Най-безстрашното тракийско племе в Хераклея подкрепяло последния македонски цар

Римският гарнизон е изпратен край Хераклея най-вероятно за да потуши евентуални бунтове, но все още нямаме яснота дали са участвали и в самата война край Пидна, коментира пред "168 часа" археоложката Сирма Александрова.

Все повече данни има, че последният македонски император Персей е държан в плен именно в Хераклея – района около Рупите и Петрич. Самото присъствие на наследника на трона на Александър Велики било достатъчно за войнствените западни траки да се съпротивляват на римските си поробители. "Затова не изключвам версията Персей да е бил отровен", казва Александрова.

Смъртта на Персей е обвита в мистерия. Според някои историци 2 години след пленяването римляните му поднасят отрова, смятайки, че така ще прекратят въстанията. Според други нарочно не са му давали да спи, за да полудее от умора. Третата версия е, че е съсечен от пазачите си.

Очевидно римляните са прибягнали до това, защото Персей е бил като емблема на единството на македонската империя и пряк потомък на наследниците на трона на Александър. Само това е било достатъчно, за да формира силна съпротива, която да отхвърли римското робство.

"Това е изключително ранен етап на завладяването", усмихва се Александрова. Тя е още по-щастлива, когато с колегите й попадат и на писмени свидетелства за ролята на този римски лагер.

"От книгите на Тит Ливий разбрахме, че вероятно Публий Назика е изпратен там с този римски гарнизон, за да разори богатата Хераклея - споделя тя. – Военните стоят там една година, за да не допуснат бунтовете на местните да оспорят новата римска власт." Вероятно затова лагерът е разположен над река Санданска Бистрица.

"Площта му е около 3 дка - казва Александрова. - Обитаван е кратко, вероятно около година, и е напуснат доброволно.

Липсват следи от каквато и да е вражеска атака,

природни бедствия или опожаряване." Археолозите попадат и на склада за оръжие. Предполагат, че това е заслонът, който римските войници изграждат с речни камъни със спойка от кал.

"Нагоре стената е паянтов градеж, измазан с глина. Всички останали камъни и фрагменти от керемиди, както и отделни тухли са паднали, след като селището е изоставено", казва Александрова.

По-късно екипът открива много от тях в дерето.

"Хората са си чистели нивата", казва със съжаление археоложката.

Любопитното е, че екипът открива няколко монети, като само две от тях съвпадат с периода на лагеруване и са намерени край една от палатките. Те са с образа на речния бог Стримон Тризъбец, сечени са в Амфиполис по времето на последния македонски цар Персей и баща му.

"Това е било в един кратък интервал между 188 и 168 г. пр. Хр.", пояснява Александрова.

Третата монета е от период, в който лагерът изобщо не е съществувал - от първи век след Христа от Юлиево-Клавдиевата династия. Има още една от периода 103-111 г. на император Траян. Другите две са от втората половина на IV в. 

"Наличието на монети, попадащи в широк интервал от време, си го обяснявам с това, че най-вероятно античният път е преминавал по западната част на незаливната речна тераса", казва Александрова.

Тя и колегите й попадат и на много железни колчета за палатки. 

"Най-разпространени са тези с халка, каквито са намирани в Испания и Великобритания. Интересното е, че римската армия не ги променя през цялата Античност", казва археоложката.

Тя и екипът са още по-впечатлени, когато откриват, че част от колчетата заедно с настилка от камъни очертават мястото на една от палатките. Както и евентуалното място на друга.

"Подобно наблюдение за каменни площадки, показващи разположението им, е правено в Израел, макар и да се отнася за късноантичния период", твърди Александрова. Сред останалите находки има 15-ина железни върха на стрели, малки железни клинчета (най-вероятно заготовки за цинтове или нитове), два фрагмента от фибули (безопасни игли), малко бронзово "съдче" и парче от сребърен неопределим предмет. Археолозите попадат и на различни видове кани, амфори, купички и гърнета, изработени на ръка. Всички - местно производство. Екипът е почти сигурен, че римските военни напускат лагера доброволно. Няма никакви следи от пожари, земетресения или битки. "Единствено на три места регистрирахме силен нагар с някакво смолисто вещество, вероятно от факлите, осветяващи лагера", казва Александрова.

Какво ще се отразят на лагера иманярските набези, четете в хартиеното издание.