През октомври парламентът прие промени в Гражданския процесуален кодекс, насочени към подобряване положението на длъжниците и респектиране на частните съдебни изпълнители. Имаше противоречиви предложения, които не бяха приети, а някои от промените пък са доста сериозни и трябва време, за да се видят резултатите. Но е ясно и трябва да се признае заслугата на всички колеги, които работиха по темата - направи се немалко, за да се намалят таксите на съдебните изпълнители и случаите на произвол в сектора.

За съжаление нищо не се направи тогава за намаляване на адвокатските хонорари в тези производства. Особено в изпълнителния процес има възможност за огромно несъответствие между дълг от 30 лв. и хонорар от 250 лв. например. Продължава да не се прави нищо и за ограничаване на произвола на колекторите, т.нар. фирми за събиране на дългове. Второто бих нарекъл престъпно бездействие от страна на държавата в бизнес за около 2 млрд. лв., който засяга не само пари, а преди всичко обикновени човешки съдби.

По темата за адвокатските хонорари ще има развитие и колкото и да се съпротивляват адвокати и депутати (интересно е, че почти всички от комисията по правни въпроси в 44-тото НС са адвокати) ще се наложи да ги регламентират адекватно. Преди дни стана ясно решението на съда на ЕС. Според него редът, по който у нас се определя тарифата за минималните адвокатски възнаграждения – от самата адвокатска гилдия, без да има законово определени критерии и без възможност за ефективен контрол от страна на държавата в защита на обществения интерес, противоречи на европейското право.

Но по темата за събирането на дългове от фирми, които не подлежат на никакви законови изисквания и които имат, меко казано, странни практики в контакта с клиентите си, няма никаква воля дори за дебат. И това е страшно, срамно и абсурдно. Да оставиш този бизнес да се регулира от доброволно сдружение на няколко фирми, в което не членуват всички представящи се за колектори, а и да членуват, няма правна норма, която да ги задължава да имат конкретно и адекватно поведение при регистрация и изпълнение на тази дейност.

Страшно е, защото гласност на темата се даде от медиите (вкл. след анализ във в. “168 часа”), но политиците не дават решение и продължават да го бавят. И докато се мълчи, се прави внушение, че по време на европредседателството държавата ще се занимава с други, по-важни въпроси. А не с такива, които засягат 2 млн. души - толкова са делата при колекторите.

Страшно е, защото от асоциацията на колекторите продължават да се хвалят по лъскави форуми и кръгли маси с огромния оборот от дела и суми, които събират и които банките и кредиторите им поверяват, а не предприемат никакви видими действия, за да осветлят този бизнес и да го отдалечат от представата за събиране на дългове с бухалки.

Нужни са закон, изисквания и ред за дейността, отговорност, държавна институция, която да следи в този бизнес да няма произвол. Само с обещания от политиците и пожелания от фирмите с интереси в тази дейност няма да стане.

Потресен съм, но през последните два месеца забелязвам следната тенденция в работата на колекторите – представят се за частни съдебни изпълнители масово в различни региони на страната. Редуват се – веднъж плашат хората с посещение на място за респектиране, следващия път ги плашат, че “ЧСИ ще им вземе всичко”. Дори самите длъжници се усъмняват в тези закани, защото и да не си юрист, не звучи логично за дълг от 100 или 1000 лв. някой още утре, без да те е търсил досега, да ти опише и продаде апартамента или да ти вземе инвалидната пенсия.

Явно фирмите за събиране на дългове целят да заобиколят съдебните изпълнители и едва когато положението стане неспасяемо, да ги търсят за събиране на иначе безспорни вземания. Или умишлено искат да дискредитират системата на ЧСИ.

Какво имам предвид? Случаите засягат не само погасени дългове, има и реални дългове от бързи кредити, банки и прочее, които въобще не са в хипотеза на изтекла давност. Казвам реални, защото не са погасени и са напълно изискуеми по съдебен ред, за тях има и изпълнителен лист. Но какво правят колекторите?

Първо звънят на длъжниците, уведомяват ги, че се обажда колектор, и им дават срок за доброволно изпъление “утре”, в противен случай “идваме с ЧСИ да правим опис и запор, ще продадем жилището”. Пояснявам и още нещо - те реално не са дали случая (въпреки че имат изпълнителен лист) на ЧСИ, а се опитват все още да си ги съберат сами, но използват фигурата ЧСИ за параван. И тъй като са ликвидни вземания, реални, едва ако не им платят доброволно, ги дават на съдебен изпълнител. Но винаги опитват играта на добро и лошо ченге, ако мине номерът.

Продължават и случаите, в които се търсят дългове, погасени по давност. Не само от сметки за телефон и услуги, но и за погасени по давност суми по банкови кредити от 2004 г. например, по които никога не са предприемани никакви действия по принудително събиране.

И тук проблемът не е в търсенето им. По действащия Закон за задълженията и договорите у нас погасените по давност дългове не престават да съществуват, няма я възможността за събирането им по съдебен ред, така да се каже, т.е. остава само доброволното плащане.

И ето го проблема. Масово сътрудниците на фирмите за събиране на дългове лъжат хората, че продажбата на дълга от предишния им кредитор е подновила давността, използват всякакви заблуди. Даже им предлагат бонуси и намаляване на дълга, ако платят доброволно поне десет процента от сумата. Тук целта е просто с направеното плащане да се признае дългът и да се поднови давностния срок. Но това не се обяснява на хората, напротив, въвеждат ги умишлено в заблуждение. И отново се повтаря заканата “Ако не платиш доброволно, утре идва ЧСИ”. Важно при погасените по давност дългове е именно това, че те не могат да се съберат от съдебен изпълнител. Но пък заплахата със съдебен изпълнител, признавам, звучи респектиращо.

Тези случаи са потресаващи за беззаконието, в което се намира нашата държава, претендираща да е изпълнила препоръките за съдебна реформа. Всичко това е много притеснително на фона на тишината откъм сградата на Народното събрание, омбудсмана и асоциацията на колекторите.