Приключенията на една блондинка като негърка

Скандалът с Истанбулската конвенция стана на комедия – оказа се, че брюкселските бюрократи объркали превода и сега ще я превеждат пак. Няма лошо. Но какво ще правят сега тези видни народни будители, които до вчера така вдъхновено защитаваха текста, а днес той се оказа сбъркан? И които нарекоха разумните скептици пълни идиоти, терористи, едва ли не агенти на Ким Чен Ун?

Редно би било сега тези папагали да си посипят главата с пепел или по-добре да се гръмнат. Е, нямам предвид наистина да се гърмят, достатъчно е да се погледнат в огледалото и да се запитат – аз имам ли собствен мозък, или съм робот с дистанционно управление?

Както и предполагах, грешката е именно в термина “социален пол”. Обяснявам. На английски имаме две различни думи – секс (пол) и джендър – граматически род. Напоследък постмодерната психология взе да използва “джендър” като социална роля, която се е освободила от биологическите дадености.

Граматическият род (джендърът) не е непременно свързан със секса. Например “кола” е в женски род, “автомобил” е в мъжки род, а самото возило няма полови признаци, освен ако не му завинтят фалически символ отпред на радиатора. Вместо да преведат джендъра като “социален род” нарекли са го “социален пол”, с което на практика драсват клечката на биологическия пол.

Едва ли преводачите са го сбъркали, за тях това са познати до болка понятия. Най-вероятно така им е наредено, грешката е правилна. Целта е да се елиминира понятието “пол”.

И ето че пак изпреварихме Запада. На всички западни езици в конвенцията сексът не се пипа, джендърът си е джендър и двете не се смесват. Само на български джендър е преведено като пол, па макар и социален.

Кой е авторът на тази рокада? Според мен – третият пол. Няма какво да го чакаме тепърва да възникне, той отдавна е тук и си движи дневния ред. По какво да го познаете ли? Ами по това, че винаги е контра на първия и втория пол.

Да вземем сблъсъка между Корнелия Нинова и Сергей Станишев за Истанбулската конвенция. Нинова заема страната на мъжете и жените в България, а Станишев – на страната на брюкселския трети пол. И това е социално предопределено. Нинова се страхува от избирателя, защото ако се изложи на следващите избори, ще спре да е лидер. Затова тя отсега трупа козове, с които да цака като му дойде времето.

При Станишев е обратното – не го е страх от избирателя, а от имперската бюрокрация. Ако БСП отхвърли конвенцията, може да загуби поста в ПЕС. А ПЕС е Интернационалът на третия пол. Вече поне 20 години той се бори за сексуалното самоопределение, трансджендърните приключения, за бунта на малцинствата и расите, апокалиптичния феминизъм, креативния шизофренизъм и другите екстри на постмодерността. Няма ги само класите.

Първият и вторият пол са избирателите, т. е. суверенът, а третият пол са бюрократите, които са узурпирали неговото право. И понеже двама читатели чакат да тупне втория ботуш, ще добавя – третият пол са тези, които отхвърлиха волята на народа за мажоритарен вот.

Грешката в превода показва, че третият пол е решил да се разправи с се стреми да вкара в правия път първите два пола. Този стремеж на евробюрокрацията да разклати полова идентичност, е много, много древен.

От най-ранни исторически времена до късното средновековие канцеларската работа в царските, императорските и султанските дворове се е вършела от евнуси. Те са първите бюрократи, първите министри. Дори в политологията министерските постове понякога се наричат „кастратски“, защото не се дължат на рода и не се наследяват. Често тези древни бюрократи, придворните евнуси, успяват да вземат властта и неформално, задкулисно да управляват вместо суверена.

В по-нови времена министрите съвсем формално изземват властта на държавния глава, т.е. монарха, със своите генетични основания да властва. Ако монархът е заменен с президент – обезвластяват и него, особено ако е избран пряко от народа. Така те изчистват властта от мръсните гени на суверена, пък бил той народ или монарх.

Войната с понятията е важен инструмент в дългосрочната цел на третия пол – да премахне националната държава. Защото държавата се крепи върху твърди, ясно дефинирани правни понятия. Ако разклатим и разкрачим тези понятия, държавата рухва разчекната. И тогава остава само един господар – третият пол в Брюксел.

Например, ако държавата разреши еднополовите бракове – голямо чудо! Все пак имаме юридическа яснота. Но ако приемем, че полът е въпрос на личен или социален избор, то правната система се побърква. Един и същ брак може да е съюз между две жени сутринта, мъж и жена вечерта и двама мъже на другата сутрин. Така насилието над жените изчезва и се заменя с бой с възглавници. Кой може да докаже пред съда, че извършителят се е осъзнавал като мъж или жена в момента на деянието?

По същия начин третият пол размива и редица други понятия, като например раса, религия, собственост. Да вземем примерно парите. Отначало са били злато или сребро, после са станали хартии, т.е. обещания на държавата, после електронни пари, т.е. пак обещания, но без материален носител, а сега са криптовалута – вече няма и обещания. Раждат се от осеменената мрежа, после умират в отегчената мрежа и никой не ти е виновен, че си се вързал.

Виртуалната раса. Щом има виртуален пол, защо да няма и виртуална раса? В мрежата аз мога да бъда негър, китаец или папуас, ако пожелая.

Но хората си сменят расите и в истинския живот. Американката Рейчъл Долежал от град Спокейн по рождение е синеока блондинка, но в един момент се осъзнава, че всъщност е негърка. Боядисва си косата тъмна, маже се с крем за тен без слънце и си сменя името на Нкечи Амаре Диало, така й звучи по-африкански. Жени се за негър, но по-късно той се развежда, явно е разочарован от белотата на задника й. Сигурно не й е стигнал кремът.

В качеството си на негърка Рейчъл се издига в организацията NAACP (Национална асоциация за напредъка на цветнокожите) и дори става председател на клона в град Спокейн. Това е стара, влиятелна и богата организация, така че тя се нарежда сред първенците на града. Успява да се уреди за полицейски омбудсман и да преподава в Източния университет на щата Вашингтон курсове по различни афроамерикански теми. През 2015 г. съвсем й избива чивията и започва да се оплаква по медиите, че е била жертва на престъпления, породени от расова омраза. В едно интервю показва снимка на негър, който бил истинският й баща.

Естествено, на родителите й им писва и заявяват публично, че в Рейчъл няма и капка негърска кръв. Изследване на професионален генеалог показва, че сред дедите й има немци, датчани, шведи, чехи и нито един негър.

Но по-интересното е, че вече разобличена, тя продължава да се прави на негърка. Според нея расата не е кодирана в генома, расата е социално явление