Привържениците на конспирацията обясняват чудните превъплъщения на германския адвокат Валтер Халщайн, независимо от драматичните събития в Европа, с корпоративни интереси. По-конкретно те го свързват с IG Farben industry – концернът, образуван през 1925 г. от Bayer, BASF, Hoechst и други германски мултинационални компании от ключови сектори на промишлеността като индустриалната химия, фармацевтиката, нефтопреработването и др.
Въпреки разрухата в Германия мощната корпорация оцелява и в следвоенния период е гръбнакът на европейската икономика. Така според критиците само 19 години след като IG Farben "е причинила смъртта на 60 милиона души и унищожи половината от Европа", тя отново има водеща роля в делата на континента. Но този път опитът им да завладеят Европа няма да бъде осъществен във военни униформи, а в сивите костюми на корпоративни и политически участници в картела.
От друга страна,
влиянието на
корпорацията
е огромно
и това е нормално, тъй като западногерманското правителство се явява и основен финансист на новосъздадения Европейски съюз.
Обвинения в тъмно минало и връзки с големите германски корпорации има и към създателя на германското икономическо чудо Лудвиг Ерхард. Причината е, че бившият германски канцлер и обичан политик по време на войната е бил икономически консултант на IG Farben.
Той е и основател и ръководител на финансирания от нацистите Институт за индустриални изследвания Institut fur Industrieforschung. През 1944 г. Ерхард пише своето научно изследване за следвоенното възстановяване на Германия “Финансите през войната и консолидиране на дълга”, а след приключването й става икономически консултант на съюзническите сили. Като уважаван член на Християндемократическата партия той се издига до министър на икономиката, а след това и до канцлер на Германия.
Критиците го обвиняват, че именно той е
реинтегрирал осъдените
за военни престъпления
в Нюрнберг
управители на IG Farben. Един от тях – Фриц Тер Мер, е обвинен от военния трибунал за геноцид във връзка със смъртоносни експерименти с хора в Аушвиц с наркотици, патентовани от Bayer. С помощта на Ерхард като министър на икономиката той е освободен от затвора и възстановен като председател на борда на директорите на известната фармацевтична фирма.
Людгер Вестрик пък е председател на борда,

президент, а по-късно централнен попечител на държавната Vereinigte Industrie-Unternehmen AG (VIAG) по време на ерата на нацизма. В следвоенна Германия също се присъединява към Християндемократическата партия (ХДС).
През 1964 г. той е назначен за ръководител на федералното канцлерство на Германия, една от най-силните позиции в германската политическа система. В тази функция
той контролира всички ключови решения на германски политици,
включително икономиката, външната политика, тайни служби, политически средства, връзки с обществеността и пропаганда на правителството на Германия след Втората световна война.
Карл Карстенс, бивш ентусиазиран привърженик и член на Националсоциалистическата партия и СА, през 1955 г., след като се присъединява към ХДС, е назначен за официален представител на Германия към Европейския съвет в Страсбург. Карл-Гюнтер фон Хазе е във Вермахта от 1936 г. и участва в нахлуването в Полша през 1939 г., битката за Франция през 1940 г. и нападението на СССР през 1941 г. Освен това се оженил за дъщерята на нацистки генерал. След войната обаче успява да завърши дипломатическо училище и след блестяща блиц кариера се издига до шеф на пресцентъра на правителството на ФРГ и отговарящ за неговите връзки с обществеността и пропагандата.