“Палестинците са най-добрите ни приятели, с тях се карат само политиците", казват израелци

Светините в Стария град са разпределени между християни и мюсюлмани, някои дори процентно

Тръпки побиват всички, които някога са ходили в Йерусалим, след решението на Доналд Тръмп.

На ниво обикновени хора няма никакъв проблем. Араби и евреи от години живеят като приятели. Някои се наричат дори братя, което е истински шок за европейците, свикнали с размирните новини от района.

Разликата е единствено в това, че израелските райони в Йерусалим са чисти и подредени, а арабските много приличат на българско ромско гето - по разбитите улички се хвърлят боклуци, текат рекички с неизвестни течности, търкалят се прокиснали плодове и зеленчуци.

Кошмарната мръсотия се констатира от всеки чужденец, който бърза да сподели впечатленията си пред общителните израелци. Самите те търсят контакт с туристите и не пропускат случай да им кажат, че начинът на живот и мръсотията нямат нищо общо с

топлите човешки отношения

между араби и евреи.

"Различията не ни пречат, ние живеем заедно, помагаме си, най-близките ни хора са комшиите ни араби", сподели преди време пред "168 часа" мъж на около 50-те, който със съпругата си се разхождаше в центъра на Йерусалим. Според нея конфликтът с палестинците е само на политическо ниво и няма нищо общо с отношенията между обикновените хора.

Възрастната двойка недоумява

защо властимащите от двете страни не се вслушват в тях, а всячески нагнетяват напрежение. "Да, арабите могат да живеят в мърсотия, но повярвайте - те са добри хора, в неприятни ситуации те са ни помагали най-много. Сред тях са и най-добрите приятели", обяснява възрастната двойка.

Това е в ярък контраст със ситуацията в града. Независимо от приятелските отношения, за които свидетелстват и други израелци, Йерусалим е опасан от бетонни стени и бариери.

Зад тях са палестинските квартали.

Доскоро се смяташе, че арабите са около 40% от населението на Йерусалим, но последните данни сочат, че вече надминават 55% от едномилионния град.

Около загражденията задължително патрулират войници, въоръжени с автомати.

Израелската армия е буквално навсякъде. Когато си почиват, те сядат в кафенетата редом с чужденците и никога не изпускат оръжието си.

Въоръжени пазят и палестинските територии. Още на контролно-пропусквателните пунктове те щателно проверяват туристите, чиито екскурзоводи показват куп документи, че с групата са се запътили към даден манастир.

Туристическите групи, които ежедневно сноват между еврейски и палестински територии, задължително са придружавани от двама екскурзоводи. Единият проучва маршрута предварително,

съгласувайки

със службите

от двете страни посещението.

Крехкият баланс най-силно личи около Хълма на храма и Стената на плача. За евреи и християни Храмът е дворецът на цар Соломон. В момента обаче той е арабска територия и е превърнат в джамия, която се охранява от въоръжени палестинци. За мюсюлманите монументът е мястото, от което Мохамед се е възнесъл. Затова християните още на входа са предупреждавани да не влизат в джамията, защото могат да бъдат помюсюлманчени насила. Ето защо християните предпазливо обиколят само градината около него, след отправят към Стената на плача. Всъщност това е подпорната стена на Хълма на храма и там евреите оплакват разрушаването му.

Крехкият баланс личи и на Божи гроб, който се контролира от три църкви - гръкоправославната, римокатолическата и арменската, а ключовете се държат от мюсюлмани.

Всички тези църкви имат служби по график, който се спазва стриктно. Православните са в 1 часа през нощта, 3 часа по-късно е времето на арменската църква, а католическата започва в 6 сутринта.

Ако някой го наруши, започва караница между свещениците, която нерядко прераства и в бой.

Как израелската полиция решава проблемът, четете в хартиеното издание.