Купува евтина къща в район с болни от едра шарка в Сидни през 1963 г., продава я за 812 000 евро

Идва в Нюкасъл с американски военен кораб на 3 февруари 1950 г., след като плава месец от Неапол

Мъжът й починал през 1981 г., а синът й - през 1997 г.

Мистериозната г-жа Занеф, която завеща 1,8 млн. лв. на Националната художествена галерия, е сменила името си от Върба на Маргарита. Това е станало веднага при пристигането в Австралия - крайната точка на драматичното бягство от комунистическия режим в България в студената зима на 1950 г.

За това свидетелстват архивите на австралийското правителство, които пазят данни за дошлите на континента през ХХ век бежанци. Няма яснота защо г-жа Занеф се е прекръстила. Вероятно защото Маргарита е по-универсално и по-удобно за произнасяне в далечния континент. Според задължителните за мигрантите документи, с които са записани при стъпването на суша,

тя е родена на

11 април 1921 г.,

мъжът й Занко - на 2 януари 1917 г., а синът им Антон - на 18 октомври 1942.

Всъщност фамилното им име също е под въпрос. По-вероятно е да са били Цаневи в България, а съпругът на щедрата дарителка на Националната художествена галерия да се е казвал Цанко.

Това става ясно от начина, по който са изписани имената им. Те следват немската транслитерация, както е било прието преди Втората световна война. Върба е посочено като Warba, затова се предполага, че "Z" от Zanew и Zanko се чете "Ц". Възможно е да са сменили фамилията си заради трудностите на англоговорящите да произнасят българския звук.

Тръгнали от Неапол на 4 януари и пътували през океана цял месец - до 3 февруари 1950 г., на борда на американския военнотранспортен кораб "Ген. Тейлър". Той акостира със сем. Заневи на пристанището в Нюкасъл на 160 км от Сидни.

В дневника му са отбелязани 1265 пасажери.

Всички те са минали през здравен преглед след слизане на сушата. Българите са се оказали в идеална форма и не са били изпратени в болница за допълнителни изследвания според регистъра.

Заедно с другите емигранти те са били закарани в специализирания център за бежанци "Грета" № 2 със специални влакове, заминали в 14, 15 и 16 ч. местно време, показват архивните документи.

Този лагер е служел за обучение на военни преди Втората световна война, а от 1948 г. е сменил предназначението си и е настанявал емигранти. Там бежанците са останали 3-4 седмици и са учили английски. Разбрали са и какъв е австралийският начин на живот.

Още при пристигането си

сем. Заневи са получили нещо като местни ЕГН-та,

които са вървели заедно с номера на корабния курс, с който са дошли от Неапол.

За да тръгнат на 4 януари от Неапол, сем. Заневи, са били превозени с влак през Германия и Австрия и са заминали в голям студ навръх Нова година. А пристигнали в Австралия в Южното полукълбо в разгара на лятото.

Те се надявали да изградят бъдещето си в островната държава-континент, защото са знаели, че в годините след Втората световна война властите са приемали бежанци от Германия, цяла Европа и от Съветския блок.

Канбера е изплащала разходите за пътуването

и дори им давала допълнително пари, за да посрещнат нуждите си. В замяна на тази щедрост Австралия е очаквала новозаселилите се да останат на територията й поне 2 г. След това те са имали право да отидат където пожелаят в страната.

Как се е развил животът на сем. Заневи до 1963 г., засега остава неизвестно. Има данни, че след лагера "Грета" край Нюкасъл са живели на около 60 км югозападно от Сидни в т.нар. район Макартър. Там според документите през 1958 г. са регистрирани като избиратели, тоест са придобили право да гласуват.

Сигурно е, че през 1963 г. те купуват къща в квартала на Сидни "Уейвъртън". По онова време това е евтина част от града с неособено добра репутация. Повечето хора я избягват, защото до 1970 г. там са били настанявани болните от силно заразната и смъртоносна едра шарка.

След овладяването на епидемията и изкореняването на болестта районът се променя и постепенно приютява много богати австралийци. В момента

кварталът се намира почти в центъра на 4-милионния град и е много престижен, разказаха пред "168 часа" българи, живеещи там.

А още по-отдавна - докъм 1880 г., в полята на "Уейвъртън" са живели аборигените и по-специално племето камерейгъл. Техни дърворезби все още се пазят на хълма "Болс хед" в сегашния квартал, където са живели Заневи.

Няма яснота дали дарителката на НХГ Маргарита Занеф е работила някога в новата си родина или просто е била домакиня. Знае се, че съпругът й е бил мениджър на департамент в държавно учреждение и е починал през 1981 г. на 64 г. Опят е в същата квартална гръцка църква, в която и тя 25 г. по-късно. Синът й също е бил на ръководна позиция в департамента по гражданска авиация в Министерството на отбраната и е починал през 1997 г. на 55 г. Маргарита до края си

не могла да преживее смъртта на

единственото си дете.

Антон Занеф фигурира и в един странен списък на непотърсени суми от банки. Той е трябвало да получи от Австралийска и Новозеландска банкова група два транша с пари на обща стойност 10 568 австралийски долара (6743 евро по сегашния курс). За какво са били тези пари, не е ясно, но всички подобни суми са преведени на правителството, както е записано в австралийски закон от 1959 г.

Семейството е страняло от останалите наши сънародници на държавата-континент. "168 часа" се свърза с две организации на българите в Австралия, но никой от тях не беше чувал за Маргарита Занеф. Нито тя, нито мъжът и синът й не са ходили на сбирките за нашите празници 3 март, 24 май, Коледа, Великден или на концертите с народни танци.

Вероятно заради възрастта си дарителката на Националната художествена галерия не е ползвала интернет и други съвременни комуникации. Дори друга нейна връстничка емигрантка, която "168 часа" потърси, се оказа, че не познава тайнствената Маргарита.

До редакционното приключване на броя адвокат Уоруик Дън, изпълнител на

направеното през 2008 г. от нея завещание,

не отговори на въпросите на вестника за живота й в далечната държава.

"България он еър" успя да говори с нейния счетоводител Алекс Уайтхед, който сподели, че г-жа Занеф е мразила много комунистите, които им взели всичко и заради тях са емигрирали навремето.

Дядо й пък е бил министър в царско правителство преди 1944 г., но австралиецът не знае в коя сфера и при кой министър-председател. През 2000 г. Маргарита се върнала да види България след 50 г. изгнание и тогава посетила Рилския и други манастири в страната. "Тя обожаваше децата и цветята. Винаги ме питаше как са жена ми и децата ми, когато се виждахме", заяви Уайтхед пред "България он еър".

Мистериозната българка е починала на 6 август 2016 г. и е погребана на 18 август в гръцката православна църква в квартала си. Очевидно през всичките години жената я е посещавала. Във виртуалната книга за съболезнования има само едно - от нейна съседка до вилата й в планинското селце Блекхийт.

От него става ясно, че преди да почине, Маргарита

е преживяла

някаква травма,

но не се уточнява каква.

"Скъпа Маргарита, ще ми липсват нашите срещи и около дома ти тук в Блекхийт, както и да пием по чаша чай и да си побъбрим.

Тъжно е, че си преживяла инцидент, заради който не си идвала насам толкова дълго. Ще ми липсваш и мога да кажа само "ще се видим скоро". Твоя приятелка и съседка Джийн, позната още като Джингъл."