Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Час по санскрит докарва Държавна сигурност в Класическата гимназия

Учениците в основаната преди 40 години НГДЕК помислили, че идват да ги снимат от телевизията

Класическите гимназии (т.е. тези, в които се учат “мъртвите” езици латински и старогръцки) у нас са закрити още в началото на ОФ властта.

30-ина години по-късно обаче, когато министър на културата е Людмила Тодорова Живкова, на 10 октомври 1977 г. отваря врати Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК). Първият й випуск е от 4 паралелки по 25 души и сред тях са Анастас Герджиков, Десислава Александрова Лилова, Росен Карадимов (председател (1977/1982) на Комсомолската организация “Владимир Башев” при НГДЕК).

Във втория випуск (1978/1983)

личат имената на големия ни артист Георги Стайков,

сегашната директорка на НГДЕК Мариела Папазова, сина на тогавашния просветен министър проф. Александър Фол – Калоян (впрочем двуметров като адаша си цар Калоян), професора по класическа филология в СУ Николай Гочев... От третия випуск са актьорът Самуел Ицхак Финци и “фараонът” Иво Недялков. Малко по-късно възпитаници на НГДЕК са били известният журналист Петър Волгин и соцлидерката Корнелия Нинова...

Отначало НГДЕК (наричана още Класическата или Хуманитарната, а от завистници – и Византийската) се помещава в Седмо училище на ул. “Шишман”, недалеч от църквата “Свети Седмочисленици”. През октомври 1978 г. е преместена в 23-то училище, съвсем близо до гара Подуяне, а от 15 септември 1980 г. е вече в 12-о училище (на ул. “Цар Иван Асен II”), където я заварва демокрацията...

В първите си няколко години НГДЕК няма име (т.е. патрон). Обаче навръх 11 май (когато е църковният празник на солунските братя) през историческата (заради “1300 години България”) 1981 г. в Народния театър “Иван Вазов” лично

Людмила Живкова дава на НГДЕК

името Константин-Кирил Философ. Това е една от последните появи и прояви на Людмила, защото тя си отива от този свят само след 70 дена... А впрочем точно по същото време Татовата щерка е изпратила експедиция в Странджа да дири гробницата на Бастет...

В същата тази историческа 1981 г., наред с латинския, старогръцкия и старобългарския език, в НГДЕК е въведено и факултативно (т.е. по желание) изучаване на свещения древноиндийски език. Преподава го индиецът професор Рама Кришна Каушик, който по външност прилича напълно на египетския лидер от онова време Ануар Садат. Той е привърженик на тогавашния индийски премиер – световноизвестната Индира Ганди. Затова никога не пропуска повод да я спомене. Например на санскрит “шри” означава “господин”, а “шримати” – “госпожа”. Примерът на Рама Кришна (както го наричат помежду си учениците) в този случай е винаги: “Шримати Индира Ганди”. Рама Кришна

много добре

владее български

Учениците се обръщат към него с “Другарю Каушик”, но неговото обръщение към ученика е винаги “Бханду”, т.е. “Брат(ко)” (Явно във факултативния курс не са се записали момичета). Поздравът е винаги със събрани (като за нашенска молитва) пред гърдите длани и изговаряне на “Намасте” с лек поклон.

Санскритът се оказва твърде труден, а писмеността му (поне като за българи) е направо йероглифи. Затова учениците си записват санскритските слова с български букви. Ето как изглежда на кирилица например една хиндуистка молитва, която научават от проф. Каушик:

“Туамева мата чь пита туамева.

Туамева бханду, сакха туамева.

Туамева виддя, дравинъм туамева.

Туамева сървам, мам дева дева!”

Това в превод ще рече: “Ти за мен си майка и баща за мен си. Ти за мен брат си и сестра за мен си. Ти за мен си знание, богатство за мен си. Ти за мен си всичко, мой боже на боговете!”

Чрез санскрита българинът може да се натъкне и на любопитни езикови находки, като тук дежурният пример е думата “чакрък”, която и в двата езика значи едно и също. Със санскритската дума “хрид” пък може да се обясни произходът на името “Охрид”: “хрид” означава “езеро”, а “о” пред думата (в гръцки) значи, че тя е от мъжки род. Тъй че

“Охрид” най-вероятно значи град Езеро(во),

както например през IX век на езерото Балатон (т.е. блато) има Блатноград...

