Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бомбата, която ще унищожи света

Преди половин век Съветският съюз се отказва в последния момент от термоядрен взрив, който може да подпали океана, сега Северна Корея се зарича
да изпълни апокалиптичния
акт, за да сломи врага

САЩ атакува, ООН сипе закани и санкции, дори Китай започна да си изпуска нервите. И въпреки целия този ужасяваш натиск Северна Корея не отстъпва. Най-странната държава в света продължава да живее по свои правила и да не зачита международния ред. Лидерът й Ким Чен Ун държи поданиците си гладни, но налива милиони долари в ядрената си програма.

А там, където не става с пари, става с много пари. Севернокорейският диктатор успя да си напазарува специалисти и технологии, с които да създаде своя ядрена бомба. Такава вече беше изпробвана и големите играчи за първи път повярваха, че враждебно настроеният режим наистина е способен за атакува с оръжие, което може да заличи градове и дори цели държави от лицето на Земята.

Най-уплашени са съседите Япония и Южна Корея, но опасността от глобален ядрен конфликт държи в напрежение и суперсилите. Лидерът Ким явно усети, че това е неговият момент на слава и сега

обещава нов

ядрен опит

Нещо повече, севернокорейците се заканват в следващите дни или седмици да извършат опит с водородна бомба над Тихия океан. И обещават шоуто да е бляскаво и невиждано по рода си.

"Нашият справедлив лидер заповяда да се готвим за извършването на

най-мощната детонация на водородна бомба

над Тихия океан", заяви в края на септември външният министър на Северна Корея Йон-хо. Думите му предизвикаха търсения ефект и враговете на Ким Чен Ун сериозно се заеха да проверяват дали наистина е способен да изпълни зловещата си закана.

Големият въпрос е колко точно ще е мощна водородната бомба на Северна Корея. Дали, увлечени в демонстрацията на сила, севернокорейците няма да прекалят и да тласнат планетата към гибел. Възможно ли е наистина да има толкова мощно оръжие, че за минути да изпепели всичко живо по повърхността на Земята.

На пръв поглед подобна опасност по-скоро става за сценарий на научнофантастична книга или филм. В своя роман "Парченце шлака" Александър Казанцев описва катастрофата на планетата Фаетон. След невиждан ядрен взрив започва неконтролируема термоядрена реакция в морската вода и

целият океан буквално експлодира

За секунди планетата е раздробена на малки парченца, които се присъединяват към астероидния пояс между Марс и Юпитер.

Това са фантасмагории, ще възкликнете, успокоени, че първо, няма как океанът да се взриви и второ, сме

достатъчно далеч

от Северна Корея, че да се притесняваме от техните опасни игри. Дали наистина романът на Казанцев е чиста фантастика? В историята на неуморната ядрена надпревара между суперсилите съществува прекрасен пример за това колко близо е било човечеството до опасността да се гръмне в главата при игра със заредено оръжие. Годината е 1961, денят е 30 октомври. Рано сутринта от летище Оленя на полуостров Кола излита руският бомбардировач Ту-95. Става въпрос за огромно ширококрило чудовище с четири двигателя, за което няма невъзможни мисии. Този път самолетът - гордост на съветската инженерна мисъл, трябва да напрегне всичките си сили, за да се издигне във въздуха с непосилния товар на борда. Целта на Ту-95 е да достигне остров Нова земя, където да пусне бомбата, която е здраво закрепена в металния му търбух.

Това не е каква да е бомба, а най-голямата, която някога е взривявана. Неслучайно остава в историята с прякора Цар бомба. По-интересното е, че руснаците планират тя да е почти два пъти по-мощна, но се отказват в последния момент. Страхуват се, че могат да предизвикат глобална катастрофа, която ще

сложи край на човешкия род

Но затова след малко.

На онзи 30 октомври майор Дурновцев изпълнява перфектно поставената му задача. Той достига предварително избраната точка и освобождава тежката почти 27 тона термоядрена бомба. Тя е снабдена с тежащ почти 800 килограма парашут. Царицата на всички оръжия за масово поразяване ще бъде взривена във въздуха, но това трябва да се случи след ценни минути, които ще дадат шанс на майор Дурновцев и екипа му да се отдалечат на безопасно място. С него лети и втори самолет-лаборатория, която да проследи последиците от термоядрения взрив. Той се случва на 4200 м над морското равнище, като за това време Ту-95 успява да се отдалечи на 39 км, а лабораторията - на 53 км.

Атомната и водородната степен експлодират през интервал от 4 милиардни части от секундата. Постигнато е налягане от 1 милион атмосфери и

температура от 10 милиона градуса

Взривът надминава проектната мощност и стига 58,6 мегатона. Гъбата се вдига на 67 км, а диаметърът й е 95 км.

