Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Нова светлина около бягството на Гешев зад граница - убит е в засада край с. Куклен на 9.09.1944 г. Никола Гешев в работиня си кабинет

Безспорно Гешев е една от най-ярките личности в България преди 9 септември. Неговата съдба остава неясна и до днес, а версиите за това какво се случва с него след като изчезва са десетки.

В последните години у нас се налага мнението, че Гешев остава жив – успява да избяга и се укрива зад граница – в Истанбул, Буенос Айрес, Канада, Москва и къде ли още не.

Сега обаче ви предлагаме откъс от най-новата книга за Гешев, „Никола Гешев. Убит край с. Куклен” от Недю Недев, в която авторът твърди точно обратното – че е убит край с. Куклен.

УБИТ НА 9.IХ.1944 Г. КРАЙ СЕЛО КУКЛЕН, ПЛОВДИВСКО

Седми септември 1944 г. бил от ония слънчеви дни в столицата, които греят с мека и галеща топлина. Градините били обсипани с прежълтели гергини и гладиоли, сякаш орнаменти на килим, овошките натежали от плодове. Природата разгръщала своите щедрости и замайващи красоти.

Съвсем друга била политическата обстановка. Трамваите се готвели за стачка. В столицата пламвали макар и плахи опити за протести и антиправителствени акции. Най-важното било друго – Русия обявила война на България. Правителството на Константин Муравиев издало постановление българската войска да не се съпротивлява на навлизащите в страната съветски войски. Това събитие парализирало живота и коренно изменило обстановката.

Паника и вълна от емиграция обхванали прохитлеристките среди. Бившият министър-председател проф. Александър Цанков, бившият министър на вътрешните работи Петър Габровски, бившият министър Христо Статев, проф. Асен Кантарджиев, проф. Любомир Владикин, Иван Дочев, водач на българските национални легиони, и други, около 300 души, напускат страната.

Отделението, на което Гешев е шеф, се състояло от 140 души. От тях 20 души били групови началници, те били железният скелет, на който се опирал полицаят. От тях 17 души забягнали или изчезнали и следите на повечето до ден днешен се губят. Защото са избити от комунистическите тройки.

На 7 септември 1944 г. на трамвайната спирка в Павлово Никола Гешев с раница на рамо бил забелязан от по-сетнешния министър на просветата Кирил Драмалиев, стар жител на София, активен участник в политическите борби, член на Националния съвет на ОФ. Той го познавал добре. Полицаят бил съсредоточен, но спокоен, сам, без никакъв придружител пътувал с трамвая към центъра на града.

Това е върховен момент. Сякаш бил дошъл завършекът на двадесетгодишната фронтова битка.

В бележките, оставени от Веселина за хаотичните септемврийски дни на 1944 г., предизвиква интерес датата на раздялата. Нейните сведения са ценни, затова ги предавам така, както ги е написала при разпита на 18.IХ.1944 г.:

“Напоследък стана много загрижен дори чувстваше една апатия към всичко. Не се хранеше, не желаеше да говори, нагрубяваше ме за нищо и никакво. Това обстоятелство продължи до 8 т.м. Сутринта отидохме до трамвая, обикновено той отиваше след мен на работа, а мен праща с първия срещнат трамвай да тръгна. Целия ден на осми не се видяхме.

На обяд не дойде. Забравих да подчертая, че няколко дена преди това рано сутринта имаше тревога. Аз обикновено се крия в Княжевското скривалище, а той отива към гората или бяга с кола, ако има такава.

Облече си балтона, но по мое настояване и когато се върна вечерта, палтото остана в Дирекцията. Това започна да ме шокира, аз постоянно питах защо не си връща обратно палтото, дори го закачих да не би да има намерение да ме напусне. И на 8 т.м. след обяд той, за да не се усъмня повече, изпрати към 5 часа едно младо момче от неговите с един куфар, в който беше поставено палтото, като ми каза същевременно, че Гешев ще дойде по-късно.

