Заравя я заедно с бюста на царицата под дървото в двора на Светия синод и ги примъква поотделно до вкъщи, без да се сблъска с милицията

Монархист му предлага да я продадат за 1000 лв., той отказва

Роднината на Христо Ботев Иван Печев спасил и пазил около 30 г. бюст на цар Борис Трети, дело на известен български творец от началото на ХХ век. Една вечер през 70-те години, когато работел като портиер Светия синод, той станал свидетел как служители на италианското посолство в София изхвърлили в кофата за боклук две произведения на изкуството.

Отдалече мъжът не могъл да се прецени какви са скулптурите. Единствено успял да разбере, че са доста обемисти. Затова, когато се стъмнило и наоколо вече нямало никакви хора, Печев, който е кръвен роднина на Христо Ботев и за когото пръв писа в. "168 часа", отишъл до кофата за боклук и извадил гипсовите отливки. Били високи около един метър. Останал страшно изненадан, когато установил, че това са бюстовете на цар Борис Трети и на жена му царица Йоана.

Иван Печев е син на царски офицер и ненавиждал комунистическата власт. Затова решил, че трябва да измисли план как да ги спаси от изхвърлянето им на сметището в Суходол. Ако оставел двата бюста в кофата за боклук, щели да потънат завинаги в бунището.

Цялата история портиерът на Светия синод и роднина на Ботев разказал на приятеля си Марин Савов.

Задачата на Иван Печев никак не е била лесна, защото в онези комунистически години, ако го хванела милиция, не само щяла да прибере бюстовете на царя и царицата, но и той самият със сигурност щял да пострада. Опасявал се да не го вкарат в затвора. Осъзнавал, че рискува дори живота си, но не зарязал находките. На всичкото отгоре разполагал с малко време - само през нощта, преди да дойдат рано сутринта камионите да прибират боклука.

И така в малките часове Печев прибрал в чували двата бюста. После ги заровил в градината на Светия синод под най-високото дърво. Отгоре им натрупал много шума, за да не си личи.

И започнал да крои планове как да пренесе скулптурите до дома си на бул. "Витоша". Разстоянието не е голямо, но е в топцентъра на София, където е пълно с милиционери. Решил да действа едно по едно. Първо да премести отливката на цар Борис, а после - тази на царицата.

Измислил си и алиби, в случай че го хванат униформените и започнат да го разпитват. Ако го пипнат с бюста на монарха, щял да казва: "Намерих го и искам да спечеля пари от него. Ще го продам в Студио за игрални филми "Бояна" да го снимат във филми. Ще го продам." Легендата, която си намисля Иван Печев, донякъде съвпада с професионалния му опит. Той е работил в киноцентъра в средата на 50-те години и знаел, че изкупуват подобни реквизити, за да ги използват в игралните ленти.

Планът му как да се оправдае, ако милицията го залови, докато пренася бюста на царицата, е по-различен. Тъй като видял, че скулптурата е изваяна, когато майката на Симеон Сакскобургготски е била много млада, Печев решил да казва:

“Я гледай каква хубава мадама намерих. Че откъде да знам аз коя е. Аз много обичам мадамите и затова си я прибирам у нас, да си я имам!"

За късмет на роднината на Христо Ботев той успял да пренесе двете скулптури до вкъщи, без униформените да го забележат и да го спрат.

Перипетиите на отливките обаче не приключили дотук. Още през 70-те или 80-те години на тавана на Иван Печев на столичния бул. "Витоша" проникнали крадци и натрошили скулптурата на царица Йоана. Така останал само бюстът на цар Борис Трети.

Малко след промените в България се учредяват монархически организации, започва издаването на в. "Корона" и роднината на Христо Ботев предава скулптурата на главния редактор на вестника Иван Крадлеков и на още един отявлен привърженик на царството. Понеже поддържали връзка със Сакскобургготски в Мадрид, Печев се надявал да пазят хубаво отливката на цар Борис Трети, докато наследникът му се върне у нас.

Роднината на Ботев се възмутил от дъното на душата си на идеята на единия от мъжете - пазители на реликвите, наречен от него Здравко. Той предложил на Иван Печев да продадат бюста за огромната за времето си сума от 1000 лв. и да си разделят парите. Портиерът на Светия синод отказал и прекратил всякакви контакти с монархиста. Оттам нататък името Здравко станало за него кодово название за човек, с когото не общува. Решил да намери половината от сумата - 500 лв., за да откупи бюста. В крайна сметка съумял да си го върне.

