Царството на Непобедимия става лесна плячка след войната между лакомите му генерали и наследниците им 

Те убиват синовете на харизматичния владетел, за да си поделят половината свят

Археолози откриха между Сандански и Рупите римския лагер, който трябвало да предотврати бунтовете в разгромената империя на Александър Велики. След опустошителната война срещу огромното царство през 168 г. преди Христа римляните разполагат на 6 км от Хераклея (Рупите) военна част от около 1000 души. Тя трябвало да разгромява въстанията, организирани от приближените на последния македонски цар Персий.

Хераклея Синтика се владеела от едно от най-многобройните и безстрашни западнотракийски племена. Според различни свидетелства те яростно се съпротивлявали срещу новата римска власт години наред. Затова веднага след битката край Пидна там е разположен временен палатков римски лагер. Той бе открит наскоро съвсем случайно. Заради магистрала "Струма" се налагат спешни спасителни разкопки. Изпратена е младата археоложка Сирма Александрова, а консултант на екипа е шефът на Археологическия институт с музей към БАН Людмил Вагалински. В рамките на месец те приключват.

Това е първият римски палатков лагер, проучен у нас.

"Има ранноримски лагери по Дунава, но те не са палаткови. В света има само още няколко такива - в Испания, Великобритания и Израел", казва пред "168 часа" Сирма Александрова.

Уникалният шанс на екипа е, че

попада на древни

писмени свидетелства

за този лагер и за военната операция на Рим. Открива ги в една от книгите на историка Тит Ливий, роден през 59 г. преди Христа. В 120 тома той описва историята на империята, като от тях са запазени едва 35.

"Ливий съобщава, че след победата над Персей в 168 г. пр. Хр. Емилий Павел изпраща пълководеца Публий Назика с отряд от пехота и конница да разори Хераклея Синтика и да не позволи на царя да предприеме ответни действия. Римските войници, настанени на 6 мили от Хераклея Синтика, останали в района за около година.

През 167 г. Хераклея се споменава още веднъж

- с включването й заедно със земите на бастарните в Първа македонска област” (Делев, 2013, 424 стр.).

"Изключително е да попаднеш и на писмени извори за разкопките си", казва Сирма Александрова. Тя е щастлива, че с колегите й са разкрили един толкова ранен период от експанзията на Рим на Балканите, който слага край на могъщата империя на Александър. Тя се е разпростирала от Македония и Гърция до Персия, Египет и части от Северна Индия, която Александър опитва да покори малко след като навършва 32 години.

След смъртта му генералите започват яростна битка за огромното царство, която става известна в историята като Войната на диадохите. Продължава над сто години, като в нея участват и наследниците на пълководците на Александър и децата им. Всички тези интриги и братоубийствени битки доста улесняват римляните.

До момента не е ясна причината за смъртта на завладелия половината свят император – според някои

той е ранен смъртоносно

във войните

в Северна Индия, според други е заразен с нилска треска, а най-разпространената версия е, че е отровен от генералите си. Според Диодор болестта била кошмарна.

"Тя се усилваше - пише той. - Викаха доктор след доктор, но никой не можеше да помогне с нищо."

Това се потвърждава и от свидетелството на Плутарх. Според него, когато Александър доближил вратите на Вавилон, видял ято врани. Те летели в различни посоки и се кълвели една друга.

"Няколко птици паднаха върху него", пише Плутарх. Дали причината е заразяване, или младият император е отровен от генералите си, изтощени от безкрайните му походи, не е ясно. Факт е, че около завещанието му цари една огромна мистерия.

Няколко години след смъртта му се появява информация, че Александър е пил вино с отрова. Както и че в приготвянето му е участвал дори учителят му Аристотел. Което никой не може да докаже, защото философът умира няколко месеца след известния си ученик.

Според Ариан на смъртното си ложе Александър разпознавал пълководците си, но не можел да говори.

Още тогава се казва, че завещанието на завладелия половината свят император е част от известния труд "Александрията". Според един от изследователите му - Дейвид Грант, то нарочно е изкривено, за да бъде превърнато в един от най-важните документи в историята в обикновен памфлет. Тезата му е, че най-вероятно фалшификацията е дело на генералите. Те я изфабрикували, защото

не могли да понесат мисълта, че ще са подчинени на невръстните синове на своя цар

Още повече че смятали, че децата му са с нечиста кръв, защото били от връзките му с жени от друга раса. Първородният Херакъл бил от любовницата му Барсина - дъщеря на персийския генерал, един от най-доверените хора на младия император. Другият му син – престолонаследникът Александър IV, се ражда четири години по-късно.

Той е син от първата му съпруга Роксана. Непобеждаваният в битки император се влюбва в тази бактрийската принцеса в днешен Афганистан по време на похода към Индия.

Александър така и не успял да убеди генералите си в тезата, че ако има връзки и деца с жени от покорените нации, те ще се чувстват много по-комфортно. Двете общности ще станат едно и завладените няма да ги приемат за поробители и врагове, срещу които да се бунтуват. Той мечтаел да изгражда мостове между различните народи и култури и постепенно да създаде един нов свят с учителя си Аристотел.

Повечето генерали обаче били против напредничавите му идеи. Те искали власт сега и веднага, а синовете на харизматичния им предводител щели да са пречка.

Вероятно затова на смъртното си ложе Александър ги поверил на един от пълководците си - Пердика. На него дал регентството, като преди да умре,

пред всички му връчил

печата и пръстена си

За да има мир, на всеки от генералите той поверил управлението на дадена провинция - Египет на Птолемей, Тракия на Лизимах и т.н. Пердика се надявал някак да успее да контролира всички тези войнолюбиви и жадни за власт мъже. Но не успял. Всеки имал някаква своя визия и се домогвал по свой начин до централната власт.

Пердика смятал, че тя се полага на законния наследник на Александър от Роксана.

Друг приближен на починалия император - Полиперхон, искал да наложи другия му син - Херакъл, който всеки момент щял да навърши 18 години. Тезата му била, че той е първородният. 

Това обаче не влизало в плановете на сина на Антипатър, който замествал Александър докато водел походите си на Изток - Касандър. Той смятал, че

властта се

полага на него

и нечистокръвните наследници на починалия цар не могат да се възкачат на трона на огромната империя. Затова започнал да крои планове да ги убие, но да запази кръвната линия на харизматичния владетел. Ето защо Касандър се оженил за една от полусестрите на Александър Велики от баща му Филип. След което лично нарежда ненавършилият 18 г. Херакъл и по-малкият му брат да бъдат убити. Нескончаемите битки межу лакомите генерали и техните наследници продължили близо 160 години след смъртта на Непобедимия. Войната на диадохите

постепенно обезсилила огромното царство

и го направила лесна плячка за набиращата скорост Римска империя. Това става през 168 г. преди Христа, когато на власт е последният македонски владетел Персей. Той е от рода на един от най-важните диадохи и пълководци на Александър - Антигон I. Този прадядо на Персей става цар на цялата азиатска част от империята между Хелеспонт и Инд 17 години след смъртта на Александър.

Антигон

опитва да възстанови единството на империята,

но среща яростния отпор на Птолемей, Лизимах и Селевк – останалите бивши генерали на Александър, които вече са царе на огромни области и не могат да си представят, че ще се подчиняват на когото и да е.

Как се развива интригата в разбитата Македония, четете в хартиеното издание.