е получавал сведения от поручик Алексиев, но после се отказва от тях. Оказва се, че той изобщо не знае къде се намира къщата, където според думите му са се срещали двамата. Става ясно, че самият поручик Алексиев никога не се е срещал с Нинов и Крушовски. Той се отказва от всичките си досегашни показания, като заявява, че е невинен. Защо поручикът е обвинил колегата си Маринополски в шпионаж, не става ясно.

Дознанието е прекратено. На 14 септември Военното министерство и Дирекцията на полицията издават общо комюнике, в което се казва, че обвиненията срещу полковник Маринополски и поручик Алексиев в шпионаж не са доказани. Алексиев е освободен и по-късно уволнен от армията.

Шпионската афера предизвиква силен резонанс в

политическите среди.

Опозиционните издания и преди всичко списание "Звено" предприемат остра атака срещу правителството и министерството на войната. Лансира се версията за участието на "неотговорни фактори", т. е. ВМРО в аферата и проведеното разследване. Най-често срещаното обвинение е, че поручик Алексиев е бил изтезаван от хора на македонската организация и в резултат е направил своите признания.

Около смъртта на полковник Маринополски се правят различни предположения. Изказва се твърдението, че той е бил убит в ареста, а при военното дознание не са спазени законните правила. В парламента опозиционните лидери Кимон Георгиев, Григор Чешмеджиев, Стоян Омарчевски и др. отправят пространни питания към правителството на Демократическия сговор и в частност към Министерството на войната относно шпионската афера.

Независимо от изчерпателните отговори на министъра на войната ген. Бакърджиев до края остават твърде много неясноти и съмнения. Може само да се предполага, че аферата е инспирирана от определени кръгове в България и Югославия, които искат да попречат на започналото сближаване между двете съседни държави. А то има немалко привърженици сред военните.

Питане на Кимон Георгиев

Гъмжило от предатели ли е войската?

Моля г-н министър-председателят да ми отговори кое фактическо състояние и кои налични обстоятелства дадоха възможност да се представи в чужбина нашата страна, и особено българската войска, като гъмжило от предатели и шпиони и ако в този случай поведението на отговорни държавни органи не е дало повод и основание за тая крайно вредна за държава и народ осведомителна дейност, какви мерки са взети срещу разпространителите на тия сведения. В противен случай, т.е. ако поведението на отговорни държавни органи е дало основание и е допринесло за разпространението на тая толкова зловредна мълва, установени ли са отговорностите и последвали ли са съответните санкции или ако то не е направено досега, намерява ли се да се направи нещо в това направление и какво именно?

Следващите въпроси на моето питане са отправени към г-н министъра на войната. Първият от тия въпроси е: Има ли, или няма външен шпионаж от военнослужащи? Онова, господа, което е известно на цялото общество по процедурата около смъртта на полковник Маринополски, оставя пълно съмнение за наличността на шпионаж, тъй като някои противоречия в действията и изявленията на известни лица оставят досега този въпрос в недостатъчна ясност? Съвместими ли са с достойнството на офицера, с честта и престижа на армията и със законоустановените порядки в нея ония методи, които са били в ход при военноследствената процедура, упражнена при заподозрението в шпионаж на полковник Маринополски и на поручик Алексиев, и, ако са съвместими, потърсени ли са отговорности, установени ли са кои са те и какви санкции са приложени?

Коментара ()

Вашият коментар