54-годишният Павел Господинов получи присъда от 12 г., чака в затвора решението на последна инстанция

Два дни след пожара той разказва как е запалил къщата, после се отрече

Преди дни апелативните магистрати в Бургас потвърдиха присъдата на Павел Господинов с прякор Харакирито - 12 г. затвор при първоначален строг режим.

54-годишният Павел е признат за виновен за умишлен палеж на къща в Стария Созопол, като причиненият от него пожар отнема живота на 52-годишната Диана Великова и родителите ѝ Златка и Трифон Моневи.

Папката с разследването на зловещото престъпление за втори път влиза в апелативния съд. Магистратите веднъж излязоха с аналогично решение и при първото гледане, но Върховният касационен съд (ВКС) намери пропуски и го върна обратно.

Сега делото отново ще отиде в последната инстанция. Защото няма съмнение, че

Господинов

ще обжалва

От направените самопризнания в първите дни след палежа няма и помен, в последните заседания Харакирито повтаря, че няма общо със случая.

Господинов е един от тези, които без притеснение застанаха пред журналистите в първите часове на 16 ноември 2012 г., когато от овъглените останки на опожарената къща все още се стелеше дим.

Пред “24 часа” в деня след пожара разказа, че бил от първите, дошли да помагат на пожарникарите.

Странното в разказа на Павел бе, че като видял пламтящата къща, първото, което направил, е да премести колата си от мястото ѝ на съседната ул. “Пеликан” пред дома на баща му. След това се върнал и започнал да помага при гасенето. Изкарал дрехи от вкъщи, за да облече останалия без нищо Георги.

Подозренията обаче бързо се насочват към него, тъй като близки до Георги и Диана разказват, че между тях и Гостодинов има стара вражда заради неплатен наем. Преди да се нанесат в къщата на ул. “Тюлен”, семейството било на квартира у Господинови.

За финансовите спорове между двамата разказа пред екип на вестника първа братовчедка на загиналата Диана. Тя разкри, че Павел заплашвал Георги, след като той отказал да плати част от наема, тъй като при едно от гостуванията на дъщеря му от къщата изчезнали златните ѝ обеци.

“Въпреки че не са ми платили една част от наема, никога не съм ги заплашвал. Абсурдно е да се мисли, че след като ми дължат някаква сума, ще им запаля къщата”, зарече се на 16 ноември преди 4 г. пред репортер на вестника Господинов.

Дори каза, че е много благодарен на Георги, тъй като му помагал и карал колата им, докато жена му била със счупен крак, а той - с отнета шофьорска книжка заради шофиране в пияно състояние.

Късно вечерта на 18 ноември Харакирито признава за палежа. Още същата нощ криминалисти и разследващи извършват следствен експеримент, базиран върху самопризнанията му.

Харакирито

посочва как е

излял

запалителната

течност в долния

десен ъгъл

на голямата порта на ул. “Тюлен”. След това скрил пластмасовото шише от безалкохолно, в което носил бензин, в храсти близо до собствената си къща на ул. “Пеликан”.

После обаче го взел и изхвърлил в контейнер за смет. Там са го намерили и криминалистите при претърсване на района.

Назначената по-късно експертиза е открила биологични следи от обвинения върху бутилката. По-късно става ясно, че в използвания бензин има частици от изгоряло масло. Господинови го употребявали за разпалване на печката, а фунията, с която се наливали горивните течности, е една и съща.

Тя е сред веществените доказателства по делото. Посоченото място на палежа съвпада със становището на експертите - огънят е тръгнал от голямата двойна порта на къщата, разпространил се е от вън на вътре.

Няколко дни след следствения експеримент съдът налага на Господинов постоянен арест.

Въпреки тежкото обвинение обаче той

прекара зад

решетките едва

3 месеца

заради критично здравословно състояние - диагнозата му е цироза и варици по хранопровода, спукването на които можело да се окаже фатално.

Промяната на мярката за неотклонение стана по искане на прокуратурата, а магистратите го пратиха под домашен арест. Срокът на разследването бе удължаван няколко пъти заради сложните експертизи. При това по време на досъдебното производство Господинов променя показанията си и “забравя” самопризнанията си.

Съдебният процес трябваше да започне на 30 септември 2014 г. Обвиняемият обаче не се яви, а адвокатът му Иван Киселичков представи бележка, според която той е постъпил в болницата след тежък епилептичен припадък.

На 28 октомври Харакирито се появи много блед, едва пристъпващ и подкрепян през цялото време от сина си Георги. Заради окаяния му вид съдия Денчо Стоянов разпореди извършването на медицинска експертиза, която да установи дали Господинов е в състояние да присъства в съдебната зала.

Следващото заседание беше насрочено за 10 февруари 2015 г. По ирония на съдбата въпреки тежките диагнози обвиняемият се оказа с по-здрав организъм от магистрата, който трябваше да го осъди. След кратко боледуване съдия Денчо Стоянов почина през януари, след като отслабената му имунна система не могла да се пребори с грипен вирус.
До дълго отлагане обаче не се стигна. Делото, на което все още ход не бе даден, бе разпределено на друг съдебен състав с председател Даниел Марков.

Господинов пропусна съдебното заседание и на 10 февруари 2015 г., но следващия ден бе докаран в инвалидна количка - безпомощен и мълчалив.

Медии и съдии останаха поразени от пълната промяна в Харакирито след месец на следващото заседание - в пълна кондиция и много приказлив. Тогава Господинов представя друга последователност на събитията, която няма нищо общо с първоначалните му показания.

“В 23,30-23,40 ч станахме по малка нужда и жена ми каза: “Павле, ела да видиш, мирише на дим.” Аз казах, че това сигурно е от нашата печка. Но тя отвърна: “Не, не е, ела да видиш навън!”

Бях по слипове, потник и бос. Вятърът беше североизточен, видях големи искри, които надхвърляха къщата, например на съседната на Павел и Таня Горанови. Колата ми беше пред къщата. Запалих колата, оставих я да поработи 10 минути и я закарах пред другата къща - на ул. “Св. св. Кирил и Методий”.

Едва на връщане видял пожарникарите и както бил по анцуг, тениска и домашни чехли, започнал да помага, дал дрехи на оцелелия Георги.
Георги Георгиев разказа пред окръжния съд, че
деца видели как
Харакирито
пробол гумите на
автомобила му
с нож и го надраскал. Разкри, че непрекъснато били в конфликт с бившия хазяин, след като се изнесли от жилището му заради неплатен наем - около 500 лв.

След палежа Георги напуска завинаги Созопол. “Не се забравя такова нещо, животът ми се преобърна”, признава той. На 17 юни 2015 г., на поредното заседание по делото, Павел Господинов бе задържан директно в съдебната зала, след като стана ясно, че той системно нарушава домашния арест.

Освен че излиза без позволение от къщата си на ул. “Пеликан”, той се забърква и в скандали, заради които
срещу него са
образувани още
две досъдебни
производства
за скандал, предизвикан в магазин в Созопол, далеч от адреса му и за закана за убийство срещу жената на брат му.

Жалба срещу него подала 26-годишна наемателка на магазинче. Според сигнала на 30 май около 11,30 ч Харакирито влетял при нея, започнал да бута масите и да мята столовете, потрошил няколко вази, обиждал наемателката и се заканвал да си разчисти сметките с нея.

По време на домашния арест Павел е намерен и много пиян пред дома си. Не издържат оправданията му, че му прилошало и паднал от терасата. Така мъжът от Созопол изчака края на делото зад решетките. Присъдата на първа инстанция бе произнесена на 13 юли 2015 г. Окръжните магистрати му наложиха 12 г., като към тях добавиха още една - от предишно условно наказание.

Присъдата заедно с кръвнината от по 100 хил. лв. за всеки от синовете на Диана Великова бяха потвърдени от апелативния съд още през есента. След това обаче делото бе върнато от ВКС за гледане от друг състав поради процесуални нарушения.
Това не доведе до промяна в наказанието, като се изключи, че от него ще бъдат приспаднати дните, които Господинов е бил и под домашен арест.

Трагедията

15 ноември 2012 г. Малко преди полунощ Диана и Георги се приготвят за лягане, когато жената усетила миризма на нафта.

“Не бяхме заспали, гледахме новините. Излязох в коридора и видях, че антрето на долния етаж гори”, разказа Георги Георгиев в първите часове след трагедията.
Двамата са от Северна България, но от години се установили в Созопол на квартира, въртят малка кръчма в Стария Созопол. Живеят като семейство, но нямат брак.
Диана е с двама големи синове от предишния си брак. Жената е взела при себе си възрастните си родители Златка и Трифон.

Като вижда горящото антре, Георги бързо преминава през входната врата, която е обхваната от пламъци и невредим излиза на улицата и започва да вика за помощ.
Диана остава, за да помогне на родителите си и загива заедно с тях.

Къщата, в която семейството е под наем, е паметник на културата, собственост на “Дарик Имоти”. Изцяло е от дърво и огънят се разпространява бързо.

Изпратените 3 екипа с огнеборци потушават стихията и опазват околните сгради, но не успяват да извадят тримата от огнения капан. Не могат да изкарат и труповете на жертвите, тъй като пламъците са съсипали вътрешната конструкция на къщата и достъпът до някои зони е невъзможен.

Трагично загиналата жена имала планове да издаде стихосбирка, а работното заглавие било “Между две слънца”.

Измислили му прякора, защото се намушкал с нож в корема след запой

Прякорът на колоритният Павел Господинов - Харакирито е свързан с инцидент от миналото му, при който той се наръгал с нож в корема.

В Созопол се говори, че сам е посегнал на живота си след поредната дълбока запивка.
Господинов разказа своята версия пред “24 часа” в кулоарите на съда преди заседанието на 10 март 2015 г. Тогава той отрече някога да е посягал на живота си.
Ето версията му:

“Реших да почистя стъклата на полилея в спалнята. Качих се на табуретката, но паднах, ударих лакътя си, в ръката си държах нож, който влезе точно в корема ми.
Лекарката, която дойде, ми каза: “Павка, ти си направил опит за самоубийство. И така ми излезе прозвището Харакирито. Дотогава по наследство от майка и татко прякорът ми беше Павел Марципана. Малкото Марципанче.

На мен не ми прави впечатление, че ми викат Харакирито. Въобще не им обръщам внимание. Д-р Копанова! Сега се сетих! Д-р Копанова ми изкара този прякор. Не съм правил опит за самоубийство. Но нека си ми викат. Това си е тяхна работа.”