Американски учени откриха неизвестен и непубликуван досега ръкопис на Уинстън Чърчил, написан на пишеща машина, в който британският премиер разсъждава за възможността да съществува извънземен живот.

Есето съдържа прогнози за търсенето на извънземен разум, които са били десетилетия напред от времето. Прозрения са на нивото на Айзък Азимов или Артър Кларк, посочва британският The Times.

Есето от 11 страници е публикуван в списание „Нейчър“.

Дълго време е било съхранявано в музей на Чърчил в американския град Фултън, Мисури.

Предадено е на архива на музея през 80-те години от частна колекция.

Едва сега обаче, благодарение на усилията на директора на музея, есето успява да види бял свят.

В него Чърчил се позовава на няколко основни положения – необятността на вселената, необходимостта от вода за зараждането на живот, и понятието "обитаем район".

„Един ден, дори в не много далечно бъдеще, ще бъдат възможни пътувания не само до Луната, но и до Венера и Марс“, пише той.

Това понятие предполага температурен фактор и наличие на гравитация за сформирането на атмосфера.

Развивайки идеята си, Чърчил стига до извода, че в Слънчевата система зараждане на живот би могло да има само на Марс и Венера. Неговият извод е, че е възможно да има планети на които да има условия за живот.

"Не съм толкова впечатлен от успехите, които нашата цивилизация постига, за да мисля, че сме единствените живи същества в този свят, които могат да мислят. Не мисля също, че сме най-висшата раса в умственото и физическо развитие", гласи още есето на Чърчил.