Всички служители били от УБО, а залите и стаите - оборудвани с бръмбари

На членовете на Политбюро носели храна до вкъщи с микробусчета

Висшите партийци си купували оттам банани по всяко време на годината

Хотелът е построен преди 8-ия конгрес на БКП, който се провежда на 4 ноември 1962 г. За форума са избрани 1045 делегати, присъстват 66 гости от чужди братски комунистически и работнически формации.

Архитектът, който проектира 10-етажния хотел, е Георги Стоилов - същият, който после замисля и паметника на връх Бузлуджа за годишнината от основаването на БКП през 1981 г. Когато партията решава да възложи строителството на представителния хотел, проектантът е млад и работи в екипа на известния тогава арх. Пецо Златев, ръководил строежа на Партийния дом (сега втора сграда на Народното събрание на пл. "Александър Батенберг" - бел. ред.).

Централният комитет разполага с цялата власт и няма никакъв проблем да се вземе място над 2 декара в топцентъра на София. Парите също не са били проблем. Колкото са били необходими, толкова е отпускала хазната.

Хотел “Рила” има и вътрешен двор

с площ от 103 (сто и три) кв.м, партер, мецанин и 8 хотелски етажа плюс тавански етаж от 120 кв м. Постройката включва и подземие.

Тя се е водила обект на Управлението за безопасност и охрана единствен от всички хотели в София. Това означава, че от шефовете през рецепционистите и портиерите, та до камериерките, готвачите и сервитьорите в ресторанта са били на щат към прочутото УБО.

Директор на хотела малко преди 1989 г. е бил не кой да е, а Красимир Дюлгеров, настоящият управител на “боянските сараи”, в които живее почетният лидер на ДПС Ахмед Доган.

УБО тогава е част от Държавна сигурност и е на подчинение на заместник-министър. Всички искали да работят в управлението, защото заплатите им били с около 25% повече от тези в МВР, които пък от своя страна са надвишавали обикновените.

По онова време вече е била в сила практиката да се пишат рапорти за случилото се през деня. Работещите в х. "Рила" са били задължени да разказват в писмена форма за всичко в хотела. Към УБО е съществувало

т.нар. агентурно отделение, което се е занимавало с хората, ползващи базите,

стопанисвани от управлението. Та именно това звено е знаело какво се случва в "Рила", и не само там. След това по възходящ ред информацията е стигала до Политбюро и лично до Тодор Живков. Той е бил информиран кой с кого се е срещнал, кой с кого и какво е говорил зад стените на хотела.

Естествено, в него са били разположени бръмбари, така че да улесняват достъпа на властта до информация за настроенията при средния ешелон. В "Рила" са отсядали окръжните партийни функционери, извикани в София за пленуми или конгреси на ЦК на БКП, народни представители, които веднъж на три месеца са идвали от провинцията за сесия на Народното събрание. Парламентът не е заседавал всяка седмица, както е сегашната практика, а само от време на време. Някои от чуждестранните гости от

братските комунистически и работнически партии,

вкл. от капиталистическите страни, също са били настанявани в хотела на ЦК. Но само по-нископоставените. ВИП персоните като Фидел Кастро, Леонид Брежнев, Ерих Хонекер и други са били приемани в резиденция "Бояна".

Преди това - още в самото начало на 60-те години, в х. "Рила" е отседнал и първият космонавт Юрий Гагарин. След него в стаите на централно разположения столичен хотел са нощували първата жена, летяла в Космоса - Валентина Терешкова, актьорът Вячеслав Тихонов, както и

художниците баща

и син Рьорих.

По-късно гости на "Рила" са мадам Масако Оя, царската сестра княгиня Мария Луиза, преди Стефан Софиянски да върне двореца "Врана" на фамилията Сакскобургготски, както и цигуларите Емил Камиларов и Дина Шнайдерман.

Има хора, които твърдят, че под хотела са били изградени тунели, които да го свържат с административните сгради в околността и да послужат за евакуация в случай на опасност.

Според арх. Георги Стоилов обаче подобни аварийни изходи не съществуват.

"Тогава не сме мислили нито за атентати, нито за нападения", коментира той пред "168 часа".

Достъпът обаче до хотела е силно ограничен. До него достъп имат само членовете и кандидат-членовете на ЦК на БКП, както и определен брой други партийни функционери. Портиерът на входа не е пускал тези, които не фигурират в списъка или нямат специална карта. И макар върху нея да нямало снимка, служителите на УБО на вратата познавали добре постоянната клиентела по физиономия.

Хотелът е посещаван редовно от цялата партийна номенклатура

главно заради стола

и магазина за хранителни стоки,

където имало от пиле мляко за разлика от обикновените супермаркети в София. Храната била изключително евтина, а алкохолът - доставен специално от избата в "Евксиноград". Едно от белите вина носело името "22-ри конгрес" (на КПСС - бел. ред.).

Месото, плодовете и зеленчуците пък били отгледани в стопанството във "Врана", което сега Симеон Сакскобургготски иска да му бъде реституирано. Оттам носели и сирене, кашкавал, мляко. За 26 ВИП комунисти - членовете, кандидат-членовете и секретарите на Политбюро на БКП, се полагала и друга екстра - с микробусчета фолксваген им разнасяли храната до вкъщи.

В магазина на х. "Рила" комунистическата номенклатура можела

да си купи банани

по всяко време

на годината,

докато в обикновените магазини пускали само по Нова година, черен хайвер и каквото си пожелаят. Внасяни по т.нар. второ направление.

За да не бъдат отровени партийните величия, УБО разположило на територията на "Рила" т.нар. ХВЛ - хранително-вкусова лаборатория за изследване на храната. Тя се проверявала много стриктно още в стопанството "Врана", после при доставката откъм страничния вход на ул. "Калоян" и накрая преди сервирането или пускането й в магазина.