В сложния турски гамбит България се справя сравнително добре

ДЕН преди да празнуваме своята независимостя изявлението на турския президент Ердоган, че страната му има намерение да се сдобие с балистични ракетия ни напомни по категоричен начин, че сме съседи на една огромна държава и с още по-огромни амбиции. Дали това изявление трябва да интересува нас, българите? Определено да, защото в геополитиката е като в гравитацията - големите масивни тела неминуемо влияят на по-малките. Ние, за жалост, сме от по-малките.

Желанието на Турция да закупи балистични ракети е или директен намек към САЩ - “Думам ти дъще, сещай се снахо”, относно съдбата на Гюлен и американската подкрепа за кюрдите, или просто потвърждават намеренията на Ердоган да превърне Турция от регионална най-малкото в континентална сила.

Ясно, че тук не става дума за покупка на тактически ракети, а за нещо много по-сериозно. Най-малкото на 12 май тази година Турция проведе успешен опит на балистична ракета собствено производство с обсег 280 километра и бойна глава от 470 килограма. Тоест турците тактически балистични ракети си имат и даже си произвеждат, и ако ще купуват нещо “балистично”, ще е далеч по- сериозно. Между другото, опитът с турската ракета “Бора” беше направен точно преди посещението на Ердоган в САЩ. Сега Ердоган отново избра Америка, за да отправи своето послание. Подтекстът е недвусмислен: “Не си играйте с мен, не си играйте с кюрдите, защото Турция не е това, което беше”.

В отношенията по оста Вашингтон - Анкара нещо не само скърца, ами направо трещи. Американците отказват да му продадат някакви си пищови за охраната му, а турският президент си договаря зенитни ракетни системи С-400 директно от Русия. Посланието пак е ясно, дето се вика, ачик-ачик: “Вие не ми давате едни мижави пистолети, а руснаците ми дават най-модерните си зенитни комплекси”.

Цялата тази турско-американска сага започва да прилича на боксов двубой в абсолютна категория. Американският боксьор е плах великан, който удря леки шамарчета на добре напомпан турски файтър средна категория, който се върти като пумпал и му отговаря с тежки ъперкъти. В стила на Мохамед Али - “Лети като пеперуда, жили като пчела”. Разбира се, при тази тактика по-лекият турски боксьор рискува много, защото му стига да го нацелят тежко само веднъж и мачът ще свърши. Още повече, когато около ринга са и кюрдите, израелците и иранците, а никой от тях не си пада много по Ердоган.

Щеше да си е нормален геополитически мач, ако и двамата боксьори не бяха от един клуб - клуба на НАТО. Това прави нещата съвсем тегави.

Турция отдавна не е примерният предвидим натовски член. Докато Европа мрънка, Турция вече дрънка оръжие, и то с желание за балистични ракети. Разбира се, Ердоган винаги може да отговори, че тези ракети са срещу Иран - стар геополитически противник, който отдавна притежава подобно оръжие. Всъщност самочувствието на Ердоган толкова нарасна, след като смаза опита за преврат, че дори не се обяснява на никого. Турция с балистични ракети със среден обсег ще има съвсем друга тежест.Тя ще държи в шах целия Персийски залив, Близкия изток, че и Европа.

На Изток винаги се е уважавала силата и Ердоган играе силово. Балистичните ракети за Ердоган могат да са и застрахователна полица “Спокойствие”. Едно балистично намигване в неосултански стил - “Ако може, без повече преврати, моля”.

В този сложен турски гамбит България се справя сравнително добре, твърдо с Европа и Щатите и с леки намигвания към Ердоган. По-добре да се държим според конкретните реалности на дадения момент, а не според либералните илюзии за международно равноправие. Ако на някого му се иска да играем по-хард, нека погледне към картата, ние буквално сме “на топа на устата” А и ракетната игра за нас отдавна приключи - още през 2006 г., когато си нарязахме собствените оперативно- тактически комплекси, и то без да извъртим поне един алъш-вериш по ориенталски обичай.