За удобство древните заселници построили пътища към сушата

В наши дни в териториалните ни води има общо 7 малки острова, но явно в миналото са били повече и митичният Кианида не е единственият, който е изчезнал край родното черноморско крайбрежие.

А някои, които са били близко до сушата, с течение на столетията са се слели с нея. Подобен пример на развитие на морския бряг има на много места по българското крайбрежие. И Анхиало, днешният Поморие по сходен начин е бил на остров. Но образуваната пясъчна коса зад него също е нараствала с годините на север и на запад, като е създала типично "томболо" - причленен остров към сушата с пясъчна коса и така се появяват Поморийският полуостров и голямата Поморийска лагуна, твърдят геоморфолози.

Едва ли случайно, неотдавна в крайморския ни град нашумя и авангарден проект за създаване на изкуствени острови като туристическа атракция.

Според някои изследователи в миналото и Несебър вероятно е бил отделен от брега, а това, което днес познаваме като

Стария град, е само една третаот древния град Месамбрия Останалите две трети се намират под вода и представляват ценно историческо наследство.

Смята се, че преди около 5500 години малкото парче земя било остров, но древните траки го превърнали в полуостров - насипали си път, за да им е по-лесно да си превозват житото от нивите на континента до рибарското селище. 2300 години по-късно селището вече е град държава, управляван от тракийския владетел Мелса, и се нарича Мелсабрия.

По мнението на изследователите Созопол е най-древното селище на българското черноморско крайбрежие. За него също има хипотеза, че в миналото е било остров. Интересното е, че тя се подкрепя от сведения не само от античността, а и от описания на пътешественици от времето на османското владичество, които твърдят, че

по-голямата част от града "се намирала на остров"

Още през XIII - XII в. пр. Хр. траките изграждат отбранителна линия, състояща се от крепости, по почти всички високи върхове на Меден рид. По височините на същия рид и хълмовете около крайбрежието са разположени и множество могили - следи от погребалните ритуали на траките. В миналото общият им брой е бил около 1500.

Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа, но историците смятат, че най-ранните постоянни обитатели на земите край днешния Созопол са се появили преди 6000 години. Тогава нивото на морето било с 8-10 метра по-ниско и Созополският полуостров е бил остров, съединен с остров Св. Кирик и Юлита.

Провлакът, съединяващ днес Стария град с континента, се е образувал след V в. пр. Хр., когато жителите на античния град насипали каменен път, натрупал впоследствие пясък от двете си страни.

През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония (полис) на милетски гърци под името Аполония Понтика.

Името на града идва от бог Аполон,

считан за закрилник на колониите. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други.

Един остров вероятно са били днешните Св. Иван и Св. Петър. А между тях и брега е имало още два острова, съществували до ХVIII век и наречени от местното население Милос и Гата. Днес те са разрушени от морето. В наши дни

със своите 660 декара Св. Иван е най-големият остров

по българското черноморие. Той е със запазена природа и историческо наследство от хилядолетия. През 1993 г. островът е обявен за защитена територия, с цел опазване на естествените местообитания на редки и застрашени видове животни и птици, включени в Червената книга на България.

На острова могат да се намерят следи от живота на траки, древни гърци, византийци, българи, турци и руснаци. Смята се, че тук Светослав

Тертер е сключил брак с византийската принцеса Теодора Оттам идва и названието, което местните хора дават на острова - "Царски". Остров Св. Иван е обект на продължаващи археологически изследвания.

Те станаха причина за влизането на Созопол във водещите местни и международни заглавия през лятото на 2010 г. На 28 юли по време на разкопки на пода на средновековния манастир са намерени костици от ръка, лицева част и зъб, за които се смята, че са на Йоан Кръстител. Били са поставени в запечатан реликварий, заровен до малка урна, на която са изписани името на Св. Йоан и рождената му дата.

Какво се случва с останалите ни малки острови, четете в печатното издание