Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Менгеле води спокоен селски живот след края на войната

Касапина на Балканите купува свободата си с тайното Хърватско съкровище.

Д-р Смърт умело се измъква от преследвачите си, но на 68 години се дави в Бразилия.

За едни справедливостта идва късно, а за други - никога. Гонейки част от престъпниците, избягали в Аржентина, властите често изпускат други, които така и не са съдени за своите деяния.

Касапина на Балканите, или Анте Павелич, например никога не е изравен пред съда за своите деяния. А те били толкова ужасяващи, че дори коравосърдечните нацисти се отвращавали от тях. Немският командир на Независимата хърватска република генерал Едмунд Глайзе фон Хорстенау докладвал в Берлин, че "според достоверни източници от многобройни германски военни и цивилни наблюдатели… усташите (нацистите в Хърватсия - бел. ред.) са напълно обезумели". По-късно той заявил, че "хърватската революция е най-кървавата и ужасна от всички, които съм виждал с очите си в Европа от 1917 година насам".

Усташките военни части на Павелич правели насилствени религиозни обръщания, депортации и убийства, за да прочистят етнически Хърватия. Тяхното кредо гласяло:

"Убий една трета, прогони втора трета и обърни вярата на останалите". Сърбите били принудени да носят на ръцете си ленти с буквата П (православен), а евреите - буквата Ж (от Zidov - евреин). Усташите използвали примитивни инструменти, за да убиват жертвите си - ножове, брадви, чукове и други метални сечива. Характерен метод за екзекуция бил връзването на двама затворници с гръб един към друг и хвърлянето им в река Сава.

Павелич бил лидер на Независимата хърватска република, отговорен за смъртта на 80 хил. евреи, 30 хил. роми и над 500 хил. сърби.

След края на Втората световна война той получава подкрепата на Ватикана и успява да избяга. Ключът към оцеляването на Павелич е така нареченото Хърватско съкровище, което всъщност не е нищо повече от личното богатство на Анте, събирано от концентрационните лагери и жертвите му на Балканите.

В замяна на златото, което Ватиканът съхранява, Павелич получава прикритие до 1948 г. в Италия, а след това и фалшив паспорт, който му помага да избяга в Аржентина като останалите нацисти. Установил се в Буенос Айрес и живял абсолютно необезпокоявано. Дори се издигнал до съветник по сигурността на правителството на Хуан Перон.

Спокойствието на престъпника е нарушено през 1957 г., когато югославското правителство го открива. Ръцете на сърбите са вързани, те не могат да го осъдят, но могат да изпратят убийци, които да сложат край на живота му. Въпреки сериозните рани Анте оцелява, но вече изпитва сериозен страх за съществуването си. Затова на 28 декември 1958 г. бяга за втори път в управляваната от Франсиско Франко Испания.

Година по-късно Касапина на Балканите умира спокойно в новия си дом в Мадрид. Твърди се, че това е в резултат на усложнения от раните му. Така все пак Югославия намира справедливост.

Възмездието избягва по подобен начин и един от най-големите изверги на човечеството - доктор Йозеф Менгеле. Ангела на смъртта бил издирван от почти всеки войник на земята, но той майсторски се измъквал от правосъдието.

В първите години след края на Втората световна война Менгеле се криел в Западна Германия като Фриц Холман - името, което се появи на документите му за освобождаване от армията. Преди това да се случи обаче, Менгеле бил заловен от американските войници и отведен в лагера за военнопленници. Там фалшивите му документи били разглеждани от следователите и за негово щастие успели да ги заблудят. Затова Ангела на смъртта бил освободен от американската зона през лятото на 1945 г.

През следващите няколко години Фриц Холман работил във ферма в Бавария и често пътувал до родния си град Гюнцбург, за да види жена си. През 1948 г., когато Европа започнала да става прекалено опасна за него, той решил да последва някои от колегите си в Аржентина.

Менгеле започнал да си води дневник, в който наричал себе си Андреас. В него разказва, че успешно е заминал за Австрия през 1949 г. е и прекарал нощта само на около километър от италианската граница. Нямал паспорт, но липсата на документи не представлявала особен проблем за него. По това време симпатизантите на режима, работещи като трафиканти, прекарвали евтино нацистите през границата.

В своя дневник той не споменава цената, нито името на човека, който му е помогнал. Преминаването на границата му отнело около час. После хванал влак в 5,45 часа за Стерзинг - град, в който живеели много германци. Там се срещнал с италианец, наречен Нино, който предоставил на Менгеле валиден немски паспорт срещу секретната парола "Розмарин". Той бил валиден до 1945 г., за да изглежда така, че Менгеле е прекарал войната в Италия.

След това благодарение на солидна сума пари и верига от помагачи Доктор Смърт започва своя поход към Генуа. Там получава паспорт на Международния червен кръст от симпатична жена в швейцарското консулство, а хърватски лекар му предоставил предварителен ваксинационен сертификат.

В Генуа за кратко го задържат, но късметът отново му се усмихва и го освобождават. Даже, за да се извинят за "грешката", италианските власти му осигуряват билет за втора класа на кораба "Северна кралица", който отплава за Аржентина.

Там той спокойно се разхожда в градината на новия си дом, прави си мебели, заработва като журналист и писател и изучава растенията и животните.

Менгеле живее спокойно в Аржентина, докато не залавят Адолф Айхман. Затова той бяга първо в Парагвай през 1958 г., после в Бразилия. Здравето му се влошава от страха за възможното предстоящо залавяне. Но това така и не се случва.

Той умира на 68 години, давейки се през 1979 г. на бразилското крайбрежие. Обикновена глупост или удар, така и никой не разбира, но Менгеле не плаща и с ден от живота си за всички онези деца, които някога е измъчвал в концлагерите на нацистка Германия.

Същия късмет има и Мартин Борман, един от най-верните хора на Хитлер. Любопитното е, че и той умира на свобода в Аржентина, и то в ръцете на самия Менгеле.

За Борман първоначално се твърдяло че се е самоубил. Всъщност, той бяга заедно с Адолф Айхман в Аржентина. Минава през тунели и тресавища, за да не бъде заловен, а след това се отправя към Парагвай.

Но съдбата не е толкова благосклонна към него. На свобода, избягвайки своята смъртна присъда, той прекарва едва 15 години, докато не поваля рак на стомаха. Ангела на смъртта се опитал да излекува Борман, но не успял.

Коментара ()

Вашият коментар