В самолета бил легендарен 79-годишен специалист по авиосигурност

Арам от Краснодар: С мама излетяхме заедно от Петербург, аз се приземих, тя - не

Вещи на загиналите пътници от злощастния полет на Ан-148 са разпръснати из Раменския район на Московска област. При издирвателна операция спасители от Министерството на извънредните ситуации откриват на мястото на катастрофата над 1400 части от телата и почти 500 отломки от разбилия се на 11 февруари самолет със 71 жертви.

Варсик Севоян, 47-годишна, се връща в родния Орск от Санкт-Петербург. Жената е била на гости в Краснодар при сина си – 24-годишния Арам, а след това двамата решават да отидат при 22-годишната й дъщеря в Санкт Петербург.

"Излетяхме почти едновременно. Тя - за Орск, а аз малко по-късно за Краснодар. Аз пристигнах, тя - не. Баща ми трябваше да я посрещне в Орск. Научихме за трагедията от новините" - разказва Арам.

Виктор Великодний за час остава без баба и дядо. 68-годишният Виктор Анохин и 67-годишната му супруга Зоя летят на гости при внука си, който работи в Москва.

“Самолетите на

тази компания

са най-добрите”,

казва пред медиите Виктор.

По ирония на съдбата сред жертвите на злополучния Ан-148 е един от най-големите специалисти по безопасност на полетите. 79–годишният Борис Александрович Кармалеев от Санкт Петербург лети за Орск, за да изнася лекции. Той е родом от Новгородска област. Първоначално завършва лятно военно училище по ПВО, работи в отдела по зареждане с гориво, а след това лети на Ан-2. След казармата постъпва в технически ВУЗ, а по-късно завършва Академията за гражданска авиация в Ленинград. Защитава кандидатска и докторска дисертация и години наред е начело на различни направления в авиацията.

"Борис Александрович работеше като пилот на Целиноградското летище – разказва за началото на кариерата му Нина Мирожниченко. - Това беше добра школа. След като придоби опит, стана командир на летния отряд в Алма Ата, а след това – заместник командир на обединения отряд. После Борис Александрович бе пратен в Уляновск."

Бивши негови колеги го помнят и като инспектор в Управлението за гражданска авиация в Алма Ата. По всички сложни въпроси се съветвали именно с Кармалеев. "Борис Александрович

лично разработваше методиката по предовратяване

на авиоинциденти

– разказва негов колега. – Нелепа смърт…"

Още един парадоксален факт. Колеги съобщават пред в. "Московский комсомолец", че Борис Александрович не е трябвало да лети с този полет за Орск, но се наложило да замести друг преподавател по негова молба.

"Борис винаги бе изряден и можеше да се разчита на него – казва Николай, приятел на Кармалеев. – Той е топпилот, талантлив наставник, един от най-добрите специалисти по безопасност на полетите в страната. А загина като обикновен пътник, когато от него не е зависело нищо. Бе отдаден на небето и остана в него."

“Нашият малък ангел”

Сред членовете на екипажа на разбилия се "Ан–148" е и стюардесата Анастасия Славинская. "Настя е родом от военния град Светли, район Саратов" - казва нейният приятел Александър. - Учихме заедно в съседни класове. Тя беше много любезно и палаво момиче."

В училището в Светли учителите си спомнят Анастасия като внимателна и усърдна ученичка. "Любимият й предмет беше литературата – спомня си съученикът й Алексей. – Тя четеше много, можеше бързо да запамети всеки цитат." Приятели на Анастасия Славинская разказват, че след училище постъпва в Саратовския държавен аграрен университет. "И двете си вземахме успешно изпитите. А след това Анастасия реши да се премести в друго висше учебно заведение" – разказва приятелката й Наталия. Настя завършва реклама, а след специално училище става стюрдеса. През 2011 г. започва работа в "Саратовски авиолинии".

