Нещастният диктатор - загубва жена и дъщеря, за сина му и внука му има донесения на ДС за неморално поведение
Въпреки че управлява еднолично България в продължение на 33 г., въпреки че заради здравето на сърцето си се премести да живее на най-благоприятния климат в Банкя и бе обгрижван от сутрин до вечер, в личен план Тодор Живков не е бил щастлив. Отива си огорчен не просто от падането си от власт, но и от няколко нещастни събития с близките му хора.
Жена му д-р Мара Малеева, с която са родени в една и съща година, почива на 60 г. през 1971 г. За каквито и негови близки дами да се говори, след смъртта на съпругата си комунистическият лидер не се жени.
Голямо разочарование е поведението на сина му Владимир, за чиято злоупотреба с чашката и малтретиране на жена му Маруся има цели доклади на ДС.
При тайнствени обстоятелства с живота си се прощава дъщеря му Людмила, когато е едва на 39 г. Тя е любимката на Тодор Живков и след смъртта й той прехвърля всичките си надежди на внучката Евгения, която дори осиновява.
Единствено тя не го кара да се чувства нещастен
Внук му Тодор Славков също като вуйчо си присъства с компрометиращи факти в донесенията на Държавна сигурност. Жени Живкова неведнъж го е спасявала от гнева на дядо им.
Ако се съди по снимките в кабинета на бившия Първи в Партийния дом, привързаността към семейството му е повече от очевидна.
На бюрото си държал по няколко фотоси
на жена си
Мара Малеева, на дъщеря си Людмила и на внуците.
Сред народа се носят легенди, че колкото и Живков да е бил авторитарен, толкова мека и кротка била съпругата му Мара Малеева. Съвременниците й твърдят, че тя го връщала на земята и се опитвала да го облагороди.
Като цяло всички жени от семейството на бившия Първи
имат славата на морални стожери
Макар и съпругата му да е била скромна по думите на нейни познати, това не е попречило членове на семейството й да бъдат на високи позиции. Брат й Атанас Малеев е бил първият ректор, а после председател на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър.
Естествено, не се е разминал с отличията, които раздава тогава зет му. Малеев е герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда. Другият брат на първата дама - Найден Малеев, е бил член на Върховния съд.
Самата Мара Малеева е била доктор и е набор на мъжа си. Родена е в Пловдив, но следва в София.
Двамата са се запознали след завършването лекарката също е част от нелегалната организация на РМС и БОНСС. В това време той е секретар на Втори районен комитет на БКП в София. Двамата се озовават заедно при нелегална акция по прехвърляне на доброволци за участие в Испанската гражданска война.
На следващата година Тодор Живков и Мара Малеева попадат в една компания на студентския празник 8 декември.
Двамата се женят през 1938 г. Дъщеря им Людмила се ражда през 1942 г. 10 г. по-късно се сдобиват и с Владимир. В края на 60-те години Мара Малеева се разболява от рак на стомаха и почива в края на 1971 г.
Подробности за семейния живот на Мара Малеева и Тодор Живков четете в специалното списание "Досие" с 96 страници за бившия Първи, което е на пазара от 16 юни
Най-четени
-
Галерия Най-голямата българска военна победа - над Франция и Англия при Дойран
При това имаме седем пъти по-малко войници През 1916 г. България влиза в Първата световна война. За няколко месеца разгромява сръбската войска и само заповедта на германското командване я спасява от
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Братът на Ружа я търси, има нужда от пари
"Няма нищо общо с настоящата компания OneLife, наследник на OneCoin", казва "Изненадан съм, че не остана в САЩ, още е под закрилата на американското правителство"
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции