Сталин прикрива самоубийството на майка й, оставя брат й да бъде убит в плен, праща в лагер първата й любов. Въпреки всичко това неговата единствена дъщеря Светлана винаги намира извинения. Тя го оправдава и не иска да повярва, че той реално е бил толкова ужасяваща личност, твърди журналистката Лана Паршина.

В своето изследване, част от "Децата на диктаторите", тя подчертава: "Да растеш в сянката на толкова могъщ човек като Сталин, човек, който ежедневно взима решения, които влияят на целия свят в продължение на поколения, това е съвсем нормално за Светлана. Като дете седи в скута на Берия, един от най-страховитите лидери на съветския режим, играе с "чичо Ворошилов" - военния, отговарящ за защитата на Ленинград от нацистите, когото намира за много мил, но доста запуснат, и определя маршал Будьони като твърде "прост и способен да говори единствено за коне". Всеки би сметнал за ужасяващо на такава ранна възраст да общуваш с исторически личности с ръце, изцапани с кръвта на десетки хиляди хора. Това важи особено силно за Лаврентий Берия, дясната ръка на Сталин, всемогъщия и таен ръководител на НКВД, страховитата политическа полиция. По-късно точно него Светлана държи отговорен за параноичната репресивна система, наложена от сталинисткия режим. Дъщерята на Сталин не приема, че баща й може да е оставил милиони невинни да бъдат избити. За нея Сталин не е можел да бъде наясно с всичко."

Светлана Сталина е само на шест години, когато животът й се срива. Точно на девети ноември 1932 г., когато в Кремъл празнуват 15-годишнината от Октомврийската революция, майка й взима най-тежкото решение. Надежда Алилуева се затваря в стаята си и се застрелва в главата. Много години по-късно Светлана разкрива пред журналистката Лана Паршина, че най-големият ужас е, че самоубийството не е приемливо и семейството трябва да крие истината. Принудени са да се застъпват за официалната версия, че Надежда умира от апендицит. Светлана разкрива, че детството й е истински кошмар, защото тя трябва да бъде дете за пример по комунистическите стандарти, което означава винаги да демонстрира радост, прилежност и добро поведение. Тя няма право да бъде тъжна, да страда и дори да говори за майка си. 

 Според изследователи жестокият и безпрекословен Сталин всъщност е съвсем различен като баща. Светлана го описва пред Лана Паршина като изключително спокоен, никога не проявяващ агресия или нервност. Момичето дори за секунда не може да си представи, че баща им с един подпис или телефонно обаждане може да се разпорежда с живота и смъртта на цели села. Поне докато е малко. След това сама започва да си дава сметка докъде може да стигне баща й.

 Светлана е изключително близка с брат си Василий в детските години, но с течение на времето двамата се отчуждават. Той става пилот във военновъздушните сили, но заради увлечението си към алкохола почти никога не лети. Още по-сложни са отношенията на момичето с брат й от първия брак на Сталин - почти двайсет години по-възрастният от нея Яков. Пред журналистката Лана Паршина Светлана разказва своя огромен ужас, когато собственият й баща отказва да спаси Яков. Младежът заминава на война през 1941 г. и е пленен. Прекарва две години по затворническите лагери в Германия. На Сталин е предложена размяна - да върнат сина му жив, ако той освободи фелдмаршал Паулус и генералите му. "Разбира се, баща ми отказа. Беше много горделив - с ужас си спомня Светлана пред Паршина. - Така и не узнахме как загина Яша. Някои казват, че се е самоубил, метнал се върху бодливата тел в лагера, по която течал ток. Други казват, че е бил екзекутиран. При всички положения, ако го бяха освободили или беше избягал, щяха да го пратят в Сибир, в лагер. Така се отнасяха със съветските войници, преминали през германските лагери за военнопленници. Не им вярваха."

Но това не е най-големият удар за Светлана. Тя понася още много от баща си. Той изпраща за единайсет години в лагер нейната първа любов и то не за провинение, а само защото се е осмелил да се влюби в единствената дъщеря на съветския ръководител. Когато е на 17 г., младото момиче е запленено от 39-годишния известен режисьор Алексей Каплер. Всяка тяхна стъпка е следена и скоро Сталин узнава за увлечението на дъщеря си. Режисьорът веднага е обвинен несправедливо в шпионаж в полза на британците и пратен в ГУЛАГ. Ударът е огромен за Светлана, която започва да осъзнава, че да си единствената любима дъщеря на баща си се заплаща с огромна цена.

Колкото и да я обича, Сталин не може и не иска да приеме тя да не му се подчинява напълно. Светлана обаче е "наследила характера на баща си. Авторитарна, инатчийка, взискателна към себе си и разбира се, към другите". Тя открива, че изпитва невероятно удоволствие да дразни баща си, като прави каквото си науми. Едва на 19 години му заявява, че ще се омъжи. Той не одобрява избора й, но този път любимият не е изпратен в лагер. Сталин все пак намира начин да си отмъсти - никога не се среща с Григорий Морозов и дори не желае да вижда внука си, кръстен на него - Йосиф. Щастлив е едва когато Светлана решава да се разведе. Дори набързо й намира нов съпруг - сина на един от най-верните си съратници - Андрей Жданов. Но и този брак не просъществува дълго и Светлана усеща, че в очите на баща си е пълно разочарование.

Според Лана Паршина ситуацията още повече се влошава за Светлана след внезапната смърт на баща й, защото младата жена се превръща в мишена. Журналистката обяснява: "Само месец след смъртта на Сталин Василий е арестуван по заповед на "чичо Берия", дясната ръка на Червения цар. Същият този Берия, в чийто скут си играе малката Светлана. По време на скалъпен процес Василий е принуден да признае многобройни престъпления срещу Съветския съюз. Осъден е на осем години тежък труд в строго охраняван затвор. Светлана се вижда с брат си само веднъж. Тя не е застигната от наказание благодарение на учудващата си реакция при смъртта на баща си - решава да приеме майчината си фамилия Алилуева."

За да не стане жертва като Василий, тя прави немислимото - напуска Съветския съюз. Заминава до Индия, за да погребе дипломат, с когото дълги години има връзка. Но вместо да се върне, иска политическо убежище в САЩ. Там се жени още веднъж за американски гражданин, посвещава се на будизма и на това да пише книги за живота си. Пред Лана Паршина споделя: "Всички край мъжа ми бяха убедени, че баща ми е скрил пари в Швейцария. Това не беше вярно. Татко беше социалист и минималист. Парите не го интересуваха. Не даваше много на собствените си деца. Приказките за сметки в Швейцария са нелепи. След като всички разбраха, че нямам никакво скрито богатство, вече никой не се интересуваше от мен." Започнала живота си като Светлана Сталина, тя го завършва като Лана Питърс в затънтен старчески дом в Уисконсин. Почива през 2011 г. на 85 години.