Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Проститутките - от жрици до магистралки. Нищо не могло да убие "най-трудната професия" през времето

Наричат я "най-древната професия", но много изследователи са категорични, че това е доста преувеличено твърдение. Всъщност е достатъчно древна и достатъчно издръжлива – зародила се още в древна Месопотамия и продължаваща да съществува и до днес.

В епохалния си труд "Най-трудната професия" изследователят Нилс Юхан Рингдал представя уникален обзор на проституцията и проследява развитието й като огледало на обществото, семейния живот, мястото на жената и формите на любовта. В изследването си авторът подчертава, че проституцията е специфичен културен продукт, възникнал в храмовете на богинята Ищар в древна Месопотамия – според някои теории още през 6500 г. пр. Хр. Тогава момичетата, които живеели в храмовете, били истински жрици – със специални привилегии и "божествени задължения". Едно от тях било т.нар. "свещени бракосъчетания". Рингдал пояснява: "Избрана "годеница" от храмовите жрици участвала в ритуално съвкупление, т.нар. йерогамия, при което в ролята на младоженеца влизал царят. Според тогавашните вярвания плодородието на земята трябвало да се подсигури чрез съчетаването на земния владетел със свещенослужителка на богинята. Тези ритуали със сексуален привкус се извършвали най-често преди и по време на жътва." Специалисти смятат, че в храмовете на Ищар се извършвали и множество други сексуални церемонии, много от които срещу дарения за храма. Все пак на жриците се гледало като на богини, използващи телата си не просто за да даряват удоволствие, а за да гарантират плодородието и мира.

В древен Картаген пък било привилегия за младите момичета да бъдат избрани да служат в храма на богинята на любовта. Там те предоставяли удоволствия на непознати мъже, но така печелели специален статут и събирали пари за зестра. В Древен Египет също съществували проститутки – за това свидетелстват стари папируси и надписи в различни гробници. Често са изобразявани как свирят на музикални инструменти или директно в предизвикателни сексуални пози.

В "Най-трудната професия" се разглеждат и сведения за проституцията в Древна Индия: „Стари санскритски текстове съобщават за "обикалящи" жени, за жени "скитници" и за "сексуално активни неомъжени момичета". Срещат се указания, че тези жени са се продавали. Често се намеква, че "публичните жени" се обличали главно в червено. Даже златните им накити блестели в червеникаво – защото битувало вярването, че този цвят гони демоните. Цветът закрилял всички, решили да живеят в сивата зона на морала. (…) Най-старата индийска проститутка, чието име е известно, се казвала Амбапали, позната и като Амрапали. Тя живяла около 500 г. пр. Хр. и била навярно най-образованата и най-богатата в тогавашна Магадха. Амбапали се превърнала в историческа фигура благодарение на връзката си с княз Сидхарта Гаутама от Капилавасту в северната долина на Ганг, който под името Буда положил началото на нова религия."

В класическа Елада единствените лица от женски пол, приемани от мъжете като почти равни, били добре обучените луксозни проститутки – хетерите. "Аспазия, Фрина и други гръцки хетери в много отношения са първите свободни жени в световната история. Живелите преди тях египетски, месопотамски, лидийски и персийски принцеси отговаряли на образователния стандарт на своето време: умеели да танцуват, пеят и рецитират. Само че те се сдобивали със статуса си по рождение, докато гръцките хетери сами си пробивали път в обществото, откупували свободата си, превземали литературата, тренирали телата си и чрез тях упражнявали много по-голяма власт върху високопоставените си съвременници от всяка близкоизточна принцеса.", пояснява Рингдал. През VI век пр. Хр. в Атина и в пристанищния град Пирея можели да се купят и женски, и мъжки проститутки, като над тях се осъществявал държавен контрол. "Древните гърци разделяли сексуалните труженички в три категории според обществения им статус – пише изследователят. - На най-долното стъпало на социалната стълбица стояли "деиктридите" – "момичета на показ". Те заставали на прозорците или вратите на бордеите и чакали клиенти. Мнозинството от тях били робини и живеели в мизерни условия (…) Значително по-приятен бил животът на аулетридите. Тези момичета умеели да пеят и танцуват, били свободни и сравнително образовани. Те били поръчвани за забавление на частни компании. Не им налагали никакви законови ограничения. Още по-свободни били "хетерите", или "придружителките": те разполагали с много повече свобода от законните съпруги на гражданите. Преброяването на атинското население около 400 г. пр. Хр. регистрирало 135 официални хетери."

В императорски Рим изобилствало от бордеи, в които работели както свободни римляни, така и роби, както жени, така и мъже. Освен това мнозина от богатите били убедени, че имат право да спят с робите си и дори да ги предоставят на други срещу заплащане. Римляните обичали да наемат красиви проститутки за пиршествата си. Секс срещу заплащане се предлагал и в обществените бани, както и в театрите. Дори жени от високопоставени семейства се промъквали понякога в бордеите, някои за да се позабавляват, други за да припечелят нещо допълнително. Твърди се, че самата императрица Месалина предлагала тялото си, но под чужда самоличност.

 През късното Средновековие публични домове вече имало в цяла Централна Европа. През 1495 г. обаче бил диагностициран първият случай на сифилис и болестта бързо се разпространила. Новата болест повлияла на цялата социална и културна история. Ерцхерцог Максимилиан I издал декрет, в който твърдял, че за пренасянето на болестта отговорност носели главно проститутките. XVI век преминал под знака на религиозни брожения, движения, пропагандиращи морално пречистване и закриване на огромна част от бордеите в Европа. И въпреки че проституцията вече се сдобила с лоша слава, през XVII век на историческата сцена се появила нова фигура: тази на куртизанката. Някои от тези жени стигнали дори до статут на кралици.

Но платената любов, дори и забранявана на много места, останала търсена, за да стигне до нов разцвет през XIX век. Нилс Юхан Рингдал пояснява: "По преценки на парижката полиция през 1860 г. в Париж работели около 30 000 проститутки, въпреки че в официалните документи били вписани само 6000. През следващите десетилетия броят им нараснал главоломно. По отношение на броя на проститутките Лондон можел напълно да съперничи на Париж, но Франция си оставала Меката на платената любов. В Париж, Кан и Марсилия на 10 000 мъже се падали повече от 50 регистрирани от полицията проститутки – това означава по една на почти 200 мъже на възраст 15-49 години. Имаме всички основания да предполагаме, че по онова време френските мъже са правели много повече секс с проститутки, отколкото със съпругите си."

 През 1870 г. редовните медицински прегледи и регистрирането на проститутките придобили статута на световна норма. Заради множество движения за нравственост обаче общественият контрол над проституцията бързо отпаднал. "Отпадането на регламентацията редуцирало броя на публичните домове, но "тайната" проституция в танцови локали и ресторанти се увеличавала – пише Рингдал. – Остава исторически факт, че през 1870-1930 г. – епохата на класическия империализъм – препитанието с проституция достигнало бум." 

През XX век проституцията претърпяла огромни промени. В "Най-трудната професия" се пояснява: "Половата просвета, политическата демократизация, социалното изравняване, евтините и достъпни контрацептиви довели до бърза сексуална еманципация на момичетата от средната и работническата класа. В тяхно лице професионалните проститутки срещали сериозна конкуренция.“ Нищо не можело обаче да "убие" проституцията, нито нравствените движения, нито войните, нито по-строгите режими, нито пълната й забрана в много страни.

Кои са най-известните куртизанки, четете в хартиеното издание на "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар