След като получил орден за храброст у нас, Радой Гърнев прави преврат в Еквадор и става генерал-губернатор на Кито

Според проучванията броят на доброволците от Неврокопския край, участвали в Македоно-одринското опълчение и в четите по време на Балканската война през1912-1913 г., е 715, като само от многолюдното по онова време с. Либяхово са 73-ма.

Либяховската фамилия Гърневи изпраща на фронта 7 свои чеда. Това са братята Тодор, Иван и техните племенници Васил, Радой, Симеон, Никола и Георги.

Любопитен е фактът, че двама от тях – Радой и Никола – са най-младите опълченци в България по време на войната и това се споменава в историческата литература.

42-годишният Тодор Гърнев заедно с брат му Иван и племенниците им участват при обсадата и превземането на Одрин. След Междусъюзническата война през 1913 г. Тодор се установява да живее в с.Копривлен, Неврокопско. Той е първият кмет на това село след освобождението от турско робство. Като един от учредителите и активен член на БЗНС той е преследван от михайловистката ВМРО. През май 1925 г.е арестуван и отведен в с. Дъбница, където заедно с други земеделци и комунисти е подложен на страшни мъчения. Тук намира и смъртта си.

Преди заминаването си за фронта 36-годишният Иван Гърнев моли племенника си Никола да си остане на село.

“Барем ти остани – рекъл той, – че си много млад, че оставяме тайфата без мъж.’’ А Никола му отговорил: “Който си има жена и деца, да остава. Аз нито жена имам, нито деца.’’

Иван Гърнев е зачислен във Втора рота на 14-а Воденска дружина и участва и в трите войни в периода 1912-1918 г. След завръщането си от фронта става член на БЗНС. Подгонен от михайловистката ВМРО и той, през май 1925 г. е отведен в къщата на ужасите в с. Дъбница Едва се спасява от смърт.

Освободили го, но със семейството му са интернирани. Известно време е в концентрационен лагер в с. Свети Спас, сега Храбрино, Пловдивско. След освобождаването му е тютюнев работник в Пловдив. Любовта му към родния край го принуждава да се завърне в Либяхово, където след преврата на 19 май 1934 г. е избран за кмет на селото.

Кметува 4 години и се утвърждава като много активен общественик. Умира през 1942 г.

Опълченецът Васил Гърнев е в състава на 9-а Велешка дружина и се сражава на фронта от октомври 1912 г. до август 1913 г. Награден е с орден “За военна заслуга’’ - четвърта степен. По професия е учител.След войните живее в Русе. Умира през 1945 г. Многобройно е потомството му – 5 деца, много внуци и правнуци, живеещи и сега в Русе, Габрово, Севлиево и др.

Радой Гърнев е роден на 2 февруари 1895 или 1896 г. Той е шестото по възраст дете на възрожденския учител Георги Гърнев и жена му Мария. Учи в либяховското училище до 10-годишна възраст, тъй като през 1905 г. многолюдното му семейство се премества да живее в Банско.

Радой продължава образованието си в българската гимназия в Сяр, където се проявява като “луда глава’’ – буен и непокорен юноша с невъздържан нрав. Често влизал в пререкания и сблъсъци с връстниците си.

За живота и дейността му след това ето какво пише в Летописната книга на рода Гърнев, издадена през 2013 г.: “Веднага след обявяването на Балканската война само на 17 години се записва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Зачислен е в 3-та рота на 5-а Одринска дружина. Участва активно в боевете за превземането на Одрин, където е ранен в лявата ръка. Награден е с военен орден “За храброст’’, като му е присвоено званието “Кандидат-подофицер’’.

След демобилизирането му на 10 август 1913 г. от опълчението остава на военна служба в 59-и пехотен полк на 2-ра армия. За отлична военна служба е изпратен в Картечното военно училище, което завършва успешно през 1916 г., като на 5 октомври с.г. му е присвоено офицерско звание “подпоручик’’.

Назначен е за взводен командир в 1-ва картечна тракийска дружина на 59-и пехотен полк. На 30 май 1918 г. е повишен в чин поручик. По време на Първата световна война през м.септември 1918 г. участва в боевете при Добро поле и Дойранското езеро.

След завръщането си от фронта, когато е обявено примирието, е зачислен в 22-ра Тракийска дружина, която е дислоцирана в Самоков.

Поради намаление на състава на армията след войните и съгласно заповед на цар Фердинанд на 2 февруари 1921 г. поручик Радой Георгиев Гърнев е уволнен от редовна военна служба и е зачислен в запаса.

В последващите години името и личността на Радой са обвити в мъгла. Знае се, че преминава океана с кораб и емигрира в Южна Америка.

Мълвата говори, че е участвал в редица преврати в Еквадор, от които излязъл невредим. Успешно напредвал в йерархията, като стигнал до поста генерал-губернатор на столицата Кито.

В “Спомени за старата къща” от Вл. Голев за живота му в Америка четем; “Достигнал висок пост, получил награди и славата вече почуквала на вратата му, когато случаен куршум прекратил стремителния му възход.

