Животът му е съвкупност от злощастни събития и грешни преценки. Съдбата излива кофи с талант в краката му, но не го оставя да се възползва от него. Един от най-великите тарани в българския футбол Кирил Миланов е спрян насила от футбола в разцвета на силите си, а след това така и не успява да се вдигне от прахта. Накрая го застига и нелепа смърт. 62-годишният мъж се подхлъзва на леда пред кооперацията си и си удря лошо главата. Съседи му помагат да се качи до вкъщи, а бившият футболист успокоява всички, че е добре. На сутринта е открит мъртъв.

"И до днес продължавам да ходя на гроба му, за да засвидетелствам своето уважение. Това беше велик футболист и страшно верен приятел, но не му провървя. Комунистите също много повлияха на бъдещето му. Заради едно сбиване го пратиха в десета глуха и след това Киро така и не успя да се възстанови", спомни си пред "168 часа" съотборникът на нападателя в "Левски" и в националния отбор Стефан Стайков.

Истината е, че Киро Миланов още от най-ранна детска възраст

не се вписва в моралните устои на комунистическия режим

Роденият в Дупница хлапак често се забърква в неприятности, а вкъщи яде пердах от баща си, който е верен привърженик на максимата, че боят изгражда. Таткото категорично забранява на сина си да ходи на стадиона, тъй като не гледа на футбола като на стабилна професия. Малкият Киро обаче не се съобразява и с тази заповед и все пак влиза в редиците на местния "Марек", а още на 17 вече е в мъжкия състав. Всички в родата му са запалени цесекари, но самият Киро

има повод да намрази "червения" отбор

През 1966 г. ЦСКА се нуждае от задължителна победа на стадиона в Дупница и от загуба на "Левски", за да стане шампион.

"Сините" наистина се препъват срещу "Черно море", но и "червените" не се справят по най-добрия начин.

"Шефовете уредили мача, но на мен не ми пукаше и им вкарах два бързи гола. На почивката ме извика един големец и започна да ме убеждава да намаля оборотите, защото ме чака казарма и е добре да имам повече приятели армейци, отколкото врагове.

Второто полувреме

им легнахме,

но те така и не успяваха да си вкарат положенията. Зорлем ни биха 3:2 и станаха шампиони. На следващата година се борехме да не изпаднем, а те за нищо, но пак ни удариха 4:0 и осъзнах, че от тях нищо добро няма да видя", ще си спомни по-късно великият таран.

Той въобще и не се замисля, когато го канят да премине от "Академик" в "Левски". Още преди да облече "синята" фланелка, идолът на левскарите Георги Аспарухов-Гунди казва в едно интервю, че

вижда в лицето на младия Киро Миланов свой наследник

Съдбата обаче праща футболиста в "Левски", когато Гунди вече не е между живите.

"Феновете още скърбяха, те така и не го прежалиха. Аз също го преживях тежко. Дадоха ми фланелка с номер 9, но аз въобще не си и представях, че мога да облека фланелката на Гунди. Скрих я в съблекалнята и после казах, че съм я загубил. Дадоха ми друга с номер 14. Феновете разбраха за постъпката ми и веднага ме обикнаха", разказва приживе Кирил Миланов.

Той е влязъл в сърцата на "сините" фенове, но и привържениците на другите отбори го уважават заради уникалните му футболни качества. Защитниците сънуват кошмари, когато на другия ден им предстои да се изправят срещу мощния нападател.

Той никога не бяга от здрави единоборства и сам казва след края на кариерата си:

"Не харесвах

страхливи защитници

По време на мач търсех сблъсъка с истинските мъжкари, които правеха всичко възможно да ме унищожат физически. Много ритници съм изял, но и на тях не им оставах длъжен".

За физическата мощ на Киро Миланов си спомни и неговият съотборник в "Левски" и в националния Стефан Стайков.

"Киро, лека му пръст, беше от тези играчи, които остават непоклатими на терена. Мачкаше противниковите играчи до самия край на мача. Сега е друг футболът, съдиите свирят при най-малкото съприкосновение. Тогава обаче имаше място за толкова големи биткаджии. Няма да забравя мача на националния ни отбор с Южна Корея. По трима-четирима корейци се

бяха метнали върху гърба на Киро,

а той пак тича към вратата им. По едно време се обърна към мен и с усмивка ми подвикна: "Гледай ги тези, малките, как ми се катерят по гърба!". Играч от световна класа беше", разказва пред "168 часа" бившият вратар на "Левски" и на националния отбор.

Миланов запазва своето място в историята на българския футбол не само със страхотните си голове, но и с помощта на сухата статистика. Той е единственият български футболист, който е ставал голмайстор на турнира за КНК. През 1976 г. с екипа на "Левски" нанизва 14 попадения в КНК, който след това спира да съществува като турнир. И въпреки огромния му талант и неизчерпаема енергия кариерата на

Миланов се сгромолясва

заради едно глупаво сбиване и не без помощта на безпощадния Милко Балев.

Началото на края е финалът за Купата на България между "Левски" "Локомотив" (Сф). И до днес се говори, че мачът е уговорен в полза на железничарския тим, тъй като "сините" са си гарантирали шампионската титла. В последния момент заверата е развалена и "Левски" бие с 2:1. Впоследствие се оказва, че двата отбора се събират на празнична вечеря в един и същи ресторант. "Железничарите" са го запазили предварително, тъй като са очаквали да вземат трофея, а "сините" си уреждат резервацията впоследствие своите места в кръчмата. Двата отбора се настаняват маса до маса, а в разгара на купона се подновява скандалът между Миланов и защитника на "Локо" Йордан Стойков. Последният цял мач е подритвал нападателя на "Левски" и още на терена двамата се счепкват, а в заведението напрежението не утихва.

От дума на дума Стойков предлага на Миланов да излязат навън и да се разберат по мъжки. Така и става. Играчи и на двата отбора се втурват да разтървават съперниците, но закъсняват. Киро Миланов удря своя опонент и

той се свлича на земята

"Пристига линейка, която откарва в болница изпадналия в безсъзнание Стойков. На другия ден Миланов е тикнат в ареста, а след кратък процес той получава ефективна присъда.

"Преспах само първата нощ в затвора. След това началникът ме извика и нареди да се прибирам вкъщи и да не си показвам носа навън. През това време от ръководството на "Левски" подготвили указ за помилването ми. Но Милко Балев отказал да го подпише. Беше си наумил да ме смачка и го направи", разказва приживе Кирил Миланов.

Какво казва Милко Балев по адрес на "синия" таран" - четете в хартиеното издание.