"Наричахме Анастасия "Малкия ангел" - спомня си Денис. – Аз работех в службата по организация на транспорта, тя бе стюрдеса. – Беше отзивчива, откликваше на всяка молба. Винаги беше позитивна." Колегите й казват, че е била суперпрофесионалист и неведнъж е била поощрявана от ръководството на компанията. Стремяла се да се усъвършенства.

Стюрдесата Виктория Ковал е най-младата от членовете на екипажа – едва на 22 години. "Най-добрият човек... Винаги готов на помощ. Безкористна и честна" - пишат в социалните мрежи нейни приятели. "Беше силно и целеустремено момиче. Мечтаеше за две неща – да срещне истинската любов и да работи като стюардеса. Завърши училище, а след това постъпи в строителен колеж.

Родителите се надяваха да дойде акълът в главата

и да забрави за професията на стюрдеса. Те не одобряваха избора й. Но след колежа тя все пак започна курсове за стюрдеса. И след това я разпределиха в "Саратовски авиолинии". През март т.г. Виктория Ковал щеше да отбележи една година от сбъдването на мечтата си. "Вика се боеше да лети - разказва нейна колежка. – Особено в първите полети, пиеше успокоителни. Силно се вълнуваше. Ние се учудвахме и я питахме защо е избрала тази професия, ако се бои да лети. Тя казваше: "Аз обичам да летя, а страхът ще бъде преодолян с времето. Така и не забрави страха до края. Тя се настройваше психически преди всеки полет. Носеше със себе си талисман иконка. А очакваше много от тази година."

"2018 г., обещавам, ще бъдеш една от най-щастливите в живота ми", пише Виктория в пост преди новогодишните празници.

Командирът Валерий Губанов, летец

с опит в Афганистан

Командирът на разбития самолет - 51-годишният Валерий Губанов е военен пилот, с опит в Афганистан. След уволнението си от армията той работи и живее в Тамбов със семейството си. След това започва работа в гражданската авиация. Познатите му го описват като опитен пилот и много добър професионалист, с над 5 хиляди часа полети за гърба си, от които почти половината на Ан-148.

В списъка на загиналите са и авиационните техници Олег Сергеев и Андрей Ревякин. Според агенция "Свободни новости" миналата седмица Ревякин е бил награден с възпоминателен орден по случай 95-ата годишнина на авиацията, тъй като е оценен като един от най-опитните служители в авиационно-техническата база. Андрей е специализиран в поддръжката на радионавигационно оборудване. Инженерът по въздухоплавателни средства Олег отговарял за двигателите и корпуса на самолета. Започва работа на летище Саратов през 1988 г. Тази година е планирал голямо тържество послучай 30-годишнината от летателната си дейност.

Жертви на фаталния полет са

и 22-годишната Екатерина Бойкова и 47-годишният Владимир Усачев, сътрудници в машиностроителния завод "Арсенал" в Санкт Петербург. Те летели за Орск в командировка. Заводът се занимава с производство на космически уреди и техническо оборудване за кораби. И двамата остават в спомените на познатите и колегите си като отговорни и добри хора, пълни с оптимизъм и любов към живота.

43-годишният Юрий Ямаев, сътрудник в голяма застрахователна компания, също е пътувал по работа. "Той бе началник на отдела за обучения, правеше курсове за партньори в регионите и пътуваше често. Обичаше работата си. У дома винаги го чакаха съпругата му и голямата му дъщеря. Сега без Юра ще им бъде много трудно", казват негови колеги.

На борда на разбилия се самолет са били три момичета от кол център на таксиметрова фирма.

Алексей Никучинко, друг сред жертвите, е бил на 29 години. "Алексей беше

един от най-обещаващите млади икономисти

- от тези, които можеха да променят ситуацията в Русия" - казва бизнес партньорът му Никита Исаев през "Московский комсомолец". - Работихме много тясно с Министерството на икономическото развитие, когато Алексей бе в Изследователския институт. Впоследствие той реши да тръгне по свой свой път и основа собствена фирма, която бе ангажирана с привличането на инвеститори в регионите.

