Една мистерия тегне като мрачна сянка през всичките години след убийството на писателя Георги Марков в Лондон - тази за тайното оръжие, използвано от Държавна сигурност за покушението срещу него. Независимо че никога не е било сигурно как точно е изстреляна сачмата, съдържаща смъртоносната отрова, през последните десетилетия "българският чадър" се превърна в световна легенда.
Точно така журналистът Владимир Костов е нарекъл своята автобиография, която написва през 1985 г. като политически емигрант във Франция.
В България тя беше забранена и когато излезе през 1990 г., се превърна в бестселър
Книгата започва с атентата, извършен срещу самия него в Париж на 26 август 1978 г.
В навечерието на своята 85-годишнина, след близо 40 години, по телефона от Париж журналистът сподели пред "168 часа" отново историята, както на бягството си, така и на покушението, като ги допълни с нови детайли.
Костов е роден през 1932 г. Като журналист през 1966 г. е вербуван за агент на ДС, а от 1967 г. става щатен офицер от Разузнаването под прикритие в пресата. Често пътува в чужбина и през 1974 г. е изпратен като кореспондент на Българското радио и телевизия във Франция. През 1977 г. решава да остане там.
Скъсването му
с режима е шумно
Първоначално у нас държавната телевизия, радиото и печатът в продължение на три дни гърмят, че той е отвлечен и дори се правят официални постъпки пред френското правителство той
незабавно да бъде върнат в България
Веднага след това обаче настава пълно затишие. Причината е, че властта разбира със сигурност, че Владимир Костов и съпругата му Наталия са решили доброволно да останат в "загниващия Запад". А и скоро след това той започва работа в "Свободна Европа" - радиостанция, създадена от американския Конгрес, за да противодейства на комунистическата пропаганда и цензура и въпреки заглушителите хората у нас
слушат с интерес критичните
му коментари
за режима.
В България го осъждат задочно на смърт като дезертьор и малко по-късно се прави опит тази присъда да бъде изпълнена зад граница. "Неизвестно и досега за мен лице, използва навалицата в парижкото метро и като застава зад мен на стъпалата на ескалатора, изстрелва в гърба ми мъничка сачма с отрова - описва пред "168 часа" спомените си за това какво се е случило на 26 август 1978 г. Владимир Костов. - Няколко часа по-късно, началото на възпаление ме отвежда при дежурния в кварталната поликлиника. Той обаче не е лекар, а студент, който замества дежурния лекар и може би си има причини да не иска да се забърква в истории. Затова ми казва: "Ако са ви атакували с отрова, досега щяхте да сте мъртъв". Може би тези му думи ми спасиха живота. Заложих на това убеждение и въпреки острата инфекция, не потърсих повече лекарска помощ. След два дни
разбрахме със съпругата ми,
че най-тежкото очевидно е минало
и аз си поех ангажиментите към "Свободна Европа". 
Според журналиста най-вероятно той е бил употребен като зловещ експеримент и след неуспешния опит с него службите са увеличили количеството на отровата в сачмата, за да е сигурно, че тя ще убие следващата мишена.
Костов не е
видял оръжието,
с което е ранен
12 дни след атентата обаче, този път в Лондон, точно на рождения ден на Тодор Живков - 7 септември, загадъчна болест покосява друг политемигрант и враг на комунистическия режим - писателят Георги Марков.
В агонията си той споменава, че го е ранил човек с чадър. На 11 септември 1978 г. Марков умира в болницата в "Сейнт Джеймс" в Лондон от отравяне на кръвта. Така се ражда митът за загадъчния "български чадър".