Дали кралицата ще присъства на сватбата на принц Хари и неговата избраница, е въпрос, който за момента няма категоричен отговор. Според специалисти е вероятно тя да не се появи, тъй като булката е разведена. Въпреки този факт Елизабет II даде благословията си за брака. Самата тя знае какво е да се бориш за любовта си, защото навремето собствената й майка е категорично против бъдещата кралица да се омъжи за принц Филип.

Фактът, че Меган Маркъл е имала предишен брак, може да се окаже спънка Елизабет II да присъства на официалното бракосъчетание между младата жена и принц Хари. И причината не е, че не одобрява булката. Напротив тя даде своята благословия и дори заяви, че е “изключително щастлива” от годежа на принца. В случая става дума не за лично предпочитание, а за дълг, тъй като кралицата е върховен управител на Англиканската църква и няма как официално да приеме брак след развод. Маркъл е била омъжена от 2011 г. до 2013 г. за продуцента Тревър Енгелсън. И въпреки че според днешните средностатистически разбирания разводът е съвсем приемлив, то не е така и според Англиканската църква.

Истината е, че кралицата не присъства на втората сватба на сина си – принц Чарлз, когато той се венча за Камила Паркър-Боулс. Тъй като и двамата бяха разведени тогава, те сключиха брак на съвсем скромна като за краски особи сватба. Все пак е възможно принц Хари и Меган да получат специално разрешение за брак след развод от епископа на Кентърбъри и тогава и Елизабет II да бъде част от церемонията. Все пак тя едва ли би се възпротивила на съюза им, тъй като на нея самата преди години й се налага да се бори за любовта си.

В богата биография “Елизабет, кралицата” от Сали Бидъл Смит се подчертава: “Когато била едва тринайсетгодишна, през първия следобед, който прекарала с осемнайсетгодишния принц Филип Гръцки – поразително хубав, но беден британски морски кадет – Елизабет се влюбила. Осем години по-късно двамата се венчали под готическите сводове на Уестминстърското абатство. Независимо че всичко останало в живота на Лилибет било планирано от други, тя взела най-важното решение сама, против волята на майка си, която предпочитала някой титулуван английски аристократ… Филип бил подчертано нетипичен кандидат и кралицата-майка изобщо не криела, че предпочита някой от аристократичните приятели на дъщеря си, произхождащи от семейство като Стратмор – някой от бъдещите херцози на Графтън, Рътланд и Бъклу, или Хенри Порчестър, бъдещият граф на Карнарвън. Филип не можел да се похвали с техните огромни владения и на практика разполагал със съвсем малко пари.”

Младата Елизабет обаче категорично решава, че нейният съпруг ще бъде Филип. Близката на семейството Ан Гленковър си спомня “Около нея имаше цяла армия от интересни мъже, но тя подари сърцето си на принц Филип. Той беше идеален – красив младеж и чуждестранен принц.” Тя го харесва още когато го вижда за първи път - през 1939 г., когато кралят и кралицата водят дъщерите си във Военноморския колеж в Дартмът, където Филип се обучава. Близките им забелязват, че бъдещата кралица нито за миг не сваля очи от него, докато той не й обръща особено внимание. Все пак тя е само на тринайсет, а той вече е красив младеж.

Елизабет още от млада е категорична в решенията си и според свои близки още тогава прави избора си. По време на войната Филип идва няколко пъти в замъка Уиндзор, и с течение на времето двамата с принцесата започват да си пишат писма. Кралят и кралицата обаче смятат, че Елизабет е твърде млада за сериозен ухажор. Филип и принцесата обаче не спират да поддържат връзка през следващите години. Едва след седем официално обявяват, че желаят да са заедно. Майката на Елизабет обаче се възпротивява на това желание. Тя гледа на Филип с подозрение, смятайки го за беден натрапник. На него наистина му липсват нужните средства, имения и богатство, за да бъде лесно одобрен като кандидат за бъдещата кралица. Не му липсва обаче смелост, защото в края на лятото на 1946 г. предлага брак на Елизабет и тя приема веднага, дори без да се консултира с родителите си.

В “Елизабет, кралицата” Сали Бидъл Смит изтъква: “Критиките към Филип или пък дръзкото му поведение изобщо не трогвали принцесата. Пълен с идеи и очарователно многостранен, той бил като глътка свеж въздух за вероятната престолонаследница. От самото начало било ясно, че с него няма да й е лесно, но също така било сигурно, че никога няма да й доскучае, както можело да стане с някой от ухажорите, избрани от майка й. Нейният любим бил отдаден на дълга също като нея, но в същото време у него имало нещо непокорно, което щяло да й помага да се отърсва от товара на задълженията си в края на изтощителен ден.”

Още като съвсем млада кралицата доказва, че умее да получава това, което иска. Въпреки критичните мнения срещу Филип, тя успява да убеди баща си, че желае именно този младеж за съпруг и кралят се съгласява. Разбира се, поставя и няколко условия. Преди всичко младите да запазят годежа си в тайна, докато принцесата не навърши 21-годишна възраст. Официалното обявяване на годежа става на 9 юли 1947 г. , а на другия ден щастливата двойка е представена на градинско парти в Бъкингамския дворец. Преди сватбата кралят дава на бъдещия си зет множество високи звания – херцог на Единбург, граф на Мерионет и барон на Гринуич. Издаден е декрет, според който вече всички трябва да се обръщат към Филип с “Негово кралско височество”.

Какви са непознатите страни на Елизабет II, четете в хартиеното издание на "168 часа".