Алексей лети много - след Орск е трябвало да бъде в Калининград, където ръководел проект за изграждане на жилищен микрорайон. В младостта си е преживял тежка автомобилна катастрофа, но се възстановява. Според неговите партньори работел по 24 часа в денонощието, пътувал много в комадировки и намирал време за спорт.

"Въпреки натоварената си програма винаги намираше време за шеги, за неформален разговор. Такива хора са "истински" – спомня си колегата му Владимир Буев. "Не знам какво точно изпитва съпругата му, те отскоро имат бебе"

Лекар с главна буква

В злополучния полет 730 Москва - Орск загива 53-годишната Людмила Ковчуг. "Тя работеше като зъболекар в елитна стоматологична клиника в Орск - разказва сестра й Елена. - Всички съученици и приятели се лекуваха безплатно при нея. Миналата година Людмила получи награда в класацията "100 най-добри предприемачи на Русия"."

Колегите наричат Людмила Сергеевна "нашето Слънце" и не могат да повярват, че вече няма да влезе в кабинета си, няма да окуражава медицинските сестри, няма да каже на младите лекари как да се справят в труден случай ... На бюрото й още стоят куп важни документи.

Пациенти казват за Людмила Ковчуг: "Тя беше лекар с главна буква. Много внимателен и информиран специалист." "Людмила Сергеевна има златни ръце…"

На борда на самолета е бил и депутатът от Общинския съвет на Норилск Сергей Панченко. "Той е

човекът, преоткрил Далечния север

за много актьори, режисьори, журналисти, фотографи и други дейци на културата и изкуството. Благодарение на него Северът не изглеждаше толкова тежък, до него винаги беше топло, забавно и интересно. Панченко винаги кроеше много планове, имаше идеи и беше затрупан със задачи. Този човек направи много неща. Загубата му е трагедия за всеки негов приятел и колега", спомня си Марина Смирна, колежка на починалия.

Евгений Коротков, мениджър в компанията "Европетролиум", лети с колеги от Орск до завода - специалистите трябвало да наблюдават работата на служители от Южна Африка. "Ние сме от Рязан" - казва майка му Елисавета Василиева. - Синът ми беше отпуск до неделя, прекара го у дома с мен. 39 години нямаше време да създаде семейство".

Сред жертвите

на катастрофата са жители на Новотроицк.

"Нашият малък град бе сполетян от големи проблеми. Трагедията с катастрофата стигна почти до всеки жител – казва Ирина Морозова пред "Московский комсомолец". - Ние често летим с този удобен полет, така че не е изненадващо, че на борда са били почти всички наши съседи.

Лиличка Булатова, само на 34 години, е моя бивша съученичка. От първи клас сме учили заедно. Тя беше много умно момиче, с перспективи, от добро семейство. Работила е в Москва. Със същия полет е летяли съученик на съпруга ми - Илия Ведиборенко. Трудолюбив човек, който остави жена и дете."

Най-малката пътничка е 5-годишната дъщеря на 32-годишната Оксана Красова от Новотроицк. Те отивали на гости на родителите на Оксана. На следващия ден след трагедията мошеници са публикували във фейсбук трогателен пост, в който семейството на загиналите е обявено за бедно и се нуждае от пари.

В страшната авиокатстрофа

загива още едно дете

- 12-годишният Женя от Орск. Той е на борда с баща си Евгений Ливанов. Преди полета те си направили последното селфи в живота. "Женя беше мой приятел. Учихме в едно училище. Днес поставихме в коридора портрета му в траурна рамка – разказва съученик на починалото момче. – Когато я видяхме, плакахме целият клас. Спомнихме си за нашия приятел. Беше страхотно момче. Занимаваше се професионално с конен спорт". То е единственото дете и майка му го обожава. Сега обвинява себе си."

Това са само част от случаите на трагедията на хората, които са били на борда на Ан-148.