И тъй, в изучаването на санскрита идва (през първата половина на 1982 г.) времето и на думата “суастъ”, т.е. “добро”. За по-голяма прегледност Рама Кришна надрасква с тебешир върху черната дъска и знака на доброто, т.е. известната свастика... Часът минава и понеже няма гъба, знакът на доброто остава на класната дъска неизтрит... След това сюжетът се разиграва в стил “Ела, че ми трябваш!”, защото през 1982 г. не е като сега – да е нашарено навред със свастики... Съвсем наскоро след този злополучен час целият втори випуск на НГДЕК е привикан в стаята, където са карали санскрит. Свастиката на дъската все още не е изтрита (поради липсата на гъба), но е плътно задраскана с тебешир. Лично директорката на НГДЕК Гергина Тончева

сериозно разкритикува стореното

(според нея – от учениците) идеологическо прегрешение. И никой не обръща внимание, че надрасканото на черната дъска е истинска свастика (тоест пречупена наляво), а не хитлеристки пречупен кръст... Не правят тази тънка разлика и съответните служби...

През учебната 1981/1982 г. НГДЕК

често е посещавана от екипи на единствената тогава телевизия

и от филмови дейци. Последните си подбират руси възпитаници на НГДЕК, които да изпълняват ролята на ученици на Климент Охридски (игран от Коста Цонев) във филм за времето на княз Борис I (в неговия образ е Стефан Данаилов). Сред избраните са например Георги Стайков и Ивайло Кицов (сега – главен редактор на музикалното списание “Ритъм”). Във филма Кицов рецитира “Азбучната молитва” на старобългарски. На един от учениците – участници в продукцията, дори е издаден от кинаджиите специален документ, според който за нуждите на филма му се разрешава да носи брада... Така че учениците от НГДЕК са свикнали с интереса към тях от страна на телевизионни и кинодейци. Затова и изобщо не се впечатляват от паркирания дни наред пред училището един малко странно изглеждащ автобус... Ето защо, когато класната на “це” клас ги пита: “Знаете ли кой се интересува от вас?”, спонтанният отговор на учениците е: “Българска телевизия”. “А-а, не, другари – изненадва ги не твърде приятно класната, Държавна сигурност!” А дори и тийнейджърите тогава са наясно, че

не е особено за предпочитане да си имаш работа с тази почтена институция

Междувпрочем, печалната истина е, че по това време (първата половина на 1982 г.) Класическата гимназия е понатрупала доста “черни точки” пред “биещото сърце на Партията”: 1)Това е гимназията на недолюбваната от ДС Людмила (покойна по това време). 2)Тук учи щерката на приближения на Людмила Александър Лилов. 3)Бащата на несменяемия 5 години комсомолски секретар Росен Карадимов – Андрей Карадимов, е (бивш) николапетковист. 4)Любимецът на учениците Румен Даскалов (зам.-директор на НГДЕК) не се завръща от Франция. 5)Друг голям любимец на учениците – Огнян Радев (по старогръцки и история на античната култура), режисира (поставя) две древноримски комедии от Плавт. Част от богатия музикален съпровод обаче се оказва... химн на Военновъздушните сили на НАТО!... И накрая, за капак – свастика на дъската!...

Може би все пак Държавна сигурност е проумяла разликата между истинския знак на доброто, изрисуван от проф. Рама Кришна Каушик, и Хитлеровия пречупен кръст, така че на изучаващите санскрит ученици

им се разминава само с това

държане под око

от страна на популярния в онези времена репресивен орган... Впрочем, тъй като създателката и покровителка на Класическата Людмила Живкова вече не е била сред живите, напълно възможно е известният с връзките си с ДС (най-меко казано, защото към 1979 г. професорът е полковник от ДС и шеф на нейния 14-и отдел “Културно-историческо разузнаване”) тогавашен образователен министър проф. Александър Фол да е “дал едно рамо” за щастливото разплитане на недоразумението... Още повече, че и неговият син Калоян е един от факултативните курсисти по санскрит... Но може би подробности около този комичен от днешна гледна точка случай бихме научили от едни евентуални мемоари на бележитата българка Гергина Тончева с приблизително заглавие “Една Христова възраст в НГДЕК (1977-2010)”.

 

Коментара ()

Вашият коментар