Чуждите разузнавания подозирали инфаркт или рак

През 70-те години в иначе бедната на събития България се случва неочаквано раздвижване. Структурите на тоталитарната държава са в напрежение заради влошеното здравословно състояние на диктатора Тодор Живков. Безпокойството се усеща навсякъде.

Сред народа тръгва мълва, че дните на дълогодишния генерален секретар са преброени, тъй като той страда от неизлечимо заболяване.

А когато в УБО разбират, че няма да мине без операция, на тайни съвещания се вземат решения да се постави армията в пълна бойна готовност. Извънредни мерки се предвиждат и за органите на реда, които трябва да бдят, докато Живков е под наркоза заради хирургическата интервенция.

Нормално и

в ЦК на БКП се изострят борбите кой да наследи държавния глава.

Всъщност ситуацията е повече от деликатна. В онзи момент макар Тодор Живков да е фактически държавен глава заради водещото място, което заема в комунистическата партия, по закон, когато е в невъзможност да изпълнява задълженията си, е трябвало да го замени председателят на Народното събрание. По това време на тази длъжност е Георги Трайков. Добре, ама последният, освен че е първи заместник-председател на Държавния съвет, е и представител на БЗНС. А макар и казионна, няма как човек от земеделската партия да оглави държавата, тъй като това

противоречи на прословутия член 1 в Конституцията, който постановява, че БКП има ръководната роля в НРБ.

Положението се усложнява допълнително и от факта, че не се е знаело как ще приключи операцията.

Чуждите служби също забелязват нещо странно. Според неотдавна разкрити дипломатически документи от Джулиан Асанж през 1973 г. Тодор Живков най-вероятно е преживял лек инфаркт.

Разсекретените материали са от времето на държавния секретар Хенри Кисинджър (1973 - 1976 г.) От дипломатическата грама от София става ясно, че вече на 9 март 1973 г. генералният секретар на БКП е бил изписан от болница и му е препоръчан месец почивка в домашна обстановка.

Информацията за сърдечния удар на Първия е от кореспонденция между австрийското посолство в София и австрийското МВнР и се позовава на източник от посолството на СССР и на българското МВнР.

Според документа заради заболяването Живков е отложил посещение във Виена. Източник от френското посолство пък разказал на австрийския си колега, че френски лекар е бил повикан да консултира здравословното състояние на Живков, пише още в документа с гриф "Поверително". От австрийското посолство тогава са коментирали и слуха, че първият ни държавник

страда от увеличена простата и има

съмнения за рак.

В грамата пише, че това можело да е причината за отменената визита. Според източник на посолството Живков щял да се възстановява до средата на април.

"Същият източник заяви, че в австрийското посолство е имал възможност преди три дни да се срещне с шурея на Живков, ръководител на Медицинската академия. Последният каза, че Живков е претърпял операция за отстраняване на простатата. Той отказа да отрече слуха, широко разпространен в дипломатическите кръгове, че тази операция разкрива рак. Според шурея му, възстановяването ще отнеме най-малко шест седмици", пише дипломат от австрийското посолство.

"На върха съм

и планирам да остана",

пък е собствен цитат на Тодор Живков, който прави впечатление на американските дипломати. Изявлението е от новогодишното парти на Тодор Живков с дипломатическия корпус по случай настъпването на 1974 г.

В друга грама от март 1973 г., изпратена до американския държавен департамент, се разказва как българското правителство отказало интервю на авторитетния вестник "Вашингтон поуст". Аргументът е бил, че "Ръководството е много заето и ще бъде заето още много, много време". Планът бил интервюто да бъде взето от сръбския кореспондент на вестника, а за да бъде уредено, българският посланик в Белград бил ухажван със специален обяд. Авторът на дипломатическата кореспондеция отбелязва, че ако Живков се бил съгласил на интервюто, издателят на вестника е обещал да го сложи на първа страница.

За разлика от всички предишни грами, които носят гриф "За ограничено служебно ползване", тази от 18 април, е с гриф "Поверително", и с нея временно управлянащият американското посолство у нас Хюстън донася слуха, че сред наградените за 7 април с държавни награди медици имало трима военни лекари - уролози и анестезиолози, с чинове полковник и генерал-майор.

На 20 април - за тържествата по случай годишнината от рождението на Ленин, Живков вече е на крака, докладва по-късно Хюстън.

Но на 24-ти пак се усъмнява, защото

в комунистическата преса няма нито една снимка от срещата на лидера

със съветския министър на риболова, а новият румънски посланик чака вече 12 дни да си връчи акредитивните писма. Това се случва на 25 април, като Живков е "пъргав", а официалното обяснение за закъснението е, че не той, а румънският дипломат е бил неразположен.

Оказва се, че причината за тревогата е била рутинна операция от аденом на простатната жлеза. Това разкрива пред "168 часа" бившият директор на ВМА проф. ген. Йовчо Топалов.

Професорът разказва, че Живков не е имал тумор на деликатния интимен орган, както дълго време се говореше, но простатата му е била уголемена до размери, криещи риск за здравето му. След консултации със световните корифеи в урологията - проф. Роже Кувелер от Париж, Антал Бабич от Будапеща и Абравян от Кремълската болница, проведени в Правителствана болница, Тато решил да се оперира на наша земя.

Екипът се ръководи от проф. Иван Викторов, на когото асистират Тодор Патрашков и Цоло Цолов.

"Тогава аденомът на Тодор Живков се открива чрез опипване на място на простатата - разказва Топалов пред "168 часа". - В наши дни за целта се използва ехографско изследване, като по този начин се определя и какъв да бъде обемът на оперативната интервенция. Но тогава това беше начинът, нямаше друг. И трябваше да се махне цялата жлеза. Правеше се разрез, при който се отваря пикочният мехур и се влиза през него и след това се прави кръгообразен разрез около самата простата и с пръст се отделя жлезата от съседните тъкани."

Когато Живков решил да се оперира у нас, шефът на клиниката проф. Викторов дори не информирал асистентите си Тодор Патрашков и доц. Цоло Цолов кого ще режат и къде. На следващата сутрин, само им наредил да се явят в Правителствена болница не по-късно от 6,30 часа.