Къде е воювал Радой Гърнев? Срещу кого е воювал? И къде точно е загинал? Никой не знае...’’ Смъртта го застига през 1952 г. На 35 години Симеон Гърнев заминава доброволец в Балканската война, зачислен в Трета рота на 15-а Щипска дружина. Отначало е в четата на Яне Сандански и гонят османлиите по долината на р. Струма чак до Солун, а след това участва в обсадата и в боевете при Одрин.

След войните с най-голям авторитет в Либяхово се ползват дейците, които разобличават виновниците за националната катастрофа. Между тях е и Симеон Гърнев, който през януари 1919 г. е избран за кмет на селото. Бил респектираща личност, много принципен и справедлив.

След деветоюнския преврат през 1923 г. е свален като кмет. Спечелил си ненавистта на михайловистите, той е подложен на жестоки инквизиции и на 15 май 1925 г. е обесен в землището на с. Садово.

Другият споменаван за най-млад опълченец през Балканската война е Никола Гърнев – първи братовчед на Радой Гърнев. Роден е на 20 февруари 1895 г. Бил твърде любознателен,обичал да пътешества. Запленен е от красотата на разположения на около 80 км от Либяхово пристанищен град Кавала на Бяло море,

Вероятно затова юношата Никола се отправя затам и става тютюнев работник. Възприема и някои порядки на градския живот, т.е. до известна степен се погражданява.

Научавайки за предстоящата решителна схватка с османския поробител и сформирането на доброволните опълченски дружини, той без колебание, макар че е едва 17-годишен и въпреки съпротивата на чичовците си, се включва във войната.

Никола бил зачислен в 14-а Воденска дружина. Участва в боевете при Булаир, Криволак и Султан тепе. За смелостта си е награден с орден за храброст.

След войните Никола Гърнев се установява в Неврокоп, който е препълнен с бежанци от Беломорието, като там се залюбва с аптекарката София и се жени за нея.

Бързо впечатлява местните прогресивни дейци с разбиранията си и с поведението си. Активен член е на Неврокопската партийна организация в първите месеци от съществуването й. Партията дори му поверила ръководството на създадената в Неврокоп кооперация “Освобождение’’, чиято основна цел била чрез доставяне и продажба на хранителни и други стоки на по-ниски цени да подобри непоносимото материално състояние на населението. Като предан комунист, през 1920 г. бил изпратен с първия випуск в школата на ЦК на БКП. Завръща се обогатен и зареден с марксически знания и с видимо ораторско умение. На 12 юли 1922 г.той председателства многолюдно протестно събрание в Неврокоп за защита на правата на тютюнопроизводителите. Нападението на града от автономистката ВМРО през есента на 1922 г. принуждава десетки земеделци и комунисти да го напуснат. Никола Гърнев отива в Пловдив при свои близки и роднини. Скоро след това прибира там и жена си с първата им рожба.Тук отново е тютюнев работник, но бързо проличава закалката му и в Кавала вече се утвърждава като тютюнев експерт.

С ентусиазъм и пълна убеденост Гърнев пропагандира социалистическите идеи чрез речи по площади и в клубове, поради което си спечелва ненавист и гонитба от страна на местните жандармеристи. Понякога е принуден да се движи с охрана.

По-опасни за него са обаче неврокопските михайловисти, които замислят ликвидирането му. За целта му устройват засада в Пловдив, при която е леко ранен.

В следващите години Никола Гърнев се утвърждава като отговорник за цяла Южна България по засилване на антифашисткото движение. Като такъв е

повикан на доклад в Берлин през 1929 г., където се среща със Станке Димитров и Владимир Поптомов. Докъм 1938-1939 г. е един от най-доверените сътрудници на Поптомов, който по това време е политически секретар на ВМРО -обединена и работещ в Коминтерна след 1934 г.

Близостта по идеи на комунисти и земеделци е причина пловдивските ръководители на БЗНС да привлекат Гърнев да служи и на тях, като му възлагат смели задачи, свързани дори с атентаторство. Но е разкрит от властите, които при внезапен обиск в дома му през 1941 г. откриват голямо количество оръжие, боеприпаси и взривни материали. Осъдили го на смърт, но близките му твърде активно, включително и с подкупи, задържали изпълнението на присъдата му.

Идва 9 септември 1944 г. и Никола Гърнев излиза на свобода като политически затворник.

В следващите години е избран за зам. областен управител на Пловдив и председател на Народния съд в областта.

Несъгласен с някои изяви на представителите на народната власт, той е доста критичен към тях, влиза в пререкания дори с министъра на вътрешните работи Антон Югов, с когото отдавна се познават. Но нищо не печели от това, постепенно е отстраняван от властови позиции. Не помогнало и застъпничеството на Владимир Поптомов, който се опитал да му помогне и да гарантира неприкосновеността му.

Огорчен, Никола Гърнев се разболява и умира в София през есента на 1948 г.

При обявяването на Балканската война през октомври 1912 г., 22-годишният Георги Гърнев е младоженец в медения месец и без колебание оставя младата си невеста при свекър и свекърва, за да се запише в доброволческите чети на опълчението. Той е в състава на трета рота на 15-а Щипска дружина, сражавайки се в четата на Христо Чернопеев.

Участва и в Първата световна война, в която е убит през 1915 г. в боевете при Криволак в Македония.