Ударната вълна обикаля Земята три пъти. Огненото кълбо е с радиус 4,6 км и заради височината на взрива е съвсем обло. Цялата местност отдолу е изгорена. Горещината

причинява изгаряния от трета степен на 100 км околовръст

Йонизацията на атмосферата предизвиква радиосмущения на стотици километри от полигона в продължение на 40 мин. Свидетели са усетили взрива и го описват на хиляди километри от епицентъра му. Звуковата вълна достига до остров Диксън, отдалечен на 800 км.

Светът е ужасен, американците са достатъчно стреснати от невиждания апокалипсис. Съветският лидер Никита Хрушчов е постигнал своята цел да убеди врага, че разполага с достатъчно мощни оръжия да отговори на всякакъв вид агресия. И до днес продължава да се спекулира какво щеше да се случи, ако руснаците бяха пуснали над Нова земя два пъти по-мощна водородна бомба, каквито са първоначалните планове.

За нейното създаване са натоварени съветските академици Игор Курчатов и Андрей Сахаров. Конструктори са Виктор Адамски и тримата Юриевци в екипа - Бабаев, Трутнев и Смирнов. С времето те стават световноизвестни учени, а Сахаров се превръща в най-прочутия съветски дисидент. В началото авторите на амбициозния проект планират да създадат чудовище, което да взриви в атмосферата 101,5 мегатона, което е равносилно на 101 500 000 т динамит.

Бомбата е 3-степенна. Първата степен е атомна бомба с мощност 1,5 мегатона. Тя избухва и служи за взривател на втората степен - водородна бомба с мощност 50 мегатона. Двете бомби - атомна и водородна, са поставени в обшивка от уран 238, която е третата степен. Предвижда се термоядреният взрив да роди бързи неутрони, които да бомбардират урановите ядра и да предизвикат разпада им и нова атомна експлозия. Уран 238 е доста устойчив, така че добавянето му

повишава мощността на взрива до 5 пъти,

но пък радиацията се вдига 10 пъти. Така проектираната царица на всички термоядрени бомби ще разтърси сериозно Земята. Съветските учени обсъждат различни мрачни сценарии, като изместване на земната ос, активирането на унищожителни земетресения и вулкани или вдигането на радиоактивен облак, който бавно, но сигурно да погуби голяма част от живите организми на планетата.

С напредването на проекта "бащата" на Цар бомба Андрей Сахаров започва да разработва и друг мрачен сценарий в главата си, който много прилича на описаното в научнофантастичния роман "Парченце шлака". Руският учен е сериозно притеснен, че първият по рода си термоядрен взрив може да предизвика самоподдържаща се термоядрена реакция в океана. В такъв случай всичко е щяло да приключи много бързо. Подобна реакция

би раздробила планетата

и Вселената щеше да продължи своето съществуване без Земята и нейните обитатели.

Много по-късно след извършения опит Сахаров признава за своите терзания, които въобще не изглеждат чак толкова невероятни. Световноизвестният учен публикува своите "Спомени" и там разказва за опасенията на екипа му, че със своя Цар бомба са могли да предизвикат ядрена реакция в океана.

По този повод преди време журналистът Росен Янков разказа в "24 часа", че подобни опасения са изказвани и в екипа "Манхатън", създал бомбите за Хирошима и Нагасаки. Стига се до там, че един прекалено развълнуван учен е изваден от "Манхатън" и пратен в психиатрия.

Съветските учени могат да се

ползват с цялата мощ на държавата

и въпреки това им отнема почти 7 години, за да конструират Цар бомба. Имало е шанс тя въобще да не бъде пусната, след като Хрушчов посещава САЩ и светът за кратко вярва, че Студената война е пред своя край. След това обаче двете суперсили отново се хващат за гушите и Хрушчов нарежда на учените да форсират довършителните работи по адското оръжие. Според някои източници лидерът на СССР също се е уплашил от размерите на подготвения ядрен взрив и дал съгласието си да бъде махната урановата обвивка от Цар бомба.

И с половината си мощност съветското оръжие постига своята цел. Врагът е напълно убеден, че със Съветския съюз шега не бива и евентуална война може да се окаже и последната в историята на човечеството. Иронията е, че най-голямата експлозия в света може би има основна заслуга светът да се спаси от ядрена война. Двете суперсили осъзнават добре какво ще се случи, ако изстрелят ракетите с ядрени глави.

Сега светът е много по-различен от времето на Студената война. Все повече държави се натискат да имат свои ядрени бомби. Сред тях е и непредвидимата Северна Корея. Лидерът й Ким Чен Ун упорито изгражда образа на неуравновесен мегаломан. Дали точно такъв няма да сложи край на света?

Коментара ()

Вашият коментар