Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Какво не знаем за Чипровското въстание и Чипровската книжовна школа

Откритият в края на миналата година от проф. Лилия Илиева в Модена ръкопис на най-старата история на България от Петър Богдан с право събуди обществен интерес към този период. Така сякаш изведнъж разбрахме, че през 17. век е имало не само Чипровско въстание, а и Чипровска книжовна школа.

Но за дълги години по времето на социализма в историографията ни властват клишета и само на определени хора е дадено правото да говорят за тази иначе интересна част от историята ни.

Така например по соца вездесъщият доц. Михаил Йонов е единственият, който може да се произнася по въпросите на католицизма в България чак до 1983 г. Тогава с благословията на червената принцеса Людмила Живкова излиза луксозно издание на “История на България”, чийто съавтор е той. В нея в прав текст се казва, че 17. век на българите

изобщо не блести

с ярки имена

Да - тогава възникват множество нови килийни училища, изкусни калиграфи преписват в манастирите добре оформени обемисти книги, а около средата на века се развила и книжнина свързана с “католишката пропаганда в България” (този израз се повтаря на всеки трети ред). И толкоз. Тук-там се споменават Петър Парчевич, Петър Богдан и други църковни дейци, но щателно се избягват подробности за духовната им и народополезна дейност.

Според специалисти проблемът е по-скоро в популяризацията на научните знания.

“Професионалните историци са изследвали добре, но очевидно не са популяризирали откритията си, коментира проф. Светлозар Елдъров пред “168 часа”. - Академичната наука е направила много за изясняването на този период от българската история. В миналото проф. Никола Милев, акад. Иван Дуйчев и други навремето са писали много. По-скоро

слабото място е популяризацията Очевидно тя не е достатъчна и е дълг на обществото и учените да се срещнат по тези въпроси”.

Вероятно това е и причината много хора у нас все още да се чудят “откъде са дошли тези католици”, че чак пък и вдигнали въстание срещу Османската империя.

А истината е, че самата история на християнството по българските земи е много интересна и е свързана с тези периоди още от древността. Диоцезите, духовните санове и имената на архиепископиите са останали още от римско време, когато църквата е била единна.

Така идеята “Сердика ще бъде моят Рим!” на император Константин, който приема християнството чак в края на живота си, е подплатена с много действия. Сердика е първата християнска столица на Римската империя. Оттук излиза Сердикийският едикт, който ние знаем като Милански – неговият препис. Тук се провеждат важни събори, значимият от които е конституционалния събор, който подготвя Никео-Константинополската работа по веруюто. А тогава и сега католически означава вселенски.

И съвсем не е случайно, че през 17. век у нас се вдигат

поредица от въстания срещу турците

Вълната от бунтове върви от изток на запад. Първо са вълненията в Добруджа, после идва Второто търновско въстание, а след него въстанието на Карпош, на територията на Македония.

А през 1688 г. е Чипровското въстание.

След разгрома на тези въстания турците, навлизайки в българските земи, всъщност ги опустошават два пъти. Веднъж преследвани от австрийските войски, когато отстъпват от Виена, а втори път когато разгромяват самото въстание.

Архиепископ Петър Богдан отива да търси австрийска помощ, и въпреки че него вече го няма, това

въстание не би било възможно без него

Официалната историография умишлено е подминавала истината по тези въпроси. Църквата винаги си я е имало още от римско време.

По турско българите са прогонени от градовете и търсят убежище по непристъпни чукари или създавата нови селища. Има и феномена на така наречените войнушки села – предимно по проходите на Стара планина, които гарантират сигурността на самата империя. Когато идват на Балканите

селджукските турци не са организирани

и завладявайки България те самите постепенно изграждат държава.

Петър Богдан наследява архиепископския трон на Илия Маринов – Софийската катедра. До времето на свети Доминик – 12. век само епископите могат да четат евангелието и да проповядват.

Петър Богдан е роден през 1601 г. в Чипровци, а през същата 1601 г. е възстановена Софийската епископия. Той е изпратен да учи в Климентинския колеж в Италия. Когато се връща в България след няколко години отново заминава за Рим с една препоръка, че е добър граматик. Работи като помощник на един духовник хърватин, който се занимава с преводи на богослужебни книги. 1631 г., тридесетгодишен той се връща и става кустос на българските францисканци. Всички монаси, които живеят в даден диоцез образуват една кустодия, която има свой предстоятел – кустос. И това сведение, което нашата историография нямаше как да пренебрегне, ни казва всъщност две неща. Първо, че на територията на България е

имало доста монаси францисканци

В Католическата църква монасите може да не са свещеници, но свещениците абсолютно задължително са монаси. Второто, което ни казва, е, че за да бъде избран за техен предстоятел, те са били не само достатъчно като количество, но той е имал ангажимент да ръководи техния духовен живот, защото това е, което прави един кустос. След 20 години той става Галиполски епископ, а епископите ги назначава само папата, и в 1657 г. папа Урбан VIII го ръкополага и го назначава за Галиполски епископ.

