Наблюдавала изкачването му по стълбицата и смяната на евтините самолетни билети с частния самолет на приятел милиардер.

Смята го за опасно разсейващ.

След “Уимбълдън” 2004 г. Серина Уилямс се заканва: "Никога вече няма да изгубя от тази малка кучка”.

Несломима, недостижима, неудържима – такава е Мария Шарапова. Още на 17 г. тя става шампион и днес, тринайсет години по-късно, все още се бори да запази мястото си сред най-добрите в тениса.

Шарапова впечатлява с упоритостта си винаги да се завръща – след неуспехи, след травми, след допинг скандали. Освен това успява и да изненадва. Докато мнозина недоброжелатели очакваха да потъне в забрава, тя не само отново започна да печели титли, но и написа вълнуваща биография.

В “Неудържима: моят живот досега” Мария искрено говори за трудностите, за победите, за изпитанията, за радостите. Разбира се, не пропуска да спомене и любовта. Обръщайки се назад, тя си спомня с топли чувства за Григор Димитров: „Гледах го как се изкачва в ранглистата. Как сменя евтините хотели край магистралата в Мадрид – онези, които дори плъховете избягват, с апартамент в “Четири сезона” в Париж и “Карлайл” в Ню Йорк.

Гледах го как пораства от хлапе, което не искаше да плати допълнително за първа класа, когато пътува до Австралия, до мъж, който се движи с частния самолет на новия си приятел милиардер. След един от мачовете ми в Брисбън подари бели ризки с якички на всички членове на екипа ми, заедно с бележка, в която пишеше, че мечтае един ден и той да има такъв екип. И преди всичко между нас да приключи, вече имаше такъв екип. Гледах го как се превръща в самостоятелен човек, който сам взема решенията си, как се превръща в мъж.”

Шарапова дори искрено признава, че много се е учудила, когато той е проявил интерес към нея, тъй като го е възприемала преди всичко като „малко момче“. Споделя как, когато разбрала, че й иска телефона, първо го проверила в интернет: „Написах името на Григор в “Гугъл”, за да разбера възрастта му. Беше ли изобщо пълнолетен? Двайсет и една. Едва! Помня, че бях виждала едно хлапе да се разхожда из Уимбълдън, високо, слабо, с широка усмивка, която подсказваше, че е наясно, че изглежда добре. Тогава казах на треньора си: „Слава Богу, че не е от моето поколение, защото това щеше да е много опасно. Опасно разсейващо.”

Всъщност Григор е един от най-близките й сред играчите, защото Мария разкрива, че целенасочено никога не е създавала приятелки сред съперничките си. Много от момичетата неизменно се сближават, тъй като години наред обикалят по едни и същи турнири, но за Шарапова се носят легенди “че е от лед”, че дори не си говори с другите и при никакви обстоятелства не става близка с тях. Оказва се, че това не са преувеличени твърдения и тенисистката реално не търси приятелки, но не защото е студена или недружелюбна, а за нея това е въпрос на тактика. В книгата си тя обяснява: “Не се сприятелявах с другите момичета, защото това щеше да ме направи по-мекушава и лесна за побеждаване. Сама избрах да е така, сметнах, че можем да бъдем приятелки по-късно, когато се оттеглехме, когато щяхме да сме по-възрастни и доволни от живота. Но не и сега. Това поведение е най-голямото ми преимущество. Защо да се отказвам от него. Още преди да изляза на корта, някои от противничките ми са уплашени. Не желая да създавам приятели на бойното поле, защото това означава да се откажа от едно от оръжията си.”

Но пък тя успява да си създаде множество врагове. Най-изявената й противничка неизменно е Серина Уилямс. Според мнозина причината е, че през 2004 г. тогава 17-годишната Шарапова успява да победи напълно неочаквано за всички Серина на финала на “Уимбълдън”. Това е огромна радост за рускинята и огромен удар за американката, която е отишла с нагласата да защити двете си поредни титли от турнира. Мария разкрива, че след финала тя чува Серина да плаче в съблекалнята и това е една от причините Уилямс да я намрази: „Хората не спират да ме питат защо ми е толкова трудно да победя Серина: през последните десет години тя все ме бие. Спечелила съм 2 мача срещу нея, а съм загубила 19. Според мен основната причина се крие там в онази съблекалня. Мисля, че Серина ме намрази, защото бях едно кльощаво хлапе, което я победи – въпреки всички очаквания – на “Уимбълдън”. Мисля, че ме намрази, защото й отнех нещо, което й принадлежеше.

Мисля че ме намрази, защото я видях в най-лошия й момент. Но най-вече мисля, че ме намрази, защото я чух да плаче. Никога не ми прости за това. Скоро след турнира разбрах, че Серина казала на своя приятелка, която от своя страна ми предаде думите й: “Никога повече няма да изгубя от тази малка кучка.”

Шарапова не се обижда от думите или поне не го показва, защото нищо не й отвръща, просто постъпва така, както винаги – съсредоточава се върху играта си. Тя напълно разбира, че в тениса винаги си сам. Най-силната страна на Шарапова е, че трудностите я амбицират още повече, провалите я правят още по-жадна и по-упорита. Тя признава, че преди допинг скандала дори е обмисляла своето оттегляне от професионалния тенис, но след като е обвинена така несправедливо (според самата нея), решава, че ще продължи. В “Неудържима” обяснява: “Много фенове, много момичета се свързаха с мен, за да ми споделят, че са били вдъхновени от моя пример и моя живот Никога преди това не се бях замисляла за влиянието си над другите хора, как всичкият труд, който бях положила, щеше да проправи път за следващите поколения, както някой преди мен бе проправил пътя за мен. Сега осъзнах това и то ме вдъхнови. Направи ме щастлива и ме накара наистина да искам да се върна и отново да заиграя Интересното е, че преди това си мислех единствено за края. Как ще приключи всичко, как ще се оттегля. Вече не се замислям за това. Сега мисля единствено за играта. Ще играя, докато мога. Доколкото мога. Докато не свалят мрежите. Докато не изгорят ракетите ми. Докато не ме спрат. Ще ми се да опитат!”

Друго много ценно качество на Мария е фактът, че тя е реалист – дава си сметка много добре какво може и какво не умее. Разкрива, че когато е разбрала недостатъците си и ги е приела, е започнала да играе най-добрия си тенис. Днес тя съвсем реалистично се определя като “стара” (поне за професионалния тенис), но това я амбицира още повече: “Със Свен (Грьонефелд) работих по-усърдно от когато и да било в живота си. Така и трябва, когато започнеш да остаряваш. Трябва да работиш два пъти повече, за да изглеждаш поне наполовина естествена. Трябва да влагаш два пъти повече усилия, за да постигаш същия резултат.”

Самата тя разсъждава над това, което е най-ценното качество на великите играчи, и стига до извода, че е умението да се изправиш, след като си паднал: „Губенето. Наясно съм какво причинява то. Научих уроците му на тенис кортовете по цял свят. То те поваля, но също така изгражда характера ти.

Учи те да бъдеш скромен и ти дава сила. Кара те да осъзнаеш недостатъците си и след това да направиш всичко по силите си да ги отстраниш. Погледнато от този ъгъл, губенето те прави по-добър. Учи те да оцеляваш. Осъзнаваш, че да загубиш, не е краят на света. Разбираш, че великите играчи не са онези, които не са падали – всички падат, - а онези, които са се изправяли веднага след като са паднали.”