На 7 юни 1926 г. следобед Гауди тръгва от "Саграда фамилия" към църквата "Сант Фелипе Нери", където често ходи за вечерната служба, както и да се изповядва. Той вече се е отдал на съвсем скромен живот, посвещава цялото си време единствено на строежа на катедралата или на молитви. Често ходи с почти окъсани дрехи, защото напълно се разграничава от човешката суета. Освен това заради работата си понякога дори е мръсен и целият в прах.

Отивайки за поредната си изповед обаче, Антонио е блъснат от трамвай на улицата. Именно заради неугледния му вид е взет за клошар от околните и мнозина дори подминават ранения архитект. Все пак някои се спират и се опитват да го качат на файтон, който да го откара до болница. Гауди обаче няма никакви пари в себе си, нито документи. Затова никой не се решава да го качи. Оставят го безпомощен на улицата в продължение на часове. Накрая все пак е отведен, но в болница за бедни, където изпращат именно бездомниците. Гауди не е разпознат и там. Самоличността му е разкрита чак на следващата сутрин, когато негови приятели, тръгнали да го търсят, го намират в клиниката.

Когато разбират кой е пациентът, лекарите веднага се втурват да го обгрижват, но вече са минали над дванайсет часа от приемането му и състоянието му се е влошило. Гауди е на 73 години. Приятелите му искат да го откарат при най-добрите специалисти в друга болница, но се говори, че Гауди категорично отказал с думите: "Тук, при бедните, е моето място." Дали заради закъснялата лекарска помощ, или заради сериозните травми, но състоянието на Гауди така и не се подобрява и три дни след инцидента той почива. Погребан е в криптата на "Саграда фамилия". Разбира се, неговото наследство е безсмъртно и днес Гауди е признат за "гения на Барселона".