От МИ6 ни свързаха с Куса и Сенуси.В кабинета на шефа на италианското разузнаване се срещнах с либийския колега. 

- Ген. Киров, достоверна ли ви се струва информацията в дневника на бившия либийски премиер Шукри Ганем, че през 1998 г. шефът на военното разузнаване Абдула Сенуси и началникът на външното разузнаване Муса Куса са провели операцията по заразяването на децата в Бенгази?

- Съмнявам се в това, което им приписва този "дневник". Едва ли може да има политически злоумисъл и участие на либийските спецслужби.

Познавам добре Муса Куса, който бе директор на апарата за сигурност и разузнаване - аналога на нашата разузнавателна служба. Познавам и Сенуси, който бе начело на военното разузнаване и баджанак на Кадафи. Срещал съм се нееднократно с тях. Със Сенуси - само в Триполи, защото той бе нежелан по света и се считаше, че е военнопрестъпник заради свалянето на самолета над Локърби.

Куса се ползваше с доверието на британските и американските разузнавателни служби.

- Кой ви свързва със Сануси и Куса?

- Контактите с тях ми ги създаде изключително високопоставен офицер от британското разузнаване, който изигра решаваща роля в това, което постигнахме - аз, НРС, президентът Георги Първанов. Гордея се, че нашата служба проведе тази операция и бе основната структура, която работеше ефективно по случая с медиците ни, а като създаде условията за освобождаването им.

- Офицерът от МИ6 ли е?

- Да, той помогна за създаването на връзките и контактите с либийските специални служби, с ръководствата на други спецслужби по света, които ангажирахме, за да подпомогнат нашите усилия за освобождаването на медиците.

- Този офицер от МИ6 идвал ли е в България?

- На няколко пъти, за да съветва президента Георги Първанов, за да се срещне с други високопоставени ръководители. Всъщност той бе човекът, който заедно със свои колеги от американското разузнаване и Муса Куса предотвратиха плановете на Кадафи за създаване на ядрено оръжие и на оръжия за масово поразяване. Този високопоставен британски офицер ни създаде контактите и с Куса и Сануси, така че той има голяма роля в освобождаването на медиците.

- Той ли ви свърза със сина на Кадафи Сейф Ал Ислам?

- Не, това стана благодарение на контактите ни с друго близкоизточно разузнаване.

- Кои други разузнавания ни помогнаха?

- Много са, може би двайсетина, но бих отличил британското, италианското, испанското, египетското, Мосад, колегите в Алжир, Мароко. Изключително съм благодарен на бившия директор на италианското разузнаване генерал Николо Полари. Той ми организира в кабинета си в Рим среща с Муса Куса -

Полари бе като медиатор, след което ме остави за час и нещо насаме с либийския колега. Генералът имаше най-доброто желание да ни помогне. Споменавам името му, защото вече не е на служба - като мен.

- Какъв бе приносът на Мосад?

- Те ни подаваха информация за обстановката в Либия, за района на Бенгази, за взаимоотношенията в ръководните среди на Либия и обкръжението на Кадафи. Много ни помогна и директорът на египетското разузнаване ген. Омар Сюлейман, изключително популярен, той бе ментор на палестинците в политиката им спрямо Израел. Затова и бе в много добри отношения с Мосад, това са неща, които никога не съм казвал.

- А защо накрая съпругата на Саркози отиде да прибере медиците ни?

- Саркози и съпругата му се вместиха накрая, когато тя замина, за да ги доведе. Но ако ние не бяхме подготвили условията да се вземе решението за освобождаването им, едва ли щеше да успее. Ние и партньорите ни договорихме със Сенуси създаването на международния фонд "Бенгази". Успях да ангажирам около 18 представители на спецслужби. В крайна сметка убедихме Куса, Сануси и Сейф ал Ислам, че либийската страна сама трябва да си заплати разходите по лечението на децата и компенсациите, поискани от семействата на заразените.

- Колко пъти се срещнахте с Куса?

- Имахме 5-6 срещи, по-рядко се виждах със Сенуси заради специфичния му статут. Три-четири пъти разговарях със Сейф ал Ислам в Австрия и Италия.

