В книгата “География на гения” (изд. “Фабер”, 2016 г.) американският журналист Ерик Уайнър перифразира африканската поговорка, че за отглеждането на едно дете е нужно цяло село. Той твърди, че за появата на един гений е нужен цял град. Авторът изготвя профил на гениите: кога и къде се раждат, какви обществени и семейни условия спомагат за появата им и що за хора са.

Едно от заключенията му е, че колкото по-силна съпротива среща талантът, толкова по-голяма вероятност има да се прояви. Нищо не убива творческия дух така, както сигурността.

“Какво си мислите - че свободата създава шедьоврите? Никога. Ограниченията ги създават. В творчески план свободата не дава нищо на твореца”, пише Уайнър.

Ето и някои от другите му наблюдения:

Раят е противопоказен на гения. Проблемът с рая е, че е съвършен.

Богатите хора и градове често изпадат в застой. Обществата, приели множество имигранти и бежанци, са по-успешни, защото новите жители внасят свежа енергия.

Геният е като химическа реакция - променете една молекула и променяте всичко.

Гениите във Флоренция не са се появили случайно.

Те са били резултат на една система - неофициална, понякога хаотична, но все пак система, която разпознавала, отглеждала и почитала талантите. И тя не се свежда само до династията Медичи.

Статистически по-вероятно е единствените деца в семейството да станат гении, защото родителите им се отнасят с тях като с възрастни.

Почти винаги единият родител на гения е студен човек, а понякога и двамата са такива. Креативните хора са имали детство без емоционален комфорт и цял живот са се опитвали да компенсират това. Много от гениите са сираци, имат трудно детство, ергени са или имат лош семеен живот.

Знанието не е равнозначно на гениалността, а по-скоро дори я възпрепятства. Много от гениите са били обучавани вкъщи или са самоуки. Както казва психологът Едуин Боринг: “Полезно е да бъдем невежи за безполезното знание.”

Това е и обяснението защо днес, когато университетите са на всяка крачка, ни залива поток от всякакви експерти, но няма много гениални хора. Темпът на появата на гениални творби си остава един и същ.

Уайнър обръща внимание и на феномена за отмъстителните ефекти на успехите и неочакваните ползи от бедите. Успехът успива, бедите провокират различното мислене.

Гениите са със силно его, не се интересуват какво мислят другите за тях. Индивидуалисти са, стадното чувство им е чуждо. Те са много добри в улавянето на момента, следват предчувствията си, преосмислят опита.

Творецът вижда това, което другите просто гледат. Гениите обичат хаоса - от безпорядъка на бюрото и стаята до неуредиците в собствения си живот. Те имат способността да виждат ред в безпорядъка.

Не се отказват лесно, обсебени са от идеите си, умеят да игнорират дразнителите по пътя. Следват логиката: продължавай да вървиш и шансът да се спънеш в нещо, когато най-малко го очакваш, се увеличава.

Гениите (като аутистите) са физиологически по-чувствителни към външни въздействия. За тях различните стимули (например силен шум или да ги хване ток) са по-интензивни, отколкото ги усещат слабо креативните хора.

Притежават и синестезия, при която сензорните жици на човек са преплетени и той чува цветовете или усеща мириса на звука.

Не се разпиляват излишно в социални контакти. Обичат природата, самотата и виното. Не са свръхамбициозни. Гледат на любимите занимания като на игра. Обичайното им състояние е лека разсеяност.

Жените по-трудно проявяват гениалността си заради ролята си на съпруги и майки.

Достатъчно беден, достатъчно несвободен, с достатъчно препятствия по пътя, достатъчно интровертен и индивидуалист - това е в общи линии портретът на гения, обрисуван от Ерик Уайнър.

И все пак без добър маркетинг гениалността няма шанс да пробие - както сега, така и в миналото, подчертава той.