Понеже епископ Илия Маринов вече е тежко болен, епископ Петър Богдан с назначението си получава и съответния титул, с който е обявен за негов наследник. И само за една година след като е бил избран след смъртта на Илия Маринов и поема епископската катедра той е издигнат за архиепископ. Това означава че по времето на Маринов епископията се е разраснала и е станала архиепископия. 

Божидар Димитров разглежда в книгата си възстановяването на архиепископиите като много активна дейност на Петър Богдан. Че е помогнал навсякъде да се издигнат хора от неговото близко обкръжение и с които поддържа много добри контакти и които ще съдействат за неговата лелеяна

мечта - освобождението

на България

Сигурно е било така, но това не може да бъде единствения ракурс към неговата личност.

Даже и нашата социалистическа мисъл беше длъжна да признае, че епископ Петър Богдан, по-късно архиепископ, е укрепил католическата вяра сред своите сънародници. Вземал различни мерки да стегне дисциплината и реда сред духовниците и успял да привлече към вярата много българи. И когато е въздигнат в сан архиепископ, той е и апостолически викарий във Влашко и Молдова. Което означава, че той е представител на папата на практика за тези области. Затова неговите претенции, че той е, както се е подписвал, архиепископ Български, имат вече своето основание. Защото Сердика е първата християнска столица на Римската империя. И той като

наследник на катедрата точно

на Сердика

всъщност продължава тази традиция. А че е посещавал неведнъж Италия и други европейски страни, че се е погрижил за възстановяване на черкви, за строеж на нови храмове, за строеж на училища – затова трябва да имаме предвид как е изглеждала поробена България. Константинополската патриаршия унищожава всяка българска следа в църквите и манастирите по нашите земи. Неслучайно по това време те са крепости. Има достатъчно сведения как с помощта на турски военни части те биват превзети, опожарени, а свещениците са избити... Въведен е гръцкият език като богослужебен. В училищата също не може да се преподава на български, защото те са под ръководството на църквата, а тя е гръцка. Епископите навсякъде са гръцки и точно в този най-мрачен момент за българското духовно развитие се оказва че си имаме български епископи, ама те били католици. Ами те и по-рано са били католици, там където са и сега. През 1663 до 1669 г. в продължение на 6 години той прави едно много дълго пътуване за събиране на помощи за възстановяване на черквата специално в Чипровци. И откъде минава за да събере средства – Влашко, Варшава, Виена, Рим, Анкона. Във Виена

е приет от

император Леополд I,

който му дарява 1000 флорина - една значителна сума. След като се връща в България, отива в Солун, намира султана, който е там заедно с дивана си, с везирите и получава разрешение за възстановяване на черквата в Чипровци. И покрай нея вече е изградено и всичко останало в Чипровци – колеж, духовна семинария.

От това, което знаем за него – той много добросъвестно изпълнява своето задължение да изпраща в Рим своите доклади какво и къде е видял. И социалистическата историография признаваше, че католиците били пръснати из множество селища на територията на България, Влашко и Молдова. И понеже това, представете си, представлявало трудности при посещениията от архиепископ Петър Богдан, той направил предложение пред конгрегацията да бъде създадена още една архиепископия – това е социалистическото твърдение. А всъщност през 1642 г. се възстановява Марцианополската архиепископия. Това е Преславската архиепископия и включва селищата на север от Стара планина и на изток от Искъра – включително Молдова до р. Серет - 1644 г. И следва възстановяването на останалите архиепископии – общо са 6, включително и Охридската – през 1647 г. А понеже в рамките на Охридската архиепископия около гр. Призрен се оформя отделна епархия през 1651 г. се създава Призренска епископия. Гъстонаселена е била тази част на Балканите. Имаме и Скопска епископия, която 1656 г. става архиепископия. И начело на нея е ръкоположен архиепископ Андрей Богдан, който е роднина на Петър Богдан. След това се обособява Никополска епископия и избухват всички тези въстания по българските земи.

Защо само за две години умират трима български архиепископи, четете в печатното издание

Коментара ()

Вашият коментар