- Защо там?

- Във Виена той имаше огромна къща, а в Италия се видяхме по договорка с италианското разузнаване, защото той посещаваше и Италия.

- Как вървяха разговорите със Сейф ал Ислам?

- Той бе истински син на своята фамилия. По моя преценка е високоинтелигентен, но много упорито и с хъс защитаваше интересите на Либия и на своята фамилия.

Разговорите с него бяха много трудни, защото трудно приемаше нашата позиция, че медиците ни са невинни. Но неговата роля бе, че от първо лице директно предаваше разговорите и исканията ни на своя баща.

- С Кадафи срещнахте ли се лично?

- Имах една среща с него, на която договорихме посещението на президента Първанов в Либия. То бе от изключителна важност, защото отпуши политическия процес. Благодарение на тази среща се стигна до благоприятния изход за медиците ни.

- Какво знаете за Куса?

- За генерал професор Куса знам, че в момента вероятно е в Катар. Изключително интелигентен човек, учил в САЩ, в близки и директни отношения с американските колеги, както и с партньорите във Великобритания. Доверен човек на Кадафи - той бе вторият или четвъртият по мощ и влияние в Либия. Името му всяваше респект и страх.

- Куса изглеждаше ли способен да нареди операция по заразяването на децата?

- Мисля, че имаше проевропейска ценностна система. Дълго е живял в Лондон, работил е в посолството. Изключително интелигентен, дълбоко мислещ човек, силно и лично предан на Кадафи. Той бе човекът, който обезпечаваше сигурността на лидера и семейството му. Внимателен в обноските. За последно се видяхме през 2010 г. Според мен той бе наясно, без да го казва открито, но го усещах в думите му, че нашите медици нямат вина. Но и той също като другите бе принуден да играят по общата свирка на лидера, който бе в основата на този случай. Изключително политически, защото самият Кадафи го свързваше със съдбата на техния офицер от разузнаването, съден във Великобритания за атентата в Локърби. Нашите медици бяха като заложници

Кадафи знаеше, че българската държава сама трудно може да ги защити, и се чувстваше силен, но ние положихме огромни усилия заедно с външно министерство и президента Първанов. Забележете, че след като освободиха медиците, бе освободен и либиецът, задържан за Локърби. Сейф ал Ислам го посрещна като национален герой, по-късно той почина от рак.

- Според вас може ли да е заразил децата?

- Едва ли има злоумисъл, по-скоро е вследствие на лошите условия в болниците. По всяка вероятност замърсени продукти, довели до това масово заразяване. Имахме информация, че либийските здравни органи са купили заразена плазма от Бразилия и Австрия. Ролята на разузнаването бе да изясни обстановката и как да убедим Либия да плати лечението на децата и компенсациите за близките им. В личен мой разговор със Сенуси договорихме това. С ангажимента властите да не бъдат компрометирани пред обществеността в Либия и в Бенгази - най-силния опозиционен район на режима на Кадафи.

- Възможно ли е Кадафи да е искал да ги накаже със заразяването на децата, както се твърди в дневника?

- Нереалистично е. Там е имало много бунтове, но не ми се вярва Куса да организира своя апарат и Сенуси да зарази децата. По-скоро причината е в лошите условия. Което бе отразено в доклада на Люк Монтание и неговия колега. С него по същество те напълно и изцяло оневинаха нашите медици.

- Какво мислите за историята с открития сега дневник на експремиера на Либия Шукри Ганем? Той бе намерен удавен в Дунава през 2012 г. и вместо австрийските разследващи да открият дневника, той се появява във френски медии.

- Информацията в дневника, че либийските спецслужби са заразили със СПИН децата в Бенгази, не е проверена и не мога да кажа нищо за нейната достоверност. Обстоятелствата, при които загина бившият премиер Ганем, също са много странни. Не изключвам този край да е закономерен за голяма част от режима на Кадафи, след като започна Либийската пролет. 

Каква е мистериозната история на дневника на Ганем и защо изскача сега, четете в хартиеното тяло на вестника.