Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Децата на диктаторите: Кармен Франко до края на живота си не вярва, че режимът на баща й води до смъртта на над половин милион човека, Еда Мусолини пък сама насърчава татко си да се съюзи с Германия

Кармен Франко до края на живота си не вярва, че режимът на баща й води до смъртта на над половин милион човека, Еда Мусолини пък сама насърчава татко си да се съюзи с Германия, дори отива на лична среща с Хитлер. Зоя Чаушеску така и никога не се противопоставя на политиката на родителите си. Децата на много от диктаторите не само не приемат образа на бащите си като "чудовища", а живеят в пълна възхита от тях. Други обаче цял живот се опитват да се спасят от името си.

Те са били привилегировани очевидци на исторически събития. Споделяли са личните мигове на хората, опитали да оформят XX век по свой вкус, подчертават изследователите Жан-Кристоф Бризар и Клод Кетел в труда си "Децата на диктаторите". Чрез историята на синовете и дъщерите на някои от най-жестоките управляващи се открива съвсем нов поглед към мъжете, често представяни като чудовища. Съдбите им едновременно много си приличат и много се различават. Тези наследници са неволни участници в един изпипан сценарий и са задължени да играят в него своята стриктна роля. Повечето от тях години наред дори не си дават сметка за чудовищните деяния на бащите си. Някои дори вече възрастни оправдават родителите си, оневиняват ти, а има и такива, които ги боготворят и тръгват по техния път.

"Някои идеално се вписват в бащиния режим и посвещават живота си на опазването на наследството му - пишат Жан-Кристоф Бризар и Клод Кетел. - Такъв е случаят с дъщерята на Франко, с дъщерята на Чаушеску, с дъщерите на Мао и децата на Пиночет."

Кармен Франко Поло, наричана Карменсита, е единствената дъщеря на Франко и Кармен Поло. До края на живота си тя живее в пълен култ към баща си и така и не приема критиките за режима му. Въпреки ужасяващата равносметка, че този режим е довел до над половин милион убити, Карменсита отказва да приеме истината. Професорът по история БартоломеБенасар я описва като жена, убедена, че баща й е бил "велик човек", умрял, заобиколен от обичта на по-голямата част от испанския народ: "Равносметката от дългото му управление според Карменсита е положителна - тя често се позовава на повишения жизнен стандарт, на въвеждането на социално осигуряване, на образованието и развитието на средна класа, която не е съществувала преди." Кармен има седем деца и тях възпитава във възхита към дядо им.

Емблематичен е примерът и на Еда Мусолини - според биографи отношенията с баща й са противоречиви - между обожание, ревност, притежание и манипулация. Професорът по съвременна история Мишел Остенк ги определя като старогръцка трагедия: "Еда се разкъсва между любовта и омразата към баща си, отговорен за смъртта на съпруга й ГалеацоЧано. Но дори когато е изключително зает с ламтежа си за власт, Мусолини отделя на Еда много повече време и внимание, отколкото на братята и сестрите й. Обожава дъщеря си и тази страст никога не угасва."

Според изследователи Еда има огромно влияние върху баща си. Смята се, че тя изиграва решаваща роля за сближаването на Италия и Германия. Тя става приятелка със семейство Гьобелс и се превръща в ревностна пропагандаторка на нацисткия режим. През юни 1936 г. прекарва един месец в Германия и се среща лично с Хитлер. В "Децата на диктаторите" са цитирани спомените й: "Беше облечен елегантно, беше добил самоувереност и се държеше като светски човек, приятен и образован. Очите му излъчваха известно обаяние, въпреки че не притежаваха хипнотичната сила, за която се разказва. Гласът му беше дълбок, приятен, способен да привлича внимание. Говореше спокойно, слушаше внимателно и показваше, че има чувство за хумор. Мустаците му ала Чарли Чаплин, които ни се струваха толкова смешни отначало, хармонизираха с физиономията му и му придаваха характер". Според изследователи Еда неслучайно е любимото дете на Мусолини, защото всъщност прилича най-много на него - авторитарна, безмилостна, обсебена от властта.

Интересна е съдбата и на Зоя, най-малката дъщеря на Николае и Елена Чаушеску. Тя още от ранна възраст проявява бунтарски дух. Според френската журналистка Марион Гюонварч Зоя скандализира родителите си с множество авантюри и неведнъж вдига на крак департамента за държавна сигурност, защото бяга от вкъщи с поредния си любовник. Налага се да бъде издирвана в цялата страна и връщана с ескорт у дома. Въпреки борбата си за лична свобода, тя никога не си позволява да критикува политиката на баща си, а открито одобрява действията му, подчертава журналистката.

Падането на режима е огромен удар за Зоя. Тя вижда как разстрелват родителите й по телевизията и прекарва близо година в затвора. Дори и оправдана по всички обвинения, тя така и не започва да води нормален живот, обяснява Марион Гюонварч. Въпреки че на Зоя би й било много по-лесно да се откаже от фамилията си, тя продължава ревностно да защитава честта на семейството си и да оправдава баща си. В книгата си, която написва в затвора, "237 дни в гроба" тя ясно изразява непоколебимата си привързаност към живота по времето на комунизма.

Други наследници пък категорично се разграничават от родителите си и от техния режим. Такъв е примерът със Светлана Сталина, която прави немислимото и бяга в САЩ в разгара на Студената война. Подобна е съдбата и на Алина Фернандес - дъщеря на Кастро, която разгневява Фидел, като намира убежище в Маями.

Трети пък са предопределени да поемат бащиния режим. "Тези наследствени диктатори са рядкост и са изключително неустойчиви - подчертават Жан-Кристоф Бризар и Клод Кетел в "Децата на диктаторите". - Единствено семейство Ким в Северна Корея успява да увековечи властта си. В Хаити Жан-Клод Дювалие наследява баща си и продължава с петнадесетина години неговата диктатура, но прокуден в изгнание от народа си, не успява да предаде властта на сина си. А семейството на Башар ал-Асад го принуждава да наследи баща си. Младежът мечтаел да стане офталмолог в Лондон, а се превърна в кървав диктатор в Дамаск.

Някои пък нямат време да се докажат и на свой ред да поемат властта - възпитани като бъдещи принцове, обиграни в насилствените и диктаторски методи на бащите си - Саддам Хюсеин не принуждаваше ли двамата си синове да присъстват от най-ранна възраст на екзекуциите? - Те излизат от детството с твърдото намерение да наследят бащите си и така се отдават на братоубийствени борби или пък амбициите им са покосени от падането на режима. Такъв е случаят с децата на Мубарак в Египет, на Хюсеин в Ирак и на Кадафи в Либия."

Коментара ()

Вашият коментар