Заедно с разузнавача, името на когото не зная, младо момче, дойде и неговата машинописка, сега деловодителка г-жа Жени Стоянова… Третото име не съм положителна дали е Костова или друго и ми даде 11 000 лева пари. Аз започнах да плача, като мислех, че той вече не ще се върне, Жени ме увери, че той й казал само да ми предаде парите и каже, че ще се върне вечерта, като не знаеше нищо повече. (Други свидетели твърдят, че тази среща е станала на 7.IХ. – бел. авт.) Напоследък г-жа Жени работеше в Централното управление на спирка “Шипка” на ул. “В. Търново” № 9. Така и стана.

Към 8 и колко часа, но не по-късно от 9 часа, Гешев дойде с цигара в уста. Още с влизането си почна да разправя, че бърза по работа. Отказа да вечеря. Беше облечен в светлосив костюм без шапка, черни обувки и не се беше бръснал 2–3 дена, та изглеждаше почти страшен. Попитах го къде отива. Вечният му отговор на подобен въпрос е бивал: “Забранявам ти да ме питаш къде отивам, когато се касае за работата ми”.

Попитах го ще се върне ли, отговори ми “да”. В случай, че не се върне, попитах го на кого ме оставя.

Вместо отговор на въпроса, каза ми да не го ядосвам, че сега ще тегли един куршум на мене и един на него. Аз се уплаших и престанах да го питам. Всичко това се развива в не повече от 5–6 минути. Помолих го да го изпратя и това не ми позволи. Оттогава никакъв не се яви. На излизане ми хвърли 6–7000 лева пари. На другата сутрин, тъй като движението по улиците беше възпрепятствано, аз не отидох на работа. Отидох в неделя, но работа пак нямаше. Явявах се на ул. “Мърфи” № 13, където беше се евакуирала службата ни. В понеделник, според съобщението на радиото, явих се на работа и от там с група колеги дойдохме в Дирекцията, за да си получим нови открити листове за свободно движение. Оттогава не съм напускала Дирекцията до днес.”

В България, а може би и в света, изявяваш ли се, не може да не се появят завистници, ще ти прикачат най-малкото прякор или прозвище, не ще се отървеш от злословие и клевета. Отровната стрела е насочена към едно от най-ценните му качества – горене в работата. “За агента Гешев съм чувала от полицай, че той, ако се научи през време на венчавката си, че има нейде комунисти, ще остави булката си недовенчана и ще отиде да разкрива конспирацията им.” Жегват го, подиграват го за усърдието му, искат да го представят за педант и службогонец. Венчавката, разбира се, е станала, но бракът с Веселина, която толкова много го обича, просъществува само няколко месеца.

От нейните спомени разбираме, че моментът на раздялата е на 8.IХ. около 8 часа вечерта.

Персонални промени в Дирекцията на полицията още не били извършени, макар че новият министър на вътрешните работи Вергил Димов казал на подполковник Сава Куцаров да си подаде оставката и му търсел заместник.

Конюнктурата била толкова безизходна и отчайваща, че такива силни личности, като генерал Кочо Стоянов, полк. Славейко Василев, подп. Сава Куцаров, кап. Димитър Радев, сметнали за необходимо да не напускат страната и свършват със самоубийство. Изглежда, бе дошъл някакъв край, но нямаше време нито за анализи, нито за равносметка.

Тримата най-опитни полицаи – Никола Гешев, Андрей Праматаров и Любен Димитров (началник на Отделение “В”), отрано имали план за бягство. Последният им ден в столицата бил 8 септември. Всичко, каквото трябвало да извършат, преглеждане на архиви, снабдяване с валута, злато, шифровка на секретни сътрудници, било извършено.

Вечерта взели влака за Пловдив, като предварително позвънили на пловдивския областен полицейски инспектор Димитров. Той ги посрещнал на гарата и преспали в тайна квартира.

На 9.IХ.1944 г. сутринта Никола Гешев и Праматаров били видяни от Борис Велчев и други свидетели в Пловдив. Пиели кафе в центъра на града. Това е важно и безспорно, че се намират в Пловдив. Също твърди и Ангел Вагенщайн.

Оттук започват предположенията и легендите. За коя граница тръгнали да бягат?

Една от версиите казва, че пътуват за българо-гръцката граница; други твърдят – българо-турската граница. В секретното досие на Праматаров, което не е отваряно 50 години, четем:

“На 8.IХ.1944 г. заедно с Никола Гешев и други полицаи прави опит за бягство в Турция, но не успява.”

Краят му е увенчан с порой от слухове, срещи, фантасмагории и най-различни легенди. В националната история няма друг такъв случай като неговия. Намесват се ЦРУ, КГБ, израелските служби и други. Около него витае вихър, който върви като кинолента.

– Срещнали го в Истанбул, бил заедно с Ким Филби – не, бил в Буенос Айрес – не, следвал курсове в Москва, завърнал се и докладвал всичко на цар Борис. Вербувал Т. Живков и ръководел БКП чрез мощната си агентура. Митологизиран като национален герой, защото се е борел срещу комунизма, след неговия крах той е обкръжен с ореол като апостол и светец. В цялата тая еуфория се появява една бариера – той мълчи, отникъде не се обажда? Защо, няма заплаха, няма опасност? Защо? Защото апологията и фантасмагориите са едно, а суровата реалност друго. Гешев мълчи, защото е убит от засада на 9.IХ.1944 г. надвечер край с. Куклен, Пловдивско.

Нека видим как се доказва това твърдение. Един от авторите, който създава добра книга за него, е Добри Желев, той е упорит издирвач на документи и сведения. В книгата му четем: “В началото на 1990 г. двама души, които научили, че се занимавам с тази тема, дойдоха при мен и ми заявиха, че това е станало при с. Куклен, Пловдивско.” Минава малко време, започва хаосът и необуздаността на прехода. Осведомителите почувствали, че поемат голяма отговорност и, както авторът пише, “отказаха да сътрудничат”.

Същото повтарят и лицата, които обесват Трайчо Костов. Непосредствено след 10.ХI.1989 г. обявяват, че ще говорят, но като виждат урагана, който се завихря, се изплашват и изчезват. Тези пък, които изкопаха цар Борис от гроба в Рилския манастир и го пренесоха в парка Врана, а после и него унищожиха, останаха абсолютно неизвестни.

Факт е обаче, че трима души научават за убийството на Гешев при с. Куклен, Пловдивско. Това не са обикновени лица. Те са министърът на вътрешните работи Антон Югов, началникът на “Държавна сигурност” Димо Дичев и пълномощникът на ЦК на БРП(к) за Пловдив Руси Христозов. Запознати със случая, те вземат клетвено решение да го запазят в тайна.

За пръв път научих за това нещо от Димо Дичев. Той подготвяше за печат първия том на своите мемоари, които после бяха издадени от Партиздат. Дичев ме помоли да прочета този том и да му дам бележки. Това ставаше в Банкя в почивния дом на БКП. Имахме време и дълго разговаряхме на исторически теми. Атмосферата позволяваше и зададох въпрос къде е загинал Гешев? Бай Димо беше много трениран функционер. Бил е разпитван от Гешев и добре го познаваше. В отговора си не влезе в подробности, но каза, че е станало сражение край село Куклен, Гешев попада на засада и там е убит.

Двадесет дни преди да почине на 18.ХII.1990 г. Руси Христозов споделя, че “решили да запазят този факт в тайна и да не го оповестяват на никого”

Същото потвърждава и Антон Югов преди смъртта си. Няма основание да предполагаме, че тези хора измислят тази история. Те са запознати с тази мистерия. Може да не са нейни организатори, но те са нейните мистификатори и прикриватели. Времето потвърди тяхното свидетелство. Гешев изчезва и никога никъде не се показва. Защо? Защото е убит. Той допуска смъртоносна грешка като на 9.IX. сутринта се показва в центъра на града, когато той е бил завладян от силите на Отечествения фронт.

Опонентите продължават да твърдят, че ястреб като него не може така да загине. Но историята показва, че всеки има сляп случай. Нима не бе заловен по тоя начин и великият Апостол? В световен мащаб се споменава за Магелан, направил първото околосветско пътуване, и загинал нелепо в една случайна схватка с бушмените. Твърдението на тримата хардлайнери е категорично и то слага край на еуфорията около смъртта на легендарния полицай.

Из „Никола Гешев. Убит край с. Куклен”

Книгата може да поръчате тук!

Коментара ()

Вашият коментар