През 2004 г. бившият портиер на синода си уредил аудиенция при Сакскобургготски, който тогава е премиер на страната и лидер на партия НДСВ. Записал се в приемното време в централата на формацията на ул. "Врабча" 23. Когато дошло време за срещата, Иван Печев се облякъл в офицерски шинел от царско време, стегнал се с колан през кръста и заедно с Марин Савов пренесли тежкия бюст до НДСВ. На входа ги посрещнала секретарката на Симеон. "Негово Величество приема хората за по 10-ина минути", обяснила тя.

"Но Печев я изпревари, преди дума да е казала, и й каза: "Знам за колко време приема царят - офицери - по 10 мин, министри - по 20. Баща ми е служил като офицер при баща му", разказа пред "168 часа" Марин Савов, присъствал на срещата на Ботевия роднина със Симеон Втори. След тази размяна на реплики двамата влезли при министър-председателя.

Вместо предвидените 10 минути останали 40. Иван Печев подарил на Сакскобургготски бюста на баща му и двамата започнали да обсъждат кои са ордените, изваяни върху гърдите на монарха върху скулптурата.

Разбира се, Иван Печев разказал цялата невероятна история как се е сдобил с находката. Симеон запазил самообладание и само кимал недоумяващо. Гостите останали с впечатление, че нямал никаква представа за съществуването на скулптурите на баща си и майка си, изваяни от ръцете на известния творец Кирил Тодоров.

Възрастният мъж, спасил от изхвърляне творбите, започнал да разказва на Сакскобургготски какви още ценни предмети е запазил, но са били унищожени от крадците.

Засегнали и темата за "царските имоти". Иван Печев намерил данни, че Фердинанд е дал 100 хил. златни лева на игумена на Рилския манастир да приеме бежанците от Пирот и Македония, а храмът му е дарил гори от своята собственост в Рила планина.

Предложил на Симеон имотите да се обединят в акционерно дружество "Царство България". Възрастният мъж смятал, че Столичната община трябва да върне на Сакскобургготски дарените от него 800 декара в парка във "Врана", защото не се използвал. Смятал, че трябва да се назначат там запасни царски офицери да пазят, както и да се изгради паркинг.

Печев се похвалил, че е открил грамота на цар Иван Стефан (царувал 8 месеца през 1330-1331 г.), чиито наследници живеят във Франция.

Подарил три екземпляра на тогавашния премиера - за него, за испанския крал Хуан Карлос и за главния редактор на испанския в. АБС Рамон Перес Маура.

Ботевият роднина предупредил Сакскобургготски да не се доверява на бивш генерал от армията на баща му, защото е преминал към съветското разузнаване.

Иван Печев изненадал тогавашния премиер и с още един подарък. Извадил от джоба си плик от референдума през 1946 г. за държавното устройство

на България с печат, върху който пишело: "Смърт на монархията!" Пликът бил от специално изработените, в които се пъхат бюлетините за уж независимото допитване. Явно властта агитирала в полза на републиката. При това в самия ден на вота. Сакскобургготски отново кимал разбиращо и благодарил за всичко.

Накрая на изпроводяк подарил бонбони "Моцарт" на Иван Печев, които той запазил и черпел с тях само при особено важни поводи.

Впоследствие се обадили хора от екипа на премиера да предложат цена от 2000 лв. за бюста, но Иван Печев отказал да приеме парите.

Същият творец ваял лицата и на Тито, Георги Димитров, Шарл дьо Гол, папа Йоан Павел II

Двете скулптури са дело на големия български творец от началото на миналия век Кирил Тодоров. Той е от с. Брест, Плевенско, учил е в Италия. Позирал му е и Георги Димитров. "Добри хора" предупредили Вожда, че художникът е правил бюст и на цар Борис Трети, та да не му се доверява. "Щом като е така, значи е добър скулптор", отвърнал комунистическият лидер и не се отказал да бъде увековечен от Тодоров върху бронзов барелеф.

Васил Коларов, Тито, папа Йоан Павел II, София Лорен, Федерико Фелини са също в списъка с известни личности, на които творецът е изваял бюстове. Неговата творба "Майка ми" е изложена в Националната галерия в Рим.

Кирил Тодоров е получил грамота и златен медал за изработка на бюст на генерал Шарл дьо Гол.

Българският скулптор е участвал със свой проект при конкурсите за Паметника на Съветската армия и за статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет "Свети Климент Охридски", но не ги спечелил. В първия случай комисията не харесала, че творецът изобразил Сталин в долната част на композицията, а войниците се извисявали над него. Преценила, че не може Бащата на народите да е